МЗ: Не са фалшиви данните за вътреболнични инфекции

Разминаването между българската и европейската статистика за вътреболничните инфекции не е доказателство за фалшифициране на данни, а резултат от различни методи на изследване. Това заявява министърът на здравеопазването Катя Ивкова в писмен отговор на депутатски въпрос от д-р Александър Симидчиев (ДБ) за разликата между данните у нас и проучванията на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC).

 

Структурата на инфекциите

 

свързани с медицинското обслужване (ИСМО) в България, следва общоевропейския модел, става ясно от отговора. Водещи са на хирургичното място, на пикочните пътища, на долните дихателни пътища, на кръвта. Честотата им зависи не само от самите патогени, но и от профила на пациентите (възраст, тежест на състоянието, инвазивни процедури), структурата на болниците и интензивността на микробиологичната диагностика.

 

Защо има разминаване в данните

 

министърът обяснява, че основната причина е използването на различни методологични подходи и показатели. Националният надзор е система за непрекъснато (рутинно) съобщаване. Всяко тримесечие болниците изпращат данни към РЗИ, които след това се обобщават от НЦОЗА и се предават на МЗ и НЦЗПБ. А европейските проучвания (PPS) представляват еднократни срезови изследвания. При тях в рамките на един конкретен ден се прави активно издирване на случаи чрез детален преглед на документацията и микробиологичните резултати на всички хоспитализирани.

 

„Разликите не означават неточно

 

регистриране, но са полезни за оценка на надзора и за по-добър контрол на локално и национално ниво. Именно затова е важно участието на лечебните заведения в изследванията на ECDC", посочва Ивкова. В самите протоколи на ECDC изрично е посочено, че европейските проучвания не заменят националния надзор и данните от тях не трябва да се сравняват пряко.
Предстои следващото общоевропейско проучване на ECDC да се проведе през периода 2027–2028 г., като координацията за България ще се поеме от НЦЗПБ.

Предстои следващото общоевропейско

 

проучване на ECDC да се проведе през периода 2027–2028 г., като координацията за България ще се поеме от НЦЗПБ.
Във въпроса си д-р Симидчиев представя данни от последно проведеното изследване сред медицински специалисти в България, обхванало 3997 проследени хоспитализации в 23 лечебни заведения. Според тях "дельт на пациентите с установена вътреболнична инфекция е бил едва 4% - приблизително два пъти по-ниськ от средния дял, отчитан в рамките на третото общоевропейско наблюдение на ECDC (Point Prevalence Survey, 2022-2023 г.), обхванало над 1250 болници и близо 294 000 пациенти в ЕС/ЕИП . Освен разликата в общия дял, специалистите посочват и други показателни несъответствия: докато на европейско ниво само около 3% от случаите остават с неустановен произход, у нас този дял е близо десет пъти повече - 29%; същевременно у нас практически не се регистрират случаи на вътреболнична инфекция, придобита в домове за дългосрочни грижи - категория, която присъства осезаемо в европейските данни", пише депутатът. Той посочва, че "лекари и епидемиолози коментират, че тези разлики по-скоро отразяват непълно или неточно регистриране на случаите в лечебните заведения , отколкото реално по-ниска заболеваемост в България. Подобно занижено отчитане със сигурност възпрепятства адекватния контрол и превенцията на вътреболничните инфекции, включително мерките срещу огромния проблем на антимикробната резистентност, която е пряко свързана с това" и пита дали "Министерството на здравеопазването с анализ на причините за разминаването между националните данни за вътреболнични инфекции и данните от изследванията на ECDC, както и участва ли и по какъв начин България в предстоящите цикли на общоевропейското изследване на ECDC (Point Prevalence Survey) с цел осигуряване на методологическа съпоставимост с европейските протоколи за наблюдение".