Зависимостта от фамилното кръводаряване остава проблем

За 2025 г. 81,5% от кръводаряванията у нас са роднински, а кадровият дефицит е най-сериозното предизвикателство пред трансфузионната хематология, казва д-р Красимира Терзиева, д.м.

- Като специалист по трансфузионна хематология бих формулирала отговора така: има глобален проблем с достатъчността и неравномерната осигуреност с безопасна кръв, кръвни съставки и плазмени лекарствени продукти. Но не може да се говори за еднакъв, постоянен, глобален недостиг във всички държави. Проблемът е различен по региони, по държави, по сезони и по отделни видове продукти.
По последния доклад на Световната здравна организация в света се извършват около 120 милиона кръводарявания годишно. Разпределението обаче е изключително неравномерно. Държавите с високи доходи, в които живее около 15% от населението на света, осигуряват 36% от всички кръводарявания. Средно това са 29 кръводарявания на 1000 души население в държавите с високи доходи.

- А за България какви са тези числа?

- За България за 2025 г. те са 28,3 кръводарявания на 1000 души.

- Това не е ли достатъчно?

- На практика у нас се дарява достатъчно кръв, 

за да се осигури самозадоволяване на страната

с кръв и кръвни съставки. Преди 10 години, например, този показател беше 18 на 1000 и всички ние в трансфузионната система работихме много усилено, за да увеличим броя на кръводаряванията на над 25 на 1000 души население.

- А защо има неравномерна осигуреност с кръвни съставки?

- На първо място, кръвта е биологичен продукт, който не може да бъде произведен в лабораторни условия. Трансфузионната система зависи от наличието на достатъчно здрави хора, които регулярно да даряват кръв. Именно стабилната база от редовни, доброволни и безвъзмездни кръводарители е основата на устойчивото кръвоснабдяване.
Кръвните съставки като биологичен ресурс имат ограничен срок на годност и това е фундаменталната разлика между кръвоснабдяването и снабдяването с лекарствени продукти. Еритроцитните концентрати например могат да се съхраняват до 42 дни, а тромбоцитните – до 5 дни. Освен това потребността от кръв е постоянна, а кръводаряването може да е колебливо и зависи от сезона, празниците, епидемиите, различни климатични явления, други обществени или природни промени и сътресения.
От друга страна, непрекъснато нараства нуждата от кръвни съставки, тъй като нараства и сложността на медицинската помощ. Променя се и видът им – все по-специализирани, специално подбрани, левкоредуцирани, фенотипно съвместими еритроцитни концентрати или аферезни тромбоцитни концентрати. Важна е съвместимостта на наличната кръв с кръвната група на даден пациент. Затова достатъчният общ запас не означава непременно достатъчно за конкретния пациент. Една държава или един център може да има достатъчен брой еритроцитни единици, но едновременно с това да има недостиг на определена кръвна група за конкретен пациент с рядка кръвна група.
Друго, което ограничава донорството, са изискванията за безопасност. Както е известно, кандидатите за кръводаряване подлежат на медицински контрол и подбор и всяка дарена единица трябва да премине прецизно лабораторно изследване. Това е необходимо за безопасността и на кръводарителя, и на реципиента. За недостига на кръв и кръвни съставки в много случаи проблемът е не само в броя на донорите, а и в недостатъчното финансиране, инфраструктурните и логистичните ограничения. Виждате, че факторите са много. Затова в трансфузионната медицина работим не само за количество, а за наличност на правилната кръвна сътавка за дадения пациент в правилния момент.
България е една от малкото държави, които имат закон в тази област. През 2003 г. е приет Законът за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането. Може би трансфузионната хематология е единствената медицинска специалност, която е регулирана със закон и множество подзаконови актове. Целта е безопасността на продуктите, които произвеждаме, да отговаря на световните стандарти, както и безопасността на дарителите и реципиентите.

- До каква степен играе роля застаряващото население?

- Поради застаряването на населението, от една страна, намаляват кръводарителите, а от друга, се увеличава нуждата от съставки заради нарастващия брой пациенти с хронични заболявания. Има държави, които увеличиха възрастта на дарителите до 70, някои и до 75 години. У нас възрастовата граница е от 18 до 65 години. Това е съобразено с високата заболеваемост в страната, високия сърдечносъдов риск и общия ни начин на живот.

- Значи, човек и напълно здрав да е, не може да дари кръв, щом е над 65 години?

- Да. Също и ако е под 50 кг. Това ограничение е свързано с общия обем на циркулиращата кръв в тялото и количеството, което ние трябва да вземем при стандартно кръводаряване – 450 мл. То не бива да надхвърля 10% от този обем. При хора под 50 кг този 10-процентов обем се нарушава и се създава риск за здравето на кръводарителя. А една от основните ни задачи е именно да опазим неговото здраве.

- Казахте, че кръводарителите у нас вече са над 28 на 1000, но преди дни пак имаше призив и от НЦТХ, и от страната за даряване на кръв от отрицателни групи. На какво се дължи това?

