Не бих се върнал в България, за да бъда лекар

Медицината трябва да е социална дейност, дивият капитализъм не е най-прекрасната система, за да си пациент в нея, казва д-р Стоимен Евтимов

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Д-р Стоименов, кога заминахте за САЩ, какво работите там?

- Аз съм завършил класическата гимназия през 1993 г. и след това започнах да уча медицина държавна поръчка. Завърших през 1999 г., имаше един период на лутане в България и успях да замина за САЩ през 2006 г. - няколко години се борих за приравняване на дипломата, търсех си място за работа. В момента моята специалност се води „хоспитълити", работя в Сан Диего, не знам дали тя има еквивалент в България. Реално това е джипи във вътреболнични условия. Моята работа е да организирам мениджмънта от приемането на един пациент до неговото изписване. Работата на различните специалисти е да правят консултации, с които мога да се съобразя, а мога и да не се съобразя, защото основната отговорност за един пациент е моя. По този начин колегите ми могат да се съсредоточат върху областта, която практикуват, а в същото време има и човек с по-широк поглед върху нещата, който да координира процеса на лечение. Тук не става дума само за медицински неща, а и за социалните проблеми, които са свързани с болестта. Хоспиталистът може да се намери по всяко време, когато има някакъв проблем с пациента. Той може да бъде специалист по вътрешни болести, като мен или по семейна медицина.

- Какви са другите разлики в болниците между България и САЩ?

- В България има различни отделения - урологично, кардиологично и така нататък, докато в Щатите не е така. Пациентите са разпределени в болницата навсякъде по етажите, но не и според диагнозата си. При всеки ходят съответните специалисти, които са му нужни.

- Това дава ли по-добри резултати за пациента?

- Не мога да кажа, защото това са много различни системи и не съм гледал статистическите резултати. Но вярвам в американската система, тя се е наложила и по чисто финансови причини. Хоспитълистът възниква в началото на 2000 г., моят лидер на групата, в която съм аз, е един от първите подобни специалисти. Неговата работа в началото е била свързана с различните застрахователни компании, които плащат разходите по лечението на пациентите. Те са искали лекар да следи кога пациентът е достатъчно добре, за да си тръгне към къщи, защото не искат да правят излишни разходи. Така е започнало да се развива всичко, докато накрая застрахователите казват защо на този човек да му плащаме само за административна дейност, защо да не му делегираме повече, чисто медицински, дейности. Така възниква тази длъжност. Първоначално джипитата са извършвали следенето и мениджмънта на пациента, но те не могат да бъдат едновременно в офиса си и в болницата, затова започват да делегират правата си в тази насока на други колеги, които да им вършат работата в болницата и така се стига до тази специалност.

- Кой плаща на тези специалисти?

- Моята група получава пари от много места. Първото е самата болница. Но трябва да уточним, че лекарите в САЩ често не са служители на болницата, а са самостоятелни, имат собствени фирми, като еднолични търговци например. Това ми позволява да работя в много болници. И много колеги покриват различни болници. Единствените служители на болниците са медицинските сестри, санитарите, администрацията. В тази връзка нашата компания от хоспиталисти получава средства от болницата, от групи на джипита, които са се обединили, за да си покриват дежурствата, и накрая от самите застрахователни компании за конкретните пациенти. Има и болници, в които докторите са служители на болниците и са на заплата в тях. Това са частни болници, където ти си служител. Те са големи компании, които могат да си позволят да наемат доктори, но това са по-малката част болници в САЩ, защото трудът на лекаря е много скъп.

- Колко е скъп, колко е средната заплата?

- Нещата са много относителни. Общо взето на една такава дейност като моята средният доход е около 200 – 250 хиляди долара годишно. Това обаче е брутна сума, когато се махнат разходите, нетната сума се намалява с около една трета.

- По колко часа на седмица работи един лекар в САЩ?

- Докторът може да работи толкова, колкото прецени, че иска, защото има недостиг на лекари и в Щатите. В големите градове като Ню Йорк и Лос Анджелис, където всеки иска да живее заплатите са по-ниски, защото има много хора, които искат да извършват тази дейност. Докато в други места, където няма толкова много хора, заплащането е по-високо. Америка намира своите начини да компенсира недостига в тези региони със зелени карти и други подобни програми. Дават гражданство на лекари, ако работят в подобни места пет години.

- Какво се случва с пациентите в САЩ, как върви Обамакеър?

- Моето виждане е, че всички се оплакват от Обамакеър. В България проблемът е, че доктори се занимават с немедицинска дейност като управител на болница или здравен министър, а това са позиции за хора с други компетенции. В САЩ проблемът е в другата крайност – че се правят закони от хора, които никога не са работили медицина. Те изискват неща, които са неприложими в реалния живот. Обама правеше такива закони, ползвайки само адвокати и счетоводители, без нито един медик вътре. Тоест толкова сложни закони трябва да се правят от екипи с различни специалисти. Може би Обама наистина искаше да позволи на хората, които не можеха да се застраховат, да получат това право. Абсурдно е човек, който вече се е разболял, да няма право на застраховка, това е нечовешко за мен. Но пътят към ада е постлан с добри намерения. Получи се така, че хората, които могат да си позволят здравно осигуряване, започнаха да покриват осигуряването за останалата част на населението, които по една или друга причина няма такова. В това число влизат не само хора без работа, но и такива, които работят незаконно и нямат застраховки, въпреки че изкарват много пари. Когато имат нужда от здравни услуги, идват в болницата и казват – спасявайте ме. Тогава тези хора, които плащат данъци като мен, започнаха да плащат двойно след Обамакеър. А здравната застраховка в САЩ е изключително висока.

