Времето на българското здравеопазване изтича

Ако болниците хлопнат врати, няма връщане назад, казва д-р Тотев

Мая
Ковачева
kovachevamaya@yahoo.com

- На последния Управителен съвет на Сдружението пред декември миналата година колегите единодушно заявиха готовност за протести. Те се допитаха както до медицинския персонал, така и до пациентите. Говорихме за 15 януари като ориентировъчна дата за начало на протестите. Днес отново имаме УС и ще вземем окончателното решение. Изрично искам да подчертая, че идеята е както на лекари и сестри, така и на хората по отделните региони, защото те са потърпевши от цялата ситуация. Всички ние трябва да обединим усилия да запазим общинското здравеопазване. Сега е моментът. Веднъж затвори ли се една болница, връщане назад няма. Повечето от колегите казаха, че търпението им се е изчерпало. Някои лекари и сестри не са вземали заплати с месеци. Така се е родила идеята както за протест, така и за подписки в защита на лечебните заведения. Чрез тях искаме да покажем, че не само медицинският персонал е притеснен, но и населението. Хората добре осъзнават, че ако общинската болница в региона се затвори, много от тях няма да имат достъп до медицинска помощ – нещо, което е тяхно конституционно право. Решени сме да внесем подписката в Народното събрание. Ако постигнем резултат, ще прекратим всякакви действия. Ако не успеем, ще продължим нататък. Целта ни е да има ефект.

Днес на УС ще решим под каква форма ще протестираме, колко време и какви ще са следващите стъпки.

- В кои райони проблемът е най-тежък? 

- Всички общински болници са в тежко състояние. Няма по-по-най. Всички сме еднакво зле. Една част от лечебните задължения имат стари задължения, които ги дърпат като камък надолу.
Не бива да се съсредоточаваме върху конкретна болница. Проблемът е глобален и засяга както нас, така и цялото здравеопазване в България. Областните болници са в същото положение, но си мълчат. Не смеят да говорят, защото ги е страх. Нали министърът на здравеопазването им е шапка. А при тях положението е дори още по-тежко. Но те не са обаждат. Разчитат, че колегите работят на две места и няма да ги напуснат.
Има единици болници, които се справят. Но са изключение от правилото.
- За какво настоявате?
-Решението е едно. Трябва да се опусне целева субсидия, която да даде глътка въздух на лечебните заведения. Говорим за 25-30 млн. лева. След това трябва да последват спешни мерки в различни посоки, за да не се стига отново до тази ситуация.
Първото, за което настояваме отдавна е актуализация на цените на клиничните пътеки. Те не са променяни от 2006 година. През 2010 г. дори намалиха някои.
- В момента текат преговори за НРД 2018 г. Какво мислите за тях и къде сте вие?

- Уви, никъде. Ние не сме страна на преговорите, което е парадокс. Преговарят институции, които на практика участват косвено в този процес. Къде са пациентите, работодателите, къде сме ние, които извършваме тези дейности? Това трябва да се промени иначе до никъде няма да стигнем. Това са едни протоколни, фиктивни преговори. Питайте ги за какви правила преговарят, когато няма стандарти...
- Все повече се говори за недостига на кадри в лечебните заведения. Колко тежък е този проблем в общинските болници?
- Това е огромен проблем на цялата ни държава и още едно нещо, за което алармираме непрекъснато. Ако нещата не се променят, скоро мнозинството от българските лекари ще емигрират. Предупредихме преди няколко години, но никой не ни обърна внимание и не взе мерки. Миналата година Българският лекарски съюз обяви, че средната на личните лекари е между 58-59 години. Положението е подобно и в болниците. Работят основно колеги, които са сметнали, че на тази възраст е късно да поемат към Терминал 2. Ако нещата се не променят, ако не се вземат мерки и те ще избягат.
Още по-сериозен е проблемът с медицинските сестри, с рехабилитаторите, лаборантите... Всички те са бакалаври по здравни грижи. Там е най-страшната криза и тя ще преобърне системата. Сестрите непрекъснато емигрират. Всеки, който завърши, си търси реализация в чужбина.
- Кои са най-засегнатите специалности?

