Да помним моралната страна на лекарската професия

Има и много пациенти абсолютно лишени от възпитание и уважение, казва Наум Шопов-младши

Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com

- Все още не съм завършил, водя се лекар-стажант. Живот и здраве след няколко месеца, вече ще бъда д-р Шопов.

- Вие сте от впечатляващ актьорски род. Как избрахте медицината пред традицията в семейството си?

- Като дете бях с ясната идея, че ще стана актьор. Нямах абсолютно никакво съмнение за това, с какво ще се занимавам. В един момент ми се наложи да се запозная с биологията малко по-задълбочено. Видях, че този предмет ми е изключително интересен и тогава започна да ми се прокрадва мисълта да продължа да уча в тази насока. Актьорско майсторство е чудесна професия, просто не за мен. Категорично усещам медицината като свое призвание. Не съм сигурен, че е само заради хуманната гледна точка. Допада ми самото усещане за добре свършената работа в операционната зала.

- Как реагираха близките Ви на този избор?

- Бяха много щастливи и ме подкрепиха напълно.

- Носите името на великия Наум Шопов, той би ли Ви подкрепил, ако беше жив днес?

- Предполагам, че да.

- Смятате ли, че в болница "Св. Кирил" от "Откраднат живот" лекарите реагират по-професионално, отколкото в реалните български болници?

- В някои ситуации в „Св. Кирил" решенията са по-професионални, в други са типична извадка от реалния живот. Смятам, че ако се стараем да подхождаме с разбиране едни към други, много от проблемите ще избледнеят.

- Не Ви ли притеснява спада на доверието към лекарите през последните години?

- Не смятам, че има спад. Срещам все повече уважителни пациенти.

- Останала ли е човещината в българското здравеопазване или всичко е само бизнес? 

- Всяко нещо, от което човек си изкарва прехваната, е бизнес. Въпросът е да не забравяме моралната и етичната страна на професията.

- Как гледате на насилието над медици? Защо се случва?

- Част от това поведение е предизвикано от лекарското съсловие. Има много лоши представители, а и голяма част от тях си позволят да се държат по отвратителен начин с пациентите си. От друга страна, има и много пациенти абсолютно лишени от възпитание и уважение. Сблъсъкът на тези два фактора ни води точно в ситуацията, в която се намираме като общество.

- Какъв път виждате за себе си – ще останете ли в България или ще поемете към Терминал 2?

- Моето желание е да остана в България.

- Какво кара вашите колеги да тръгнат за чужбина – само ниските заплати ли са причината?

- Обещанието за по-лесно достижима финансова независимост.

- Кои, според вас, са най-сериозните недостатъци на родната здравна система и как да я поправим?

- Не се чувствам достатъчно компетентен, за за дам отговор на този въпрос.

- Какво трябва да се направи, за да останат младите хора тук?

- Увеличаване на заплатите и по-лесно зачисляване за специализация.

- Защо българите не можем да се обединим, за да постигаме по-лесно целите си?

- Защото много философстваме и мислим, че разбираме от всичко.

- Индивидуалисти ли сме по природа или пък ни пречи завистта?

- Завистта е в основата на проблемите ни, според мен.

- Какви качества са необходими на един доктор, за да защити избора си да упражнява тази най-високо хуманна професия – талант, призвание, морал?

- Според мен, най-важното е да има достатъчно интерес и мотивация в специалността си, за да бъде в крак с постоянно променящата се медицина, дори и след взимане на специалност.

- Ясно е, че и в този занаят, както навсякъде, има и недостойни хора. Как гилдията да се отърве от тях, за да не слагат петно върху всички?

- Не виждам реално решение на този проблем. Вероятно, по-строг контрол и наказания за лекарските грешки.

- Споменавате в друго интервю, че Ви харесва кардиохирургията? Къде и какво ще специализирате?

- Дълго време гледах към кардиохирургията, но като че ли желанието ми за тази специалност избледня. Нямам пълна яснота накъде бих се насочил и не бих искал да го коментиран, защото не съм сигурен. Стажовете ми сега са на различни места. Истината е, че в болницата се чувствам най-добре, защото вече ми е познато. За щастие имам късмета да съм от другата страна, не като пациент

- На какво държите и какво Ви вади от равновесие?

- Държа на семейството, на приятелите. Простотията, невъзпитанието и неуважението ме вадят от равномвесие.

- Все пак няма ли в даден момент кръвта да надделее и да се върнете към актьорската професия. Там, може би, е по-интересно, по-вълнуващо?

- Не, моята цел е медицината.

- Как виждате бъдещето си?

- Успял в България.

- Какво ще пожелаете на колегите си за 2018 г.?

- Здраве, късмет и мотивация.