- Колко се увеличиха премиите тази година?

- Досега плащах 1000 долара на месец, а за тази година застраховката ни скача на 1300 долара на месец. Лошото е, че политическата класа и в Америка не може да измисли нищо свястно. Големият проблем на САЩ е, че здравето се смята за привилегия, а не за право и че парите за здравеопазване са разпределени неравностойно. Защото, ако всеки плащаше 5-6 процента от данъците си за здравеопазване, моделът щеше да е солидарен, а сега се получава, че който иска плаща, който иска - не плаща. И става така, че част от обществото плаща за всички останали. Мисля, че системата трябва да получи електрошок, месечните вноски да станат по-ниски и така повече хора ще започнат да ги плащат.

- А за тези високи премии, които плащат американците, получават ли качествени услуги и достъп до всички иновации?

- Системата е много сложна и объркана. Мога да говоря само за моя опит в моята болница. Самата застраховка е съобразена с това колко искаш да доплащаш от джоба си при някаква нужда или застрахователят да покрива всичко на 100%. Колкото по-високо е това доплащане, толкова по-малка ти е месечната вноска за застраховка, защото поемаш риск. Но, ако не искаш да поемаш риск, плащаш по-висока вноска. И тук аз се чувствам онеправдан, защото въпреки не малката сума, която давам всеки месец, когато отида на джипи за някаква малка услуга плащам още 40-60 долара на визита. Ако имаш нужда от лаборатория, рентгенови изследвания или друг преглед, пак плащаш. Много е трудно да се обобщава, защото опира до индивидуален договор. Въпреки че се чувствам онеправдан, плащам тази застраховка, защото, ако ме приемат в болница, сметката ми може да стигне и 1 милион, какво ще се случи тогава със семейството ми. То остава на улицата и фалираме.

- Какво се случва с лекарствата в САЩ, у нас натискът на фармацевтичните компании е много голям?

- В Америка фармацевтичните компании нямат почти никакъв досег с лекарите. Там те общуват със застрахователните компании. Например при две лекарства с идентично действие застрахователната компания поема едното, а не другото. И се е случвало много пъти да изпиша някакъв медикамент, а от аптеката да ми се обадят и да ми кажат, че компанията не го покрива, с какво мога да го заместя. Компанията е приела, че двете са идентични, аз може да не се съглася с това, но в крайна сметка го правя, защото иначе пациентът ще остане без никакво лекарство. Това е някаква голяма игра между фармацевтичните компании и застрахователите, която няма как да знам.

- Защо емигрирахте в Америка?

- Много са причините. Америка ми беше страна мечта, не виждах никакво бъдеще за реализация в областта на медицината в България. Не знам как седят нещата сега, но тогава нямах никаква възможност за специализация. Нещата бяха много абсурдни – да работиш без пари, с идеята, че някога ще станеш специалист, а знаехме какви бяха тогава заплатите, с тях не можеше да се изхрани семейство. Мисля, че и сега е така. Тогава трябваше да избера и когато ми се откри възможност да замина, го направих.

- Съжалявате ли, че емигрирахте?

- Мисля, че съм взел най-правилното решение за себе си, щастлив съм. Бих се върнал в България някой ден, но не, за да практикувам медицина. В момента живея в едно от най-прекрасните места в САЩ. Чувствам се щастлив, защото в Сан Диего има много голяма българска общност, не се чувствам изолиран. Но може би, ако живея в изолиран район на САЩ, колкото и да ми е голяма заплатата, ако съм самотен, това би ме убило. Много е важно човек да има социална среда, а аз я имам тук. Нямам и финансови проблеми, работя това, което обичам. В този смисъл, ако говорим за връщане в България, то ще е, когато искам да се занимавам с нещо друго. Не мисля, че това би станало в близките години. Не мисля, че някой, който се е върнал в родината си, за да практикува медицина, е станал щастлив - говорил съм с японци, китайци, които след една-две години практика в страната си са се върнали в САЩ, защото са свикнали да работят в друга среда.

- Какви са условията за специализация в САЩ?

- Успяват да те ангажират да вършиш всичко, което трябва, но под много стриктното наблюдение на специалист. Това те подготвя да си самостоятелен лекар след това. Освен това ми се плащаше, за да върша тази дейност, с нея можех да си позволя да гледам семейството си. Заплатата ми се плащаше от болницата, но парите идваха от министерство на образованието, така че болницата беше на печалба от това да има специализанти.

- Има ли рецепта, така че здравеопазването да е по-комфортно за пациентите?

- Мисля, че здравеопазването в Западна Европа е по-добро от това в Щатите. Медицината трябва да е социална дейност, дивият капитализъм не е най-прекрасната система, за да си пациент в нея. Все пак американската система не е толкова лоша. Когато някой има нужда от услуга, дори и да не може да си я позволи, ако е належаща, се прави веднага. Получаваш байпас дори да не си застрахован, кой поема разходите след това обаче - не знам.