- Както казах, не самото количество на кръвта е от значение за устойчивостта на системата, а и възможността да осигурим конкретния продукт за конкретния пациент в точния момент. Традиционно хората с отрицателна кръвна група са по-малък процент от населението (за България са 12 - 15%) и съответно, когато намалява общият фон на кръводаряването по някакви причини – празници, отпуски и прочее, намаляват и отрицателните дарители. Точно в такъв момент обаче даден пациент може да има нужда от кръвопреливане. Ето сега, например, имаме такава пациентка в особено тежко състояние, която се нуждае от ежедневно преливане с голям брой кръвни съставки.

- Къде е България по отношение на кръводаряването в Евросъюза?

- В Европа има страни, които са преди нас по брой кръводарители. В първата тройка са Кипър, Гърция и Хърватия, следвани от Германия, Италия, Словакия, Австрия, Чехия, Словения, Полша, Швеция, Франция, Испания и други, а след нас са Ирландия, Румъния, Нидерландия и Обединеното кралство. И все пак, високият брой кръводарявания на хиляда души не означава автоматично по-добра система. България има много добра система. Трябва да се вземат предвид възрастовата структура на населението, постоянността на кръводаряванията, колко души даряват за първи път, колко са редовни дарители и доколко ги задържаме.
За година в Европа дарителите се увеличават с 1,1%. В България за 2025 г. ръстът, който сме регистрирали, е 1,4%. Увеличението е с 1,2% само за Националния център. За Пловдив е 1%, за Стара Загора – 2,5%, за Плевен – 3%. Само Варна регистрира спад с 3,4%. И пак казвам, че същественото е да имаме устойчива система, която може всеки ден да осигури достатъчно количество от необходимата кръвна съставка за конкретен пациент. Взетата кръв трябва да се изследва стриктно, да се преработва според световните стандарти, да се съхранява правилно, да има проследимост и контрол на качеството.

- Кои са препятствията пред трансфузионната хематология у нас?

- Националният център осигурява производство на качествени и безопасни кръвни съставки за 50 лечебни заведения, сред които са големи болници като „Пирогов", „Токуда", „Софиямед", ИСУЛ с детската онкохематология, специализирани болници, онкологични центрове и Националната специализирана болница за лечение на хематологични заболявания).
Постигнатото се дължи на професионализма и отдадеността на хората в системата, както и на кръводарителите. Не е лесно да се работи при кадрови недостиг, недостатъчно финансиране, амортизирана база и голямо натоварване. Именно екипите и медицинските специалисти компенсират с опит, бърза реакция, експертиза и допълнителни усилия в организацията и координацията. А и без хората, които даряват кръв доброволно и безвъзмездно, нито една организация, апаратура или процедура не би могла да осигури необходимите кръвни съставки.

- Къде е България по отношение на техническото и технологичното обезпечаване на кръводаряването и съхраняването на кръвта и кръвните продукти?

- По отношение на кръводаряването системата разполага с добро базово технологично ниво, но има потенциал за сериозна модернизация. Диагностиката на дарената кръв е една от най-силните ни страни – извършваме задължителен скрининг за маркери на хепатит B, хепатит C, ХИВ и сифилис със съвременна апаратура и сертифицирани, високочувствителни и специфични тестове. Съществен технологичен скок направихме с въвеждането на NAT диагностиката (Nucleic Acid Testing) – най-съвременния и високочувствителен метод за скрининг на донорска кръв чрез тестване на нуклеинови киселини. През 2019 г. са закупени 6 автоматизирани системи за NAT диагностика и тя е въведена в Националния и в районните центрове.
Основното предизвикателство е високата натовареност на автоматичните анализатори, особено в Националния център, където постъпва една трета от дарената кръв в България. Това са около 65 хиляди проби годишно, дарени в Националния център и районите Перник, Благоевград, Кюстендил, Враца, Видин, Лом и Монтана.
По отношение на имунохематологичната диагностика също се извършва голям обем изследвания. Апаратурата е съвременна, но поради големия обем работа и амортизацията е необходима непрекъсната модернизация и подмяна. Същото важи за апаратурата за преработка на кръвта, за съхранение на кръвните съставки и дори за автомобилния парк. Амортизирането на материално-техническата база е резултат от големите обеми кръв, които постъпват при нас.
За медицинските консумативи за вземане, диагностика, преработка и съхранение на кръвта Министерството на здравеопазването осигурява финансиране. Но след като работим за увеличаване на броя на кръводарителите и кръводаряванията, е необходимо и постоянно осъвременяване на средствата.

- Да разбирам ли, че има недостиг на средства?

- Към настоящия момент разполагаме с част от необходимите консумативи, но е възможно в по-късен етап от годината да се наложи преработване на финансовите параметри, за да можем да осигурим всичко необходимо. Трансфузионната медицина е високотехнологична дейност, която изисква постоянни средства за консумативи, апаратура, транспорт и персонал.

- Споменахте всеотдайността на медицинските специалисти. Стои ли зад този израз кадрови дефицит?

