Ще работим и за още общински хосписи

Струва се дори да помислим, дали някои от болниците да не станат за долекуване, казва д-р Антон Койчев

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Това беше изключително труден период, тежко недофинансиране, което затрудни дейността на общинското здравеопазване. То обаче се справи благодарение и изключително на умелата работа на мениджърите на лечебните заведения. Те оптимизираха своите разходи, изведоха приоритети, отлагайки някои инвестиции, търпящи отлагане. Всичко това стана с помощта на Столичния общински съвет. Това, което бяхме гласували в редовния бюджет за строително-монатажни дейности, а и не малко от нашите лечебни заведения имаха средства по банкови сметки, им позволи да преминат през този страшен период, вина за който имаше неприемането навреме на държавняи бюджет, респективно този на НЗОК и на ДОО. Тук няма да коментирам политически кой, как и в какво е виновен. Факт е, че имаше неразплатени плащания, които наистина трябваше да покрием с големи усилия и забавяния, тъй като те работят по договори със здравната каса, а нейният бюджет също се забави. Освен това, нашите лечебни заведения работят и по дейности, които не влизат в обхвата й на финансиране, като те са не само социални, но са и чисто медицинска дейност. Те също бяха плащани със закъснение, но съумяхме с добро желание и екипна работа да се спарвим. Същевременно, ние в Комисията по здравеопазване и социални дейности в СОС имаме спорове, но по тази тема бяхме единни. С помощта на Дирекция „Здравеопазване" на Столичната община, както и на кмета Терзиев, съумяхме да излезем от ситуацията. Що се отнася до перспективите, виждаме, че НЗОК още няма постоянен управител. Общински блници, като Първа и Пета градска, постоянно увеличават обема с добра работа, нова апаратура, повишени са лимитите. Същевременно, това доведе по повишаване на пациентопотока, а така също и дейността. Вероятно догодина ще се наложи ново увеличаване налимита, което е много важно. Не смятам, че едно повишаване на цените на клиничните пътеки ще повиши кой знае колко им приходи. Като цяло, общинското здравеопазване в София, е в сравнително стабилно финансово състояние с изключение на Четвърта и Втора градски болници, където случаите са по-специфични. Не казвам, че то е в състояние да преживее една тежка криза, но ще може да се справи. Трябва обаче няколко неща да са налице.

- Кои са тези неща?

- Да има много добра екипна работа и да се остави настрана всяка политичност, защото има известен политически риск от някои колеги, които вероятно предвид наближващите местни избори, се опитват да правят точно политически дивиденти на гърба на здравеопазването. Това не е добър сценарий, но аз вярвам, че в Столичния общински съвет сме в диалог и няма да се стигне до деструктивност. Аз се притеснявам, че колкото и да бъде увеличена цената на КП, тя няма да позволи натрупване на някакъв по-голям финансов резултат. Затова в общинския бюджет ще бъдат заложени достатъчно средства, за да може да се подпомогне както тяхната работа, така и за придобиване на нова апаратура.

- Неотдавна бяха рестартирани преговорите за нов НРД. Остава договарянето на цени и обеми. Какви са очакванията Ви?

- При договарянето на цени и обеми винаги има известен пазарлък, което не е ново. Мисля, че както внаги, ще надделее златното сечение. Има отделни групи от специалности, които успяват по-добре да защитят интересите си и да получат по-добро финансиране. Трудно ми е да кажа какви са очакванията. Констатацията ми обаче е, че повечето наши общински лечебни заведения предлагат услуга с по-високо качество от общинските в страната. Все пак, да не забравяме, че и София е с най-богат бюджет, и затова те са подкрепяни и от Столичната община независимо от политическата конфигурация на общинските съвети в миналото и сега. В последните три мандата имаме много ясно изразен приоритет за подкрепа на лечебните заведения, който ще продължи. Колкото до преговорите по НРД, ще бъдат мъчителни, както и в предходни години. Вярвам лекарското съсловие да не се обиди от констатацията ми.

- В столичното здравеопазване обаче остава тегавият въпрос за Втора и Четвърта болници. Защо се случи така, че Първа и Пета са несравнимо по-добре финансово, отколкото другите две? Лош мениджмънт или нещо друго?

- След ковид кризата, през 2023 г. Втора градска болница беше в добро финансово положение, но после започна влошаване. Причините са комплексни, в т.ч. отношение има и ресорната комисия по здравеопазване в СОС, и мениджмънтът на място. Сега сме във финансова и юридическа бъркотия там, от която не виждам как ще се излезе. Извънредно гласувахме пари за заплати и в двете болници без да имаме план за оздравяване. Положението започва да става скандално. Някои колеги вложиха политическа страст по отношение на тези болници. Ако те са осмислили, че са сгрешили, можем да седнем и в един конструктивен диалог да изчистим този проблем, защото СОС не може да дава пари до безкрайност за заплати. В крайна сметка, затова е и мениджмънтът на болниците. Надяваме се след конукрас за ръководители на общинските лечебни заведения и управителните съвети, особено на Втора градска болница, да започнем да изчистваме проблемите. Когато най-ценният ресурс, кадрите, напускат, не виждат перспектива, възстановяването им става много трудно. Аз нямам позитивни очаквания, ако скоро не стартираме с конструктивен диалог без политически елементи в него. Политическата температура трябва да се понижи преди да се вземат окончателни решения за Втора и Четвърта градска болници. Апелирам за това, защото ни е нужно да начертаем стъпки не, за да се опитаме да ги спасим, а да ги спасим.

