Болните лежат без нужда

Генетичните резултати са некачествени, обърква се терапията и уморяваме хора, казва проф. Камен Плочев

„Този материал го работихме една седмица. Седнахме в тази зала, точка по точка на екрана и сме го работили. Имаме редица трудности и затова за някои неща трябва да ни помогнете. Това в крайна сметка е един от механизмите на работа на Надзорния съвет", признава проф. Плочев. Според него касата в момента харчи средства без да знае защо най-вече при лекарствата.

„Ние знаем, че най-много загуби има при лечение

на хематологични и на онкологични заболявания. И при двете заболявания имаме динамика в развитието на туморните процеси, т.е. генетични промени, които правят една скъпа терапия безсмислена. В България все още никоя лаборатория не прави контрол върху генетичните промени, които стават с този тумор, за да се насочат усилията не към скъпоструващи няколко медикамента, а към така наречената таргетна терапия, т.е. една терапия", обяснява проф. Плочев. Още по-големият проблем според него е, че фирмите правят изследванията на пациентите и казват има ли мутации в заболяването или не, но местата, където това се случва сега не са подходящи.

„В България има няколко лаборатории, които работят генно инженерство, т.е. правят тези изследвания, само че тези лаборатории не подлежат на международен контрол на качеството и много колеги лично с мен са говорили и имат оплаквания, че резултатите са некачествени, обърква се терапията и ние даваме пари не само за неща, които не вършат работа, това не е толкова страшно, уморяваме хора", категоричен е проф. Плочев. Според него заради това министерство на здравеопазването спешно трябва да организира международен контрол върху качеството на работата на националните лаборатории, които са отговорни за мониторинга на тези дейности.

„В противен случай ние няма как да знаем дали парите,

които плащаме дават продукт наречен здраве, което е целта. Има две референтни лаборатории, но тези референтни лаборатории по някакъв начин си намират сертификати, но само имунологичната лаборатория на проф. Елисавета Наумова има международен сертификат на Европейския съюз. Друга лаборатория в България аз не знам", допълва той. Този проблем според него важи и за останалите лаборатории – микробиология, вирусология и ДНК за хепатит С, за диабета.

„Лично на мен ми се случва за един и същи болен три лаборатории да дават различни резултати. Има проблеми с лабораторната диагностика. Там е големият проблем", категоричен е проф. Плочев. Другият сериозен проблем според него са болниците, където на хората се гледа като на портфейли, а причината за това е начинът им на финансиране.

„Как да спрем този безсмислен оборот на болни хора

в болниците. Клиничната пътека вместо един алгоритъм за действие точка по точка какво се прави се превърна във финансов чек, колкото пътеки отчетеш, толкова пари ще ти дадат, независимо дали има нужда или няма. Ние сме създали системата, моделираме лекарите, управителите на болниците дават указания който мине да бъде приет, за да се въртят повече пари, а, повярвайте ми, безсмислено лежат хора, които нямат никаква нужда от това нещо. На този въпрос, мислихме го тука, не виждам как ще намерим решение. Трябва да го решаваме съвместно. Сами не можем да ви предложим ефективна мярка на сегашния етап", признава проф. Плочев.
Напълно съгласна с него е Жени Начева, която е председател на Надзорния съвет на НЗОК и решаването на тези проблеми се отлага за следващата година. Останалите членове на Надзора пък прибавят към тях и още няколко точки. Те също засягат болни теми от доста време, на които решение досега не се дава, въпреки че лесно може да се направи. Сред тях са задължаването на фирмите да регистрират болнични опаковки на онкомедикаментите, тъй като цената им е по-ниска, а не да карат лечебните заведения да плащат за по-скъпите и по-малки флакони. Също така липсата на регистри с надеждна информация и на действаща електронна система в здравната система.