Миражът национална детска болница

Тази седмица стана ясно, че ВАС окончателно е отменил като незаконосъобразно оттеглянето на решението на Министерски съвет, с което той даде право на частния инвеститор "Търговска лига" да построи нова голяма многопрофилна болница в София с преобладаващо детска насоченост. Изходът на делото беше предизвестен, в този смисъл едва ли има учудени. Но той повдига един основен въпрос - защо изобщо кабинетът, в случая на Димитър Главчев, трябваше да даде разрешение за строеж на нова болница. Ако такова нямаше, щеше да липсва и дело за неговата отмяна.

Подменената държава

И тук бързо стигаме до основния проблем, за който clinica пише години наред, а той има два аспекта.Първият - чисто техническият, се изразява в това, че при сегашната нормативна уредба властите не могат да откажат разрешение за нова дейност или болница на нито един кандидат. Причината е, че методиката, по която се прави оценката на потребностите на населението от болнична помощ е абсурдна - горе долу тя гласи, че колкото по-ниска е използваемостта на леглата в болниците в един регион, от толкова повече имаме нужда. Казано на прост език това означава, че болниците у нас никога няма да са достатъчно и винаги ще има място за още. А разумни и безспорни доводи като тези, че населението ни намалява и няма пациенти, че липсват медицински специалисти и качество на грижите или че сме на първо място в целия ЕС по брой легла на населението - 870 на 100 000 души, никога няма да значат нищо. Това обаче е техническата страна на нещата, много по-важна е втората - моралната. Че здравната система у нас е пробита и работи в полза не на здравите и болните, а на шепа огромни икономически интереси е публична тайна, която се знае от всички политически партии. Нито една от тях обаче не промени статуквото, когато имаше възможност. Напротив - проблемът с разрастващите се и ненужни болници, се оказа много добре пазена тайна от властите - без значение от цвета им, а мълчанието се оказа златно. Цената за бездействието на управляващите и запазването на нормативната база всъщност са животът и здравето не само на българските пациенти, но и на българските деца.

Националната детска болница

Липсата на национална детска болница в страната ни досега е симптом точно на същото заболяване - поставянето на личните икономически интереси над тези на обществените. За построяването й се заговори за първи път преди повече от 20 години по времето на правителството на НДСВ. Тогава тя не бе построена заради скандал около това кой и колко средства ще успее да усвои. И така досега. Политическите партии не успяха да поделят комисионните около изграждането й, въпреки впечатляващият ръст на очакваните разходи. При един от последните скандали на тази тема, който се разрази м.г., се оказа, че оценката за реализацията й вече е стигнала близо 800 млн. лева или 400 млн. евро. И ако "Мама и аз" на ТЛ в голяма степен поставя под въпрос възможностите за реализацията й, то дава възможност за ценово рефериране. И двата проекта са за многопрофилни болници за активно лечение по всички специалности, с доминиращ детски профил, с по над 400 легла всяка, но с драстична разлика в себестойността. Ако проектът на частния инвеститор бе зададен за 120 млн. лв. през 2024 г., то НДБ е оценена за 6-7 пъти повече. И тази разлика е показателна защо строежът буксува.Но това не е единственият проблем с НДБ. По-важни са въпросите с това доколко адекватно е направено заданието за изграждането й, както и дали обществото разбира смисъла на подобно лечебно заведение, което би трябвало да поема най-сложните случаи от цялата страна, които не биха могли да се лекуват другаде. В момента България има такава национална детска болница, макар и по-малка, и това е "Проф. Ив. Митев" в София. Тя разполага със 109 легла по договор с НЗОК при използваемост между 60 и 70 процента в различните месеци на годината. Отделно от това в столицата има няколко детски клиники с национално значение - В "Александровска" по респираторни и психиатрични болести, в ИСУЛ по онкохематология, в НКБ по кардиохирургия, в Пирогов по детска хирургия, травматология и др. Всички те вероятно разполагат с още 109 легла, това означава, че с максимум 250 легла България може да покрие нуждата от специализирана детска медицинска помощ на национално ниво при една здравословна използваемост в рамките на около 70%, още повече, че трябва да отчитаме и намаляващата раждаемост.Но по-важният въпрос около НДБ е кой ще работи в нея. И ако до липсата на друга детска болница се очакваше, че лекари и медицински сестри ще се прелеят от сега съществуващите педиатрични структури с национално значение, то създаването на една нова голяма частна болница с преимуществено детски профил, поставя сериозно подобно очакване под въпрос. Това е и основният проблем, който може напълно да лиши България не само от истинска национална детска болница, но дори и от този модел на разкъсана грижа, който има в момента в столицата.

Полезният ход

Въпреки че изграждането на национална детска болница в България заприличва все повече на мираж, положението не е неспасяемо. Но и няма как да се овладее с акции като създаването на междуведомствен съвет, който да отговаря за построяването й. За да имаме национална детска болница, трябва да имаме работеща здравна система. Детското здравеопазване, както и трансплантациите - друга подобна чувствителна тема, са функция на цялата система, а не възможности за изолирана намеса и гасене на пожари. Казано иначе, без да се подреди здравната система и да се нормализират изкривяванията в нея, няма как да имаме нито детско здравеопазване, нито национална детска болница. А възможности за това от "Прогресивна България" имат благодарение на парламентарното си мнозинство. Сега трябва само да го използват по предназначение и да предприемат редица спешни мерки, ето само няколко идеи, някои от които анонсира и здравният министър преди време:
1. Незабавна промяна на нормативната база, така че здравните власти да могат да отказват издаване на разрешение за нови дейности или болници в страната, ако населението няма реална потребност от тях. Изготвяне на нова здравна карта с реалните потребности на населението;
2. Незабавна промяна на нормативната база, която казва какво е това болница и завишава изискванията за комплексност и обезпеченост с медицински персонал - като въвежда норми не само за лекари, но и за специалисти по здравни грижи. След което следва пререгистрация на сега съществуващите лечебни заведения за болнична помощ според новите норми;
3. Нормативни промени, с които НЗОК да отказва договор за финансиране в болничната помощ на лечебните заведения, които не отговарят на новите изисквания за болница;
4. Изнасяне на максимално много дейности от болничната помощ единствено и само в извънболничната и съответно финансиране от НЗОК за извършването им само извън болница;
5. Преразглеждане на проекта и бюджета за НДБ и приоритетната му реализация в рамките на две - три години, така че да изпревари този на "Мама и аз";6. Създаване на план за организация на педиатричната грижа в страната, който включва всички налични ресурси в тази посока в страната, както и начините за попълване на дефицитите.

Общественото (не)разбиране

Вероятността да се случи подобна реформа на здравната система е нулева. Не само поради политическата ригидност и корумпираност в България, но и заради липсата на разбиране сред хората. Промяната на здравеопазването минава през непопулярни мерки, като затваряне на болници или отказът от създаване на нови, но спестява много по-големи проблеми, като липсата на качествена медицинска грижа, на превенция и профилактика, на медицинските пустини без лекар или сестра в отдалечените региони. За да се разбере това, е нужно да има по-висока степен на култура сред обществото, каквато няма. А това в съчетание с подменената държава все повече превръщат националната детска болница в мираж и не само нея.