- Някои членове на Столичния общински съвет, както и на ресорната комисия изразяват мнения, че до кризата в тези лечебни заведения се стигна заради приватизационни интереси и дори за улесняването им от придобиване на нови собственици. Така ли е, д-р Койчев?

- Няма такова нещо. Всяка стъпка за приватизация преминава през общинския съвет и през обществено обсъждане. Ето защо това е невъзможно. В пространството циркулират определени митове, но едва ли някой иска нещо да приватизира. Причината е, че при стандартът, развиван от частни болници и центрове и много добре развит пазар, някой ще се насочи към стари лечебни заведения, които все още са изглеждали примамливо преди не по-малко от 25 години, е твърде малко вероятно. Никой няма да вземе болници в лошо състояние. Аз се изненадвам, че такива тези се лансират от хора, които са общински съветници, позволяващи си такива абсурдни спекулации. Това не е възможно. Човек, който има дори малка представа от правно-нормативната рамка е наясно с всичко посочено от мен.

- Дефицитът на кадри в страната е зловещ. Като цяло общинското здравеопазване, включително и софийското, се крепи на хора в предпенсионна и вече в пенсионна възраст, но все още работещи. Ще привличате ли лекари за специализации и медицински сестри срещу стипендии по договори за работа?

- Кадровото положение в общинското здравеопазване е точно такова. Средната възраст на лекарското съсловие, а и на сестрите, в България е много висока, а това предопределя и всичко останало. Борим се да задържаме кадрите. Опитите, които правихме досега за предоставяне на стипендии срещу договор за работа, досега не са особено успешни. Преди няколко години имахме такава програма, насочена към студентките за специалност „медицинска сестра", но тя не се радва на голям интерес. Въпроки либералните условия, които предлагаме, няма много желаещи да се включат в нея. Затова и не мога да я определя като успешна. Може би си струва да се помисли за някакъв друг, по-широк социален пакет. Това е едно от нещата, от които сериозно съм обезпокоен и не съм особен оптимист. Дори да осигурим такъв по-широк пакет, то проблем с дефицита има и при други необходими за града кадри, което вече довежда нещата до по-голяма трудност.

- Общинските болници не са само многопрофилни, но и за долекуване. В периферията на София има две такива – в Бухово и в Кремиковци, в крайно окаяно състояние. Защо се стигна дотам?

- От такива болници има нужда. Причините са комплексни. От една страна, ниското финансиране. Търсим средства, за да ги спасим. Предстои да отпуснем пари за възстановяването им. Самата дейност обаче не е привлекателна за голяма част от лекарите. Работата там е тежко и изпепеляваща за работа с такива болни. И тук вина има държавата – колко време трябваше да мине, за да има клинични пътеки за долекуване, за да има финансиране от касата?! Там нещата са оставени изцяло на общинското финансиране. Това не е толкова лесно, но фактът, че те не са спрели да съществуват и оказват медицинска грижа, мога да квалифицирам като положителен факт. Без тези болници, на практика, няма къде да настаним и окажем грижа на клошарите, на бездомните. Впрочем, тази категория хора са все в общинските лечебни заведения. Ние изпълняваме и социална дейност, но не получаваме адекватно обезвъзмездяване от държавата.

- София е един от трите градове с общински хоспис, но и той вече е на колене. Ще го има ли?

- Да, наистина е на колене. Общинският съвет не допусна той да бъде затворен и няма да го допуснем. Цената за него малко се покачи, но почти символично, но с това финансовият резултат не се подобри. Трябва да помислим какво да се направи, как да инвестираме повече в битовите условия , макар и да не са лоши. Просто, трябва да си осъвременим, за да сме по-конкурентни. Ако целево можем да се конкурираме, предлагайки по-поносима цена, за хосписа има бъдеще. Ще работим и за отваряне на още общински хосписи. Струва се дори да помислим, дали някои от болниците да не станат за долекуване, макар и за нечии уши това да звучи като ерес. Но, наистина, при това свръхпредлагане на болници за активно лечение, можем да помислим за преформулираме дейността на някои от тях. Леглова база имаме, но трябва да има и стабилна подкрепа от държавата. Здравеопазването – общинско и държавно, трябва да бъде равностойно.

- Вече има редовно избрано правителство. Какви са очакванията Ви от здравния министър Катя Ивкова и от депутатите в ресорната комисия?

- Вече минаха сто дни. Виждам една плахост при министър Ивкова все още по отношение на обновяване на кадрите. Този процес е важен. Дано назначи хора, които да зададат посоката. Като лекар, аз желая те да успеят и да бъдат постигнати повече положителни неща, защото от това ще имат полза всички в здравеопазването – и пациентите, и лекарите. Може би трябват по-смели стъпки , тъй като сегашното мнозинство дойде с голяма подкрепа, която носи със себе си и голяма отговорност, за да реализира своите политики и управленска програма, която е с по-общи формулировки. В сферата на здравеопазването предстои много работа. Пожелавам на управляващите да успеят да постигнат заложеното.