Съкращаваме лекари, за да има пари за заплати

Педиатричните отделения да са под ръководството, прякото наблюдение и финансиране на МЗ, казва Илиян Венков

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Точно удължителният бюджет ни доведе до там, че и аз, а както разбирам и колеги – управители на други общински болници, да сме отчаяни сега. Ние претърпява безброй кризи, преминахме достойно пред ковид, като хората ни се трудиха всеотдайно, но сега положението за МБАЛ-Свищов е тъжно. Въпросният удължителен бюджет е и емблематичен пример за неравнопоставеността на приходите и разходите в лечебните заведения от нашия тип. Той ни оряза приходите автоматично, защото зададените лимити бяха намалени. При нас те бяха свити от 173 000 на 163 000. В същото време от 2026 г. бе увеличена минималната работна заплата, което рефлектира върху осигурителните тежести, които също се увеличиха. Имаме и доста надлимитна дейност, която така и остана неразплатена до момента. От касата все още очакваме около 50 000 евро. За нас това са много пари. Същевременно, поскъпването на електроенергията, водата, консумативите, лекарствата, храната, всичко не спира. До преди години имахме заделени средства и дори успяхме с тях да си купим хемодиализни апарати и микробус за пациентите, които са на хемодиализа. Сега съм изправен пред големия въпрос, как в края на месец август и откъде ще намеря пари за фонд „Работна заплата". Помощ няма отникъде. Продължаваме да трупаме задължения към доставчиците. Те вече гледат на нас като на врагове. За тези проблеми не само в нашата, но и в други лечебни заведения, от Сдруженето на общинските болници сме 

предупреждавали, говорили сме отдавна. Ето, говоря и сега, но питам се, има ли кой да ме чуе? Има ли някой, който да чуе и колегите?

- Преговорите по Националния рамков договор бяха рестартирани. Какво са очакванията Ви, какво увеличение на клиничните пътеки е оптимално, за да се справите?

- Работим на цени на клиничните пътеки от 2024 година. Ние, управителите на общински лечебни заведения стигнахме дотам, че дори вече не искаме реформа. Искаме само помощ, за да се изправим на крака. Парадоксът е, че една от най-скъпите ни пътеки са от порядъка на 750-800 евро. Физиотерапевтичните пътеки са 400 евро за 7 дни. За пациентите по тях са ангажирани лекари, рехабилитатори, санитари, тъй като това са предимно тежки случаи на хора, прекарали инсулт. В същото време имаме поскъпване. И тук искам да подчертая, че болничната помощ започва от общинските болници. Ние първи подаваме ръка на хората. Добре е тези, които преговарят цените и обемите по НРД да дойдат и да видят как работим ние. Нашите болници, общинските, каквато е и тази в Свищов, сме в услуга и на центровете за спешна медицинска помощ. След като пациентът е поет от филиал на ЦСМП, са на ход точно общинските болници – лабораторни изследваня, образна диагностика и други.

- Оттам идват също приходи, нали? Какви са те?

- Да, цени, по които ни плащат има, но те не са променяни от 2022 година. Те са по наредба №3 на Министерството на здравеопазването. Например, за преглед от наш лекар на пациент на спешна помощ заплащането е 12,53 евро, за компютърен томограф (скенер) 46 евро, за рентгеново изследване 4,86 евро, ултразвук – 7,93 евро, изследване на урина – 0,56 евро. Тук е моментът да напомня, че потребителската такса е 0,51 евро за леглоден. При тези обстоятелства не иде реч въобще за това, как се справяме, а дали ще оцелеем. Вече шест години съм управител на МБАЛ-Свищов. Искам отговорно да подчертая, че медицинския екип продължава да работи отговорно, авторитетно и активно така, както и по време на пандемията. Колегите са възхитителни. Има остър дефицит на кадри навсякъде, но при тези обстоятелства, аз съм принуден да съкравам персонал от отделенията, за да има заплати. Изненадващо ще прозвучи, но миналата седмица по тези причини съкратих двама хирурзи. Ето защо по-скоро трябва да се договори НРД и да се подпише, като цените на КП се увеличат. Не можем да издържим по начина, по който сме принудени да работим сега. Тъй като сме търговки дружества, ние едва ли не трябва да се борим за болни, но през летните месеци е обяснимо, че те са по-малко. И тук ще направя едно отклонение, но то е много важно.

- Какво е то?

- Виждаме, как в страната се закриват Педиатрични отделения, защото няма лекари или поради недостиг на финансови средства. При нас, например, в Детското отделение през юли лекувахме 11 деца, което е около 10 000 евро по НЗОК. С тази сума обаче отделението няма как да се издържа. Подобни са проблемите и в други общински болници. Затова предложението ми е Педиатричните отделения да са под ръководството и прякото наблюдение на МЗ, както и по отношение на финансирането, за да имаме и педиатри, а и да не сме в ситуацията, едва ли не, да се молим да има болни деца – нещо, което е абсурдно. Похвално е, че има малко повече пари за здравеопазване в бюджета. Ние обаче трябва да знаем, каква част от тях ще стигнат до нас, до общинските лечебните заведения, по каква методика. Чето се говори за пари за младите лекари, по този въпрос заседаваха и в парламента. Аз обаче питам, какво означава пари за младите лекари? А пари за по-старите, за вече започналите работа, за медицинските сестри, другиу медицински персонал, санитарите? Тези хора също заслужават по-добро заплащане. Проблеми имаме и със здравнонеосигурените, от тях също трупаме загуби, защото спешната помощ ни ги докарва. Ние ги лекуваме, но нямаме от кого да си вземем парите.

- Преди година и половина фалира едно общинско лечебно заведение в област Пазарджик. Според Вас, ще повлече ли скоро крак?

- Риск има и той е напълно закономерен, като се имат предвид проблемите, които вече изложих. Този риск съществува дори за МБАЛ-Свищов. Ако всичко продължава по същия начин това, което градихме тук години наред, е на път да рухне. За да останем, трябва да получаваме поне толкова, колкото харчим. Проблемите при нас са безброй. Един от тях е този, че имаме договор с шестима млади лекари, на които плащаме заплати, специализират в по-големи болници с условието после да се върнат при нас. В същото време там, където специализират не получават нищо. В даден момент тези млади хора, които се нуждаят от подкрепа, започват да ни бъдат в тежест. Казвам го с болка, но искам да се чуе, защото дефицитът на медицински кадри в страната е огромен. Битката ни е тъжна, положението – отчайващо. Дано някой ни чуе!