Добрият доктор Рангачев

Обичаният от пациентите доц. д-р Юлиан Рангачев не е от лекарска фамилия, но любовта към бялата престилка запалва майка му, която е от „ешелона на средните медицински кадри", който напоследък тревожно губи своята численост. Бащата е преподавател, но, когато поради заетост нямало на кой да оставят малкия Юлиан, майката го води със себе си в болницата.

От 1994 г. д-р Рангачев работи в 1-ва Ушна клиника в специализираното отделение на ИСУЛ. Още докато е бил студент обаче започва като медицинска сестра и санитар да опознава тънкостите на грижите за здравето на хората. След завършването си се включва за една година в Клиниката по пластична и възстановителна хирургия в Медицинския университет, тъй като по онова време работата за медиците е дефицит, премахнато е и разпространеното по времето на социализма разпределение. Това налага да приеме и да работи месеци наред без заплащане в Пирогов, пак в отделението по лицево-челюстна хирургия. И така до 1994 г., когато се явява на конкурс в ИСУЛ, печели го и започва същинската си кариера на лекар. Днес той с усмивка казва, че е минал по всички стълби на професионалното изграждане отдолу нагоре.

За себе си твърди, че е много жалостив и състрадателен човек, от малък обичал да се грижи за пострадали животинки, а по-късно избира медицината, за да помага и на хората.

Семейството му живее дълги години в дом „тип комуналка" – блокове на Софийски жилищен фонд, където въпреки теснотията като малък той прибирал непрекъснато наранени изоставени животни и ги лекувал, и се грижел за тях. Слушал в захлас едни от най-големите светила в родната неврохирургия, където работела майка му и си мечтаел за деня, в който и той ще стане лекар. Затова щом се дипломирал в Испанската гимназия, хич не се колебал къде да кандидатства.

По-късно пък, когато завършил, се насочил към УНГ, защото точно в това отделение бил медицинска сестра три години и опознал дейността там.

„У нас няма умрял от глад здравен работник", коментира доктор Рангачев. И бърза да уточни, че въпреки това най-сериозният проблем в тази система са финансите. Защото парите, които се осигуряват не се знае къде потъват, разпределят се неравномерно и несправедливо между отделните специалности и почти не стигат до хората, които ги изкарват. Специалистът отказва да говори повече за пари, защото се чувства обидно.

Калпавата политика в този важен сектор е друг огромен проблем, според Рангачев. Хората тъкмо свикнат с някоя промяна и тя отново се изменя. В резултат цари хаос и несигурност, липса на приложими правила, които тормозят всеки съвестен лекар у нас. Не без значение е и факта, че здравните заведения у нас станаха търговски дружества, от които не може да се изисква да вършат всякаква дейност и да го правят за без пари. „Колкото повече работим, толкова по-малко получаваме. Винаги сме в някакви преразходи, сбъркана система", категоричен е лекарят, който не крие, че в свободното си време доработва на други места. Впрочем така правят почти всички лекари в България.

На въпроса защо не е емигрирал като повечето си колеги, простичко обяснява, че съпругата му е балканджийка, медицинска сестра и не желае да живее никъде другаде освен в България. Д-р Рангачев е признателен на своето момиче, защото тя е поела цялата отговорност за отглеждането на двете им деца, за поддръжката на домакинството и всичко останало за семейството. Признава, че работи всеки ден до 21-22 часа и не му остава време за нищо друго, не си почива, не гледа телевизия, а много рядко вече слуша и любимата си музика – рок и джаз. И е убеден, че, ако някой ден му отнемат работата, няма да го преживее и това ще е краят. Точно заради любовта към професията има добро човешко отношение към пациентите, които не пестят комплименти за „добрия доктор Рангачев".