Да се плаща за качество на медицинската услуга

България е с най-нисък процент от БВП за здравеопазване – между 3,5-4 %, макар то да е въпрос на национална сигурност, казва д-р Кирил Недялков

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Мога да добавя и трета страна, като член на Управителния съвет и на централно ниво на БЛС. Имахме доста преговори във времето, текстовата част отдавна е договорена. Въпросните проблеми в момента са за цени и обеми. Преговорният процес върви добре по отношение на първичната извънболничната и специализираната извънболнична помощ, както и на диагностичната дейност. Остана болничната помощ, която предстои да бъде коментирана през следващата седмица. Надявам се това да се случи в средата или във втората половина на август. Ние отдавна говорим едно и също, а то е недостигът на средства. България е една от страните с най-нисък процент от БВП за здравеопазване – между 3,5 и 4 на сто, макар то да е въпрос на национална сигурност. Освен това, откакто е стартирала здравната реформа, вноската не е променяма. Тя все така е 8 на сто, а годината не е 2000, а е 2026-та. Когато системата бе създадена, изначало беше заложено тя да се увеличава постепенно, като процент, но тя и сега стои на нивото от преди вече четвърт век. Същевременно имаме хиперинфлация, смяна на валута и цялостната геополитическа обстановка – неща, които неминуеми водят до дефицит в цялата тази система, както и в държавата. Ето защо, здравноосигурителната вноска би следвало да се увеличава постепенно. Друг е въпросът, че един голям процент от осигурените – държавните служители, са за сметка на обществения ресурс, тъй като за тях тя е напловина – 4 процента. Това, само по себе си, посяга към държавния бюджет. За тези проблеми говорим от много години, но все остават едни и същи. На тях политически се поглежда под различен ъгъл, както и медийно. За съжаление, това е болезнен за обществото въпрос, често е използван за медийна манипулация.

- Но ние, медиите, отразяваме случващото се в обществото. Ние не формираме политиката на управление, нали така д-р Недялков?

- Да, факт е, но проблемът е, че когато има някаква драма в държавата, на първи ред излиза здравеопазването. Наистина то е проблем и е крайно време той да бъде решен. Бъларският народ не е нискоинтелигентен. Напротив, особено с електронното здравеопазване хората са много добре информирани и са наясно къде са проблемите. Лекари и пациенти сме в един отбор. Тази взаимоотношения са много важни, трябва да си бъдем взаимно полезни. Да се надяваме, че институциите и политиците също ще бъдат съпричастни още повече, да не забравяме, че те също са част в тази връзка – могат да станат пациенти във всеки момент, ако вече не са.

- Доколко процента виждате едно увеличение на здравноосигурителната вноска?

- Поне с два процента, около 10 на сто е приемливо за начало, като това не бива да става рязко, а постепенно. Процесът е забавен в годините и следва вече да започне. Не трябва да искаме невъзможни неща. Напротив, потребни са постижимите неща, за да може реформата постепенно да бъде реализирана в залегналата първоначално идея.

- Бюджетът на НЗОК, общо приходи и разходи, е 5,256 млрд. евро, което ръст от 8.5% (около 412,3 млн. евро повече) спрямо 2025 година. От тази сума 4,933 млрд. евро са за здравноосигурителни плащания, като водещи и този път остават болниците и лекарствата. За какво няма да стигнат пари, къде би следвало да има повече финансиране, според Вас?

- Отново се връщаме към болезнения въпрос за остойностяването на труда на персонала – лекари, медицински сестри, лаборанти, санитари и т.н. Като цяло, за болниците парите не са достатъчни. В България има огромен брой лечебни заведенияза активно лечение, но нямаме такива за долекуване. Самите звена в периферията, в малките населени места има точно за активно лечение, но са неефективни. Когато има тежки случаи или малко по-сериозни казуси оттам насочват пациентите към големите структури. Ето защо е нужно голямо преструктуриране точно при тях. Колкото до остойностяването на труда, когато бяха създавани клиничните пътеки, това бе при съвсем други икономически условия. Реално погледнато техните цени не са променени осезателно. Освен това, те са за извършена дейност по отношение на болния, но никъде не е включен трудът, човешкият фактор, в което е и големият проблем. Колкото и да е трудно, в болничната помощ това следва да бъде променено – да се остойности трудът.

- В страната ни има над 350 лечебни заведения за болнична помощ, все за активно лечение. Според Вас, не са ли много?

- Категорично са много. Точно това имах предвид, когато по-напред говорих за преструктурирането в болничната помощ. Например, едни големи държави, като Германия и Австрия, процентът на лечебните заведения за активно лечение е много по-малък, отколкото при нас. Това е парадокс. Ето защо е нужно те да бъдат трансформирани, като бъдат запазени в оптимален работещ вариант, за да не остават хората с впечатлението, че остават без болнична помощ в съответния регион.

- Говорим за остойностяване на труда, но сякаш остава встрани въпросът за качеството на медицинските услуга. Не смятаете ли, че е време и по тази тема да се отвори дума, че и действия?

- Аз категорично съм за това – да се плаща за качество на медицинската услуга. За това следва да бъде внедрена системата за продължаващо медицинско обучение, която ние, в БЛС, разработваме от доста време и която ще осигури контрол. Базирано на тази система, вече ще може да се категоризира заплащането на различни специалисти. В Западна Европа практиката е такава. Ние имаме добра колаборация с UEMS-Европейската организация на медицинските специалисти, създаваща програми за постмедицинско обучение и усъвършенстване. Според него, на базата на брой кредити може да ни даде рецептата за осигуряване на качество, а оттам и заплащането на труда. Това е нещо, което работи и не се налага да откриваме топлата вода. Тя е открита.

- Защо обаче не ползваме „топлата вода"?

- Защото това е много трудно решение. Всичко е готово като система, но е въпрос на политическо решение, което не зависи от съсловната организация. Трябва да се направят законови проблеми, което чисто административно, е трудно. Ще продължим да работим в тази посока.

- Младите медицински кадри заминават за чужбина, останалите са в напреднала възраст, дефицитът е повсеместен. Изпусната ли е възможността българската здравна система да бъде спасена от недостига? Има ли още шанс?

- Проблемът с т. нар. „медицински пустини" – термин, станал вече популярен предвид дефицита в цяла Европа, за съжаление вече е факт на целия континент. При нас вакуумът е доста сериозен особено в средната възраст. Съсловната ни организация сигнализира още преди десет години, че този проблем ще се задълбочава. За щастие, статистиката от последните няколко години сочи, че все повече млади колеги избират да останат в България, което е чудесно. Причината е, че у нас все по-добри стават условията за реализация. Хубавото е, че имаме добри отношения с водещи европейски университети и центрове, а сщо и в Азия, за обучение. Налице са отворени граници, позволяващи усъвършенстването на кадрите, което също е причина все повече от тях да се задържат в страната. Младите колеги са много добре ориентирани не само в професията, но и финансово и, като цяло, в съвременния свят. По наше време не беше така, но не бива да се връщаме в миналото, а да действаме напред. