Бабинден е!

Всяка година на 8 януари празнуваме Бабинден  - един от големите народни женски празници, посветен на "бабите", и на младите булки и невести, които са раждали. Целта на този празник е основно да се отдаде почит и уважение към възрастните жени, които са "бабували" на родилките.

Традициите

По стар стил Бабинден се празнува на 21 януари. Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и нова кърпа и се отправят към дома на бабата да й "полеят".
Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. Бабата закичва невестата с китка здравец, вързана с "мартеничка" - червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти и казва: "Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!" След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, които премятат на дясното й рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, на което е помогнала да се роди, червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. На обед булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на бабата и й подава подноса с храната. Дъщерите и снахите на бабата подреждат дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи. Започва весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл. След обеда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете. Кулминационен момент в обредността представлява обредното изкъпване на бабата-акушерка в реката или на чешмата. Мъжете и жените изнасят бабата навън и я качват в двуколка или на шейна. Понякога слагат бабата в голям плетен кош. Мъжете, преоблечени като "волове", с кожени маски и рога, влачат колата или шейната из селото. Ако по пътя невестите срещнат мъж, свалят калпака му и искат откуп. Шумната дружина отвежда бабата на реката и там мъжете обръщат двуколката или коша, в който носят старицата. Изкъпват я във водата. Този обред е известен по нашите земи като "влечугане" на бабите. Вечерта на селския мегдан всички се залавят на общо хоро, с което празничният ден завършва.

Внимавайте със секса в петък

 

Децата са тачени от предците ни. Важно било да се раждат здрави, хубави и умни деца. Бабите, които израждали деца били на специална почит. „Къща без деца огън да я гори", казва поговорката, а друга допълва „Кое е по-голямо от царя? Детето". За да се родят здрави деца, следва да се спазват не малко забрани, отново според народните поверия. Не бива да се зачеват деца в нощта на петък срещу събота. Бременната жена не бива да рита куче или котка, да прескача ръжен, да яде върнат от пътуване хляб, не трябва да ходи по разлята вода или боклук, но най-важното е да не краде или да не яде скришом, защото откраднатото или изяденото скришом излизат като белег на детето. Всичко, което поиска бременната трябва да ѝ бъде дадено, казват още народните вярвания. Ако се крие от нея храна, детето ще бъде злоядо, нездраво. Бременната трябва да се пази и от уплах.

С поглед към църквата

Православната ни църква на този ден празнува деня на преподобна Доминика, която е живяла през IV в. Заедно със своята приятелка Мавра и още три прислужници Доминика пристигнала в Цариград. Те не били християнки, но силно желаели да се покръстят и Патриарх Нектарий ги въвел в христовата вяра като ги посветил в дяконеси. Император Теодосий възхитен от тяхната силна вяра в бога им подарил земя край брега на морето. Там двете приятелки Доминика и Мавра построили два манастира, които станали школа за млади християни. Отдавайки се на строг пост и усилен труд Доминика постигнала най после така желаното и дългоочаквано съвършенство, Бог я дарил с дарба за прозорливост и чудотворство. Доминика започнала да лекува болни, предсказвала бъдещето, имала власт над природните стихии. Тя доживяла до дълбока старост.Църковният празник на преподобна Доминика – лечителката се слял с народния празник "Бабинден". Както лечителката Доминика безрезервно е била в помощ на болни и нуждаещи се, така и бабата безрезервно и всеотдайно помага.

Днес

Днес Бабинден губи доста от обредните си обичаи, но пък се празнува от по-възрастните. От 1951 година 8 януари е също така професионален празник на родилната помощ и на всички акушери и гинеколози. Традицията повелява във всяко АГ отделение да се извършва ритуала с измиването на ръцете на бабите. Обикновено ролята на "бабата" е отредена за най-старата и опитна акушерка. 
Статистиката сочи, че на този ден празнуват около 3500 акушерки, но техният брой непрекъснато намалява поради лошите условия на заплащане и труд.

През 2017-а у нас са проплакали 56 711 новородени, като броят им е най-голям в София и Пловдив. Най-ниска е раждаемостта в Ямбол и Видин. Това сочи статистиката. Според данните на МЗ в столицата на бял свят се появяват 37% от бебетата в страната. На второ място в класацията е Пловдив със 6 457 новородени. За съжаление експертите прогнозират, че 2017 г. ще бъде годината с най-малка раждаемост от десетилетие. През 2016 г. у нас са родени близо 65 хил. деца, а в сравнение с 2015 г. те са с около 970 по-малко.