- Кадровият дефицит е най-сериозният проблем за нашата работа. Недостигът на специалисти по трансфузионна хематология и особено на медицински сестри ограничава броя на обслужваните кръводарители, мобилните акции и възможността за разширено работно време. Това създава голямо натоварване за самите екипи, особено по време на отпуски и заболявания. Голяма част от работещите са във възрастта преди и след пенсиониране.
Един семестър имахме пилотно сътрудничество с Факултета по обществено здраве към Медицинския университет в София за практика на студенти медицински сестри. Мисля, че това сътрудничество беше полезно и планираме да продължи и през новата учебна година. Само за района на София има недостиг от около 16–20 лекари специалисти по трансфузионна хематология и поне 15–20 медицински сестри, за да работим нормално.

- Как може да се подобри състоянието на кръводаряването у нас?

- Работим в две направления: едното е повече и по-редовни доброволни кръводарители, а другото – системна технологична модернизация на трансфузионната система. Защото само кампании за увеличаване на броя на дарителите без инфраструктура, или само нова апаратура без достатъчно донори, няма да решат проблема.
Много важно е да разграничим видовете кръводаряване. В България по закон то е безвъзмездно и доброволно, но част от нашите дарители все още идват като заместващи дарители. Те са мотивирани от необходимостта да се осигури кръв за конкретен близък пациент. За 2025 г. 81,5% от всички кръводарявания са фамилни. Докато западноевропейските държави отчитат практически 100% доброволно, безвъзмездно кръводаряване за непознат. Затова зависимостта на трансфузионната система от фамилното кръводаряване остава проблем.

- Защо системата не трябва да се основава основно на фамилните дарители?

- На първо място, това е реактивен модел. Хората даряват, когато вече има болен и необходимост от кръв. Така не може да се гради предвидим запас по кръвни групи и компоненти и системата става уязвима, особено по време на празници, ваканции и кризи. Добрата трансфузионна система трябва да разполага с кръв предварително, за да посрещне нуждите при възникване на спешна потребност.
При фамилното кръводаряване може да има морален или семеен мотив – дарителят може да премълчи рисков фактор за своето здраве, което би се отразило на безопасността на кръвта. И не на последно място – по етични причини: кръвта не трябва да зависи от това колко роднини и приятели има човек. Всеки трябва да е равнопоставен и решението да се основава на медицинската необходимост, а не на способността на семейството да осигури кръводарител.

- Какви стъпки планирате, за да привлечете повече дарители?

- Планираме доста кампании. За да има ритмичност и редовни кръводарители, се стремим към постоянни партньорства с работодатели, университети, институции, общини и изнесени мобилни акции. Иска ни се да работим за целенасочена комуникация с дарителите и обществото, а не само за кампании, когато има недостиг или криза. Обществото трябва да бъде информирано защо необходимостта от кръв е ежедневна. Една такава наша инициатива беше в партньорство с изложението Булмедика тази година, където разполагахме със собствен щанд и имахме възможност да представим работата на Центъра.
Специален е фокусът ни върху младите хора. Тази пролет проведохме успешна кампания „Силата на младостта - дарява, спасява, променя света", при която медицински специалисти от Националния център, заедно с доброволци от БЧК, посетиха няколко училища и университета. Срещнахме се с младите хора, разяснявахме, информирахме и ги мотивирахме, след което беше проведена и акция за кръводаряване. Говорихме за добродетели и социална отговорност, защото кръводаряването е добродетел, която трябва да се възпитава. Основната ни цел е то да бъде възприемано като нормална част от човешкото поведение, а не като реакция само когато близък човек се нуждае от кръв. Кампанията беше успешна и ще продължи наесен.
Другото направление, върху което Националният център работи, е разширяването на мобилното, изнесено кръводаряване. През декември 2025 г. възстановихме изнесените екипи в различни организации по месторабота. Кампанията ни се нарича „Близо до теб". Провеждаме акции и в отдалечени населени места извън София. Ето, на 16 септември предстои такава акция в Гоце Делчев по тяхна покана. Благодарение на изнесените екипи дарителите за първото полугодие на тази година за Националния център са с 3,7% повече от същия период на 2025 г. Именно изнесените екипи напомнят за мисията на кръводаряването, а от друга страна това е удобство за дарителите – не е необходимо да излизат от работа или да пътуват.
Третото направление, в което искаме да работим, е осигуряването на по-добро преживяване за кръводарителя. Вече има възможност желаещите да дарят кръв да запишат час през сайта. Това са реални инструменти за задържането на дарителите.

- На колко части се разделят тези 450 мл кръв, които се даряват?

- При едно кръводаряване от 450 мл не получаваме просто една банка кръв. Тя се преработва и се разделя на еритроцити, плазма и тромбоцити. Затова казваме, че един дарител може да помогне на трима души – на пациент с тежка анемия, на друг с проблеми с кръвосъсирването и на трети, който се нуждае от тромбоцити.

- Въпреки прецизните изследвания има ли негодна кръв?

- Няма добра или лоша кръв, има кръвни съставки, които не отговарят на изискванията за качество и безопасност и не могат да бъдат употребени. Причините за бракуването им могат да бъдат различни.