- Анестезиолозите са много кът, рентгенолозите също, патоанатомите са съвсем малко. Има липса на кардиолози, пулмолози. Разбираемо е, заплащането им е смешно. Младите лекари бягат непрекъснато.
- Как работят лечебните заведения при тази липсата на кадри. Случаят с педиатричното отделение в Смолян се раздуха, след като председателят на здравната комисия към НС д-р Даниела Дариткова заяви, че ще отиде да работи по часове там.
- Да, д-р Дариткова обяви, че ще работи в педиатрията в Смолян тъй като няма достатъчно специалисти. Но как ще стане това? Тя е личен лекар, в същото време депутат, председател на здравната комисия. И въпреки това обеща, че ще отделя по няколко часа в болницата. Не го разбирам. Аз лично не бих наел личен лекар, дори да не е депутат, защото по презумция джипитата трябва да са на разположение по 24 часа. Чест й прави, че иска да работи, но не мисля, че трябва да го разгласява. Питайте я как ще се легитимира?. Своя подпис ли ще сложи под документите? Той няма да важи и няма да зачетат пътеката. Мисля, че тя си вкара автогол. Обяви, че ще преглежда, но ще преглежда нелегално.
- Как могат да се решат всички тези проблеми?
- Смятам, че изходът е пълно разкрепостяване на системата. Всеки лекар, който е завършил, положил и защитил държавните изпити трябва да има възможност да работи. Ако не практикува, защото не му дават да се подписва под документите, защо да седи в България?
От друга страна много често в болниците държим по няколко специалисти само и само, за да отговарят на поставените стандарти. Понякога обаче нямаме нужда от двама или трима лекари с една и съща специалност. Не може да натоварим графика им, но сме принудени да ги държим без какъвто и да е смисъл. Така вместо да плащам една заплата, трябва да плащам две, а колегите са натоварени само на 50%. Изискват да имаме дадени бройки, но не мислят за ефективността на работата. Какъв управител съм аз, когато не мога да си направя кадровата политика.
Системата изцяло трябва да се прекрои, а това е нещо, от което всеки бяга. Идва нов министър, казва, че системата не работи и спира дотук. В Сдружението сме изготвили цялостен модел на здравеопазването и днес на Управителния съвет окончателно ще го изгладим и ще го предложим на общественото внимание. Това не са поредните реформи на парче. От години лепим кръпки върху кръпки, а след това не можем да видим отдолу какво е останало. Така системата затъва. 

Ще представим модел, който да е разбираем и от неспециалисти. Искаме да го подложим на дебат. Да посочим основните проблеми и решенията им. Така със същите пари, отделени за здравеопазване, да се постигнат много по-добри резултати, по-голяма удовлетвореност и на лекари, и на пациенти. Ако МЗ, НЗОК имат свои предложения, нека ги сложат на масата и да започнем да говорим по тях, да изберем най-доброто за българските условия. Достатъчно се нагледахме на експерименти. Идва някой и започва да прави промени. Чел, недочел, видял нещо от чужбина и решил да го приложи у нас. То не бяха карти, пръстови идентификатори, какво ли още не. Превърнахме се в експериментални мишки и се нагледахме на всякакви „мъдри" и „умни" решения.

- Какви са конкретните промени, които бихте предложили?
- Трябва да тръгнем към системен подход. Всеки процес трябва да е свързан със следващия. Целта ни е да може да направим всичко във вид, в който може да се смята. Не бива да смятаме пари, а време. Всички говорим за остойностяваме, но ако остойностяваме лекарския труд нещата няма да се получат. Важно е да се акцентира на времето.
Предвиждаме конкретни нормативни промени. Трябва да има един закон – Здравно-осигурителен кодекс. Така ще отпаднат Законът за лечебните заведения, законът за здравното осигуряване... съществуват 101 нормативни актове, които касаят здравеопазването. Всеки от тях сам по себе си може да е перфектен, но по отделно често си противоречат и това води до проблеми. Когато се изготви Здравно-осигурителен кодекс подобно на Кодекса на труда, тогава ще избегнем тези противоречия. Вече няма да има нужда от стандарти за всяка специалност. Ще обобщим само няколко стандарта – стандарт за поставяне на диагноза, стандарт за начина на изготвяне на лечебните алгоритми, стандарт за документи... Останалото ще са клинични ръководства, както е по цял свят. Ще направим и алгоритми за добра медицинска практика.
- А какво ще се случи с клиничните пътеки, с диагностично свързаните групи?
Клиничните пътеки могат да се ползват като инструмент. Приехме ги през 2000 година и в началото тръгнаха трудно, но след това нещата се нормализираха. Те могат да се използват в преходния период, докато нещата се нормализират.
Що се отнася до диагностично свързаните групи, за жалост в момента не можем да си го позволим. Причината е, че България няма пари за това. Ние сме бедна страна и, ако ги въведем средствата няма да ни стигнат и за половината.

Ще използваме клиничните пътеки, докато нещата се напаснат и се създадат правила за правилно изразходване на средствата.
С монопола на НЗОК на практика даваме възможност на касата да прави, каквото си пожелае – тя определя правилата, а ние само трябва да се съобразяваме с тях. А как да работим така? Колкото повече работим, толкова повече затъваме. Нещата трябва да се разкрепостят в тази насока. Дали ще има втори, трети стълб на здравно осигуряване, дали ще влязат доброволните фондове.
В момента се заделят около 8 млрд. лева за здравеопазване. Могат да се направят разчети и да се каже, че тези пари ще стигнат за определен, базов пакет от услуги. Извън тях парите трябва да идват от друго място – дали чрез здравни фондове, дали държавата ще отдели друг ресурс. Всичко е въпрос на договаряне.
Този модел, който изготвяме в момента ще бъде представен на вниманието на комисията по здравеопазване. Вече сме поискали среща.
Нещата трябва да се решат. В момента всичко е толкова затлачено, че тъпчем в едно блато, а водата е стигнала до носа ни. Ако нещата продължат по същия начин, няма да има връщане назад. Живеем в един времеви прозорец, който вече се затваря. Лечебните заведения са пред затваряне. Болниците, за които говорим за в реални фалити. До месец-два същото се ще случи и с останалите. Как тогава ще бъдат обслужвани цели региони? Ние не плашим, казваме каква е грозната истина. Нека държавата да обясни на пациентите къде ще се лекуват. Съществува напълно реална опасност болниците да хлопнат врати завинаги.