Когато лечението е в общуването

Депресия, тъга, стрес... Всеки ден се сблъскваме с тези проблеми. Много от нас са ги изпитвали на гърба си, други без съмнение имат близки, които се опитват да се справят с подобни предизвикателства. За д-р Иво Духленски това е ежедневие. Като психиатър и психотерапевт всеки ден той помага на хората, изпаднали в беда. „Работя по 10 – 11 часа на ден. Преглеждам както в ДКЦ-о, така и в частния си кабинет. Пациентите не спират", казва специалистът.

 

Предизвикателствата

Динамичното ежедневие, трудните условия за живот, проблемите в семейството и в работата са все причини, които бързо променят болестната симптоматика. „Напоследък т.нар. „малка психиатрия" превалира. Тя се занимава със страховите, тревожните, панически, посттравматични стресови разстройства, кризисни реакции", обяснява психиатърът. Според д-р Духленски през последните години пациентите с подобни диагнози са се увеличили 2, дори 3 пъти. Той не се ангажира с точна статистика, защото хората, посетили кабинета му са само върхът на айсберга. Лекарят е убеден, че е нас много болни все още се страхуват да отидат на психиатър или психотерапевт. Те смятат, че могат да се справят сами и дълго време отлагат първото си посещение при специалист. Други пък са под влияние на близките си, които често им казват: „вземи се стегни, можеш да се справиш." Така пациентите предпочитат да мобилизират и остатъка от силите си, само и само да не се изложат. За жалост подобно забавяне често води до сериозни усложнения, а това е едно от големите предизвикателства пред лекарите.

Да „благодарим" на стреса

Д-р Иво Духленски е роден на 18.07.1959 г. в София. През 1986 г. завършва Висш медицински институт - гр. Плевен. От април 2001 г. работи в специализиран психиатричен кабинет в ДКЦ II в града. Притежава придобити квалификации по психиатрия, позитивна психотерапия; обсесивно-компулсивно разстройство; краткосрочна психотерапия; психодрама и групова психотерапия; дипломиран психодрама-психотерапевт. Занимава се с научна дейност по медико-генетични проучвания на депресивните заболявания, разработване на социално демографски и социалнопсихологически аспекти на алкохолните проблеми при жени, проучване на стресогенни фактори, ниво на стрес, дистрес и стрес. Член е на Български лекарски съюз, Българска асоциация по психотерапия. Женен, с две деца.

Увеличението на паническите атаки, кризисните състояния и посттравматичните разстройства по всяка вероятност се дължи на усложнения начин на живот, който води българинът. „В световен мащаб също се забелязва такава тенденция, но за жалост у нас тя е много по-силна. Опитваме се да бъдем европейци, но за жалост самата ни държава не създава такива условия. Това е предизвикателство пред българина. Забелязваме повишени изисквания на работодателите срещу лошо заплашване. В същото време има драстична разлика между живота в столицата и в провинцията. Поради тази причина много хора предпочитат да заминат за големия град, за да се реализират. Наблюдаваме миграция към София, Варна, Бургас, Пловдив... Но не всеки може да свикне с динамиката на тези градове. Има хора, за които стресът там е много по-голям, трудно се адаптират с оживените населени места, които са много по-различни от малките градове и села.
Все по-често има и българи, заминали да живеят в чужбина, които вече се връщат. Една от причините им не е убедеността, че в България ще живеят по-добре, а невъзможността да свикнат с другата държава", казва д-р Духленски.

Паническите атаки

Според психиатъра, когато говорим за панически атаки много често се допуска диагностична грешка. „За съжаление пациентът се диагностицира с паническо разстройство дори след една, единствена атака. Това не е редно. При паническото разстройство се наблюдават многократно повтарящи се подобни епизоди с поредица от симптоми – сърцебиене, задушаване, изпотяване, недостиг на въздух, топли или студени вълни, подкосяване на краката, замайване, световъртеж и страх. Два са основните страхове – единият, че по време на атаката човек ще умре, а другият, че ще припадне на публично място и ще се изложи", обяснява лекарят. Според него проблемът е решим тъй като в България вече разполагаме с изключително добри медикаменти, такива каквито се използват в цял свят. Д-р Духленски е убеден, че при лечението трябва да се спазват няколко основни правила – да се започне навреме, да се избере правилният медикамент и доза, да продължи достатъчно дълго. При много състояние се налага и психотерапия. „Тогава лечението е успешно", категоричен е лекарят.

Зимните депресии

Противно на общото схващане депресиите се срещат по-често в пролетно-есенния период. Т.нар. „зимни депресии" са свързани по-скоро с липсата на слънцегреене, която е сред причините за намаляване на серотонин (по-познат като хормон на щастието) в организма. Подобни състояния са много характерни за скандинавските страни, където слънцето рядко се показва. Според д-р Духленски тези състояния се повлияват добре както от медикаменти, така и от фотолечение със специални лампи.

Различните хора

„Трудно ми е да извадя един или два много запомнящи се случая от моята практика. При психиатрията всеки е уникален в преживяванията си и начина, по който се справя с тях. По-запомнящи за мен са реакциите на близките. Често изпадам в недоумение защо толкова често липсва разбиране и подкрепа от страна на семейството или приятелите", казва лекарят. Той споделя за случай, при който лекувал 17-годишно момиче от параноидна психоза. Заболяването се свързва с идеи за преследване, за наблюдение, страх... Преди да посети кабинета на д-р Духленски тя вече била на консултация с друг лекар.
„Моят колега последователно й изписал два медикамента, които обаче тя спирала да приема след седмица с оправданието, че „не й действали". Това със сигурност не е вярно, тъй като ефектът от нашите лекарства се забелязва след поне две седмици. Любопитното беше, че бащата, който седеше до нея, не взе никакво отношение по въпроса. Той нито беше проследил лечението, нито резултата и очакваше дъщеря му да се оправи с магическа пръчка. По време на прегледа попитах момичето кога за последен път е употребявало марихуана и амфетамини (причина за нейното състояние) и тя отговори „преди 2-3 дни". Бащата отново остана безучастен. Той не беше информиран къде ходи и какво прави дъщеря му. Подобни неща ме изумяват", разказва психиатърът.

Любов към професията

Д-р Духленски споделя, че се е оженил за психиатрията по голяма любов и върши работата си с много обич. Той признава, че дните му са изключително натоварени, трябва да вземе много тежки и отговорни решения, но обичта към това, което прави го спасява. „След работа чета доста. Вярно, че не ми остава много време за художествена литература, а се съсредоточавам върху моята специалност, но и това е разтоварване. През почивните дни се опитвам да пътувам и да се разнообразявам и това ме зарежда", споделя той.

В чужбина не е като в България

Един, единствен път лекарят е обмислял дали да не напусне родината и да замине да работи във Франция. Днес обаче признава, че е доволен, че не го е направил и е останал у дома. Една от причините е, че се чувства комфортно, обкръжен от близки и приятели. „Има и нещо друго. Специалността ми е такава, че общуването с пациентите е много важно. Едно е да говорим на матерния си език, друго е да общуваме на френски, немски... Не на последно място смятам, че познавам добре народопсихологията на българина, която драстично се различава от тази на французина. Това означава, че целият ми натрупан опит няма да е толкова полезен, ако работя с чужденци", казва още д-р Духленски.