Пациенти: Реекспортът гони 60%

Износът на медикаменти от страната възлиза на почти 1,5 млрд. лв., твърдят от Асоциация „Хипофиза“

Слава
Аначкова
slava.anachkova@gmail.com

Според изнесената информация, паралелният внос на медикаменти у нас възлиза на 2,128 млрд. лв., а местното производство е малко над 944 млн. лева. Българските пациенти потребяват лекарства за 2 млрд. лв., което означава, че паралелният износ възлиза на почти 1,5 млрд. лева. С други думи, 59 на сто от медикаментите, които се внасят в страната, се изнасят обратно, твърдят от Асоциация „Хипофиза". От там обаче не казват дали от стойностите са приспаднати количествата, които се произвеждат в България, но се изнасят за ЕС и трети страни. 
От 3-4 месеца хората с доброкачествен тумор на хипофизата не могат да открият лекарствата си, дори в софийски аптеки, съобщи Ваня Добрева, председател на Асоциация „Хипофиза“. По думите й около

30% от болните с акромегалия на практика остават без терапия,

защото по данни на неправителствената организация пациентите в страната са 1260, а според информацията, предоставена от НЗОК, заверените протоколи за изписване на медикаменти за тях са 984. Подобни проблеми имат също част от бъбречно трансплантираните, диабетиците и епилептиците, твърдят още пациентите. 
От Центъра за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ) и Асоциация "Хипофиза" цитираха и сериозно разминаване между броя на опаковките по заверени протоколи и броя на платените от касата опаковки. Данните обаче трудно могат а бъдат тълкувани, тъй като е нормално един протокол да съдържа няколко различни броя опаковки, при това в различна дозировка. Освен това отделните протоколи важат за различен период от време - един, два или три месеца, което прави анализа още по-труден. Въпреки това, при някои медикаменти разминаванията са толкова големи, че трудно могат да бъдат обяснени. Така например,

НЗОК е заверила 857 423 протокола от продукта Cellcept,

който се изписва след трансплантация, но е заплатила само 6 772 опаковки, посочва пациентската организация, цитирайки информацията на касата. Обратно, заверените протоколи за Keppra 1000 mg (при епилепсия) са 99, а платените опаковки са 5 159. При това същият медикамент е бил изтеглен от българския пазар, а болните си го набавят от съседна Гърция, добави Ваня Добрева.
За да изясни разминаването, clinica.bg изпрати запитване до НЗОК, а от там изпратиха своето обяснение за данните.  

„Това, което оставя пациентите без лекарства, не е реекспортът. Всъщност, той е хубаво нещо и е съвсем законен. Няма нищо лошо в това един търговец да открие своята ниша. Това, което оставя болните без медикаменти е, че има драстична разлика между цената, регистрирана в България, и тази, регистрирана, например, в Германия“, коментира Стойчо Кацаров от ЦЗПЗ. Управляващите ще се опитат да решат проблема с промени в Закона за лекарствата, като разрешат реекспорта, освен в случаите, когато ИАЛ издаде забрана за износ. Нормативът обаче все още не е внесен за обсъждане в Народното събрание.

Другият проблем е, че

две-трети от търговците на едро не подават уведомления в ИАЛ

за намерението си да изнасят лекарства от пазара. Според данните на НАП, цитирани от Асоциация „Хипофиза“, общо 91 фирми са декларирали износ на медикаменти. В същото време уведомленията, постъпили в ИАЛ, са само 33.

В тази връзка неправителствените организации, защитаващи правата на пациентите, предлагат България да ползва чуждия опит в борбата с незаконния реекспорт. Румъния и Гърция, например, ползват списъци с лекарства, забранени за износ, а в други европейски държави отстъпките се плащат директно на здравната каса.

В Испания пък търговците на едно работят с две цени

– едната договарят с местната каса за лекарствата, които ще доставят на нея, а втората е за търговия на свободния пазар. Двойното ценообразуване на практика отделя продуктите, плащани от публичните фондове, от тези, продавани в аптеките без рецепта, и на практика не позволява количествата от евтините лекарства да бъдат изнасяни за сметка на болните, твърдят пациентите.