Младите заминават за по-добро кариерно развитие

Каквото и да се направи, резултатът ще е спорен без цялостна дигитализацията в здравеопазването, казва д-р Добрин Папуров

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Параметрите, гласувани на събора на Българския лекарски съюз за доболничната помощ и медико-диагностичните дейности са договорени. Остава договарянето на клиничните пътеки, като цени и обеми, но там няма никаква яснота. Очакванията са за увеличение от 25%, но какво ще се получи, трудно е да се каже отсега. В най-добрия вариант и 25 на сто да са по-високи цените им, парите пак няма да стигнат. Само ще отбележа, че цените на КП не са пипани от 2023 година. Цените на лекарства, консумативи, битови разходи, на всичко, за което се сетите обаче, оттогава досега са увеличавани многократно. Към всичко това се прибавя инфлацията и покачването на минималната работна заплата, което са пера съвсем не за подценяване в разходите на лечебните заведения за болнична помощ. Не разбирам, как някои виждат нещата, а именно, че положението е тежко и не е никак за подценяване. И на фона на всичко това говорим за увеличаване на заплатите, което е много хубаво, но цената на КП не е адекватна. Това означава, че тя трябва да се увеличи. Освен от тях, пари няма откъде другаде да дойдат в болниците. Към това се прибавя и факта, че БВП е между 3,5 и 4 процента от години. Така е от три десетилетия. В повечето страни на Европейския съюз, в който и България е член, той е минимум 8 на сто. При нас е 4%, коментарът остава излишен. Дори този у нас да не догони изведнъж европейските страни, поне да го направят 6 на сто, пак ще е нещо. В същото време се говори, как парите в болничната помощ са много.

- Бюджетът на НЗОК, общо приходи и разходи, е 5,256 млрд. евро, което ръст от 8.5% (около 412,3 млн. евро повече) спрямо 2025 година. От тази сума 4,933 млрд. евро са за здравноосигурителни плащания, като водещи и този път остават болниците и лекарствата. За какво няма да стигнат пари, къде би следвало да има повече финансиране, според Вас?

- Не е ясно, както и не е ясно, колко точно са приходите на НЗОК. Такава информация нямаме. Минималната работна заплата в последните три години се увеличаваше минимум с 15 – 16 процента, оттам следва и увеличаване на приходите в бюджета на касата. Да сте чули някой да е оповестил тези данни?! Има ли такова нещо?! Няма. Обявяват доклада за изпълнението на бюджета й, но той е едно, а събраните вноски от суми е друго. Възможно е и да греша, но не знам някой да е видял въпросните приходи точно от вноските на здравноосигурените. Колкото до разходите и какви пари са заделени, това е друга тема.

- Ще стигне ли бюджетът за 2026 г. и докъде?

- Няма как да стигне, след като имаме такова шеметно поскъпване. Освен това, никак не ми се вярва да бъдат договорени 25-процентно увеличение на цените на КП. Преговори по НРД се водят, но засега никой нищо не казва. Към всичко това от тридесет години в публичното пространство виси въпросът с остойностяването на труда на медицинските кадри. Подуправителят на касата, който временно изпълнява и длъжността управител д-р Асен Меджидиев още в битността си на служебен здравен министър щеше да прави остойностяване на труда, но нещата така и заглъхнаха. Българският лекарски съюз също излезе с такава инициатива, но и там нещата заглъхнаха. Сега системата се крепи на нас, пенсионерите. След някоя и друга година, като се откажем и ние да работим, здравеопазване няма да има и ще бъде „много хубаво". Казвам го с болка.

- От години се говори за недостига на лекари, същевременно младите хора заминават в чужбина, макар и не така интензивно, както преди едно-две десетилетия. Има ли д-р Папуров рецепта, по която те да бъдат задържани в България?

- Рецепта нямам. Начини ще се намерят, просто трябва да се започне, но не се започва отникъде. Ако си зададем въпросът, каква е системата, аз не съм убеден, че тя е здравноосигурителна, а е бюджетна. Солидарното здравно осигуряване предполага да има фонд, като вноските на всеки осигуряващ се да влизат в неговия фонд. В системата трябва да има остойностяване на труда, т.е. да се въведат диагностично-свързаните групи (DRJ), но такова нещо няма. Е, питам аз, как тогава да задържил младите колеги в България?! Когато един такъв човек отиде в Германия и започне да дава дежурства, само за тях първоначално получава 1600 евро. Има несравнимо по-добра заплата от тази тук и съвсем не на последно място възможност за кариерно развитие. Някои ще ми възрази, че и тук има възможност за кариерно развитие – има, но само на малко, твърде ограничени места, само в два три града в страната.

- Групери на DRJ бяха закупени още през 2012 г., но така и някак си никой няма смелост да отвори дума по темата. Защо, толкова горещ картоф ли са диагностично свързаните групи?

- О, доста горещ е картофът, защото всичко пак опира до парите. Въведат ли се, то ще са необходими несравнимо повече пари за здравеопазване, отколкото сега, макар и да се говори, че парите и сега са много.

- Но са много и лечебните заведения за болнична помощ. Необходими ли са ни близо 360 болници за 6 млн. население?

- Според мен броят им не е проблем. Парите вървят след пациента. Когато човек избере къде да се лекува и лечебното заведение ще има повече средства. Макар, че замисли ли се човек, има около 50 болници, изпълняващи изисквания напълно ненужни. Пита аз, за какво й е например, на една очна болница да има на територията си рентгеново отделение, лаборатория и други подобни звена?! За да се харчат пари, да се намира работа за хората, за какво е?! Някои твърдят, че може без общинските болници – общо са 120 на брой. Бюджетът им обаче е скромен, едва 2% от този за здравеопазване. Ако бъдат закрити, каквито гласове се чуват, каква икономии ще бъде реализирана?! Кой тогава ще обслужва населението?! Като изчезне рентгенът там и лабораторията смятайте, че всичко изчезва в малкото населено място. За хората това са техните болници, това е единственото достъпно за тях звено за медицинска помощ. Освен това, има и още един важен въпрос.

- Кой е този важен въпрос?

- Всички ние, работещите, плащаме здравноосигурителни вноски. Има обаче малко над един милион души, които не плащат – пенсионери, учащи, затворници и т.н. За тях плащат всички останали. Други над 800 000 са неосигурени. В другите европейски страни няма такова нещо. Хубавото е, че най-сетне ще си плащат вноските и държавните служители. Досега оправданието беше, че държавата им ги плащала – да, но тя набира парите си от нашите чрез данъците, т.е. пак ние им ги плащахме, редовите граждани. Ето защо и някои хора у нас нямат стимули да се осигуряват здравно.

- В здравния сектор все се говори за пари, но рядко се отваря дума за обвързването им с качеството на медицинските услуги. Защо?

- За взаимната им свързаност се говори, когато има добре изградена система. Така трябва и да бъде, да има конкуренция, но и да се гледа кой каква работа и с какво качество я е свършил. Ето това е, което трябва да се направи, но засега оставаме само в сферата на говоренето. И пак да се върнем на специалистите, които заминават. Допусна се, защото за тях няма стимули, за да останат и да работят тук. И отново повтарям, не става дума само за пари, на и за кариерно развитие, за възможности. Казва се, че лекарите взимат много, но тези с наистина многото пари са много по-малко от онези, които са на 2000 или малко над 2000 евро. Да не отваряме дума за спешната помощ. Десетилетия минаха, докато странат се сдобие с шест хеликоптера. Накрая се оказа, че те не могат да кацат в планинска местност – проблем, който се видя съвсем ясно преди броени дни при закъсал човек в планината. Хубаво е, че най-сетне имаме спешна помощ по въздуха, но се случи прекалено късно. Докато нещата и при нея се развият, като си знаем темповете, кой знае колко време ще мине. Ето така стоят нещата у нас – все проблеми.

- Здравният министър Катя Ивкова има идея да обедини регионалните здравни инспекции в един отдел, в една администраця да бъдат обединени администрациите на държавните психиатрични болници, Центърът за асистирана репродукция да премине към НЗОК. Как виждате ефекта от тези промени?

- Аз ще се спра на картотеките на ТЕЛК, които преминаха към РЗИ. Преди да се предприеме, каквото и да било, следва да се завърши електронизацията. Действително, документите се подават и по електронен път. Когато обаче дойдат на проверка от НЗОК, ни искат всичко и на хартиен носител. Така че, ние пак пишем два пъти. Защо, питам?! Опасявам се, че каквото и да бъде предприето, та дори с най-добри намерения, резултатът ще е спорен, докато дигитализацията не бъде завършена във всеки сектор от здравната ни система. Така ще се пести и време на хората, особено на инвалидите, които нямат възможност да ходят от институция на институция за уточняване на документацията им, когато я върнат за допълване. Така се бавят и без това мизерните им пенсии, а някои от тях нямат и близки, на които да разчитат. При едно евентуално превръщане на регионалните здравни инспекции в отдели към МЗ, при възникнал спешен случай, локален епидемичен взрив или нещо друго, какво се случва, ще се пишат писма до София, за да нареди някой на някого да си свърши работата от столицата ли?! При спешна ситуация кой кого ще координира пак от София, питам. Колкото до елиминирането на администрациите на държавните психиатрични болници, умът ми не може да си го представи. Това направо ще унищожи тези болници. Елементарен пример, ако полицията докара буйстващ пациент, който е под ударите на Наказателния кодекс, кой ще го приеме, кой ще подпише протокола за прием ред служителите на МВР? При спешен случай през нощта или в неработен ден, кой ще разреши проблема?! Все въпроси, въпроси. Тук става дума за здравеопазване още повече в такава сериозна материя като психиатрията. Не мога да си представя, как така може да се случи подобно административно обединение.