Процедурите като стимул на болниците

Фактите в това отношение са безспорни, а темата става все по-актуална с оглед както на очаквания нов рамков договор, така и с бюджетите на НЗОК за тази и следващата години. Данните от годишния отчет на НЗОК и за миналата година недвусмислено показват, че появата на амбулаторните и клиничните процедури не намалява, но увеличава броя на договорите за болнична помощ, които лечебните заведения сключват с нея. А изводът, който се налага е един - докато не се намали броят на болниците и не се промени начинът на финансирането им, няма как да се ограничи този пазар.

По договори

През 2025 г. броят на лечебните заведения с договор за болнична помощ се е увеличил на 389 от 373 през 2021 г. За тези 4 години ръстът на договорите за КП, Апр и Кпр е над 1100 - от 22438 на 23 581. Общият брой на договорите по КП за 2025 г. е 20 338. Най-голям брой са сключени в София – 4 400, Пловдив – 2 484, а най-малко във Видин – 189, и Перник – 179 броя. Ръст на годишна база на договорите има в Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Враца, Ловеч, Русе и София. Основание за това е, че лечебни заведения в тези региони са разкрили нови структури или са увеличили броя болничните легла, казват от НЗОК. Договорите по клинични процедури за м.г. са били 274 със 101 клиники. През 2024 г. те са били 261 с 97 лечебни заведения. Ръст има и на договорите по амбулаторни процедури. През 2025 г. те са 2 969 с 335 изпълнители на болнична помощ, или с 2.3% повече спрямо 2024 г. Аналогично най-голям брой амбулаторни процедури са договорени в София – 746, и Пловдив – 388 броя, а най-малък във Видин, Кърджали и Перник.

По дейност

Освен на сключените договори, ръст има и на отчетените случаи по тях. Както вече писахме, през миналата година хоспитализации по НЗОК са извършвали 310 лечебни заведения, като са отчели 2 357 706 броя или повече с 2.4% спрямо 2024 г. Също така 96 лечебни заведения са отчели 343 195 клинични процедури, което е ръст с 10.5% спрямо 2024 г., а 261 клиники са извършили 1 703 610 амбулаторни процедури или с 9.4% повече спрямо предходната година.

Дублажът

Най-интересен обаче е видът на процедурите. Най-много от отчетените случаи при Кпр са за „Интензивно лечение, мониторинг и интензивни грижи без механична вентилация и/или парентерално хранене" – 85 927 броя, „Диализно лечение при остри състояния" – 10 541 броя, „Интензивно лечение на новородени деца с асистирано дишане" – 800 броя, „Дейности по осигуряване на лечение за новородени деца с вродени сърдечни малформации, претърпели сърдечна оперативна интервенция до навършване на 1-годишна възраст" – 399 броя. и т.н. Самият вид на процедурите показва, че те не предполагат изнасяне на дейности в изънболничната помощ, а доплащане за дейности, които се правят в болница по КП.Аналогично донякъде е положението с Апр. От петте най-използвани за миналата година, 4 са били за пациенти с онкологични заболявания, за които има и КП. Така например едната Апр е за „Системно лекарствено лечение при злокачествени солидни тумори и хематологични заболявания", при която са отчетени 157 631 броя, другата е за „Определяне на план за лечение на болни със злокачествени заболявания" – 154 995 броя, третата е за „Определяне на план на лечение и проследяване на терапевтичния отговор при пациенти, получаващи скъпоструващи лекарствени продукти по реда на чл. 78, т. 2 от ЗЗО" – 151 168 броя, а четвъртата е „Амбулаторно наблюдение/диспансеризация при злокачествени заболявания и при вродени хематологични заболявания" – 113 831 броя. На практика тези процедури не стимулират ползването на извънболничната помощ, а на болниците, които по този начин получават и още финансиране от НЗОК. Изключение от правилото за комплементарност прави най-използваната АПр за „Хрониохемодиализа", при която няма дублаж с КП, а дейността се финансира само по нея. Въпреки това и тя помпа болничната помощ, където е поставена.

Изводите

В сегашния си вид процедурите на здравната каса определено не стимулират прехвърлянето на дейности от болниците в извънболничната помощ, а правят точно обратното. Увеличаването на броя им при настоящия принцип на създаването им, ще стимулира разрастването на болничната помощ, защото ще бъде още един механизъм, по който тя да се финансира от здравната каса. Това ще е още по-апетитно, ако отпаднат и финансовите лимити на болниците, както вече намекнаха депутатите от "Прогресивна България".
В този смисъл, докато управляващите не променят радикално начинът на плащане на лечебните заведения, който в момента дава гарантиран приход на болниците при минимални изисквания, на които те да отговарят и при нулев контрол, няма как да намалят ръста на хоспитализациите. Новият здравен министър заговори за активиране на селективното договаряне, което донякъде би довело до различен резултат. Ако се запази плащането на болниците на случай обаче и тази мярка няма да има реши проблема. Тя ще пренареди пазара, приоритизирайки големите частни и държавни болници с възможности за комплексно лечение за сметка на по-малките. Това не е непременно лошо, както вероятно изглежда в очите на потенциалните засегнати страни, стига процесът да се контролира и да не се допуска определени отдалечени региони да останат без здравна помощ. Проблемът е, че селективното договаряне не е достатъчна стъпка, за да овладее нарастването на хоспитализациите, ако не е съчетано с прекъсване на плащането за брой пациенти, както и с механизъм за ограничаване появата на нови болници и структури, ако населението наистина няма потребност от тях. Защото, както гарантираният приход от здравната каса в момента стимулира появата на нови лечебни заведения, така и тяхното съществуване въздейства чрез натиск върху политиката в тази сфера и механизмите за финансирането на системата. Или казано по-накратко - за всяко легло се намира "пациент", както и обратното. Докато тази философия не се промени, няма как да се спре и болничната експанзия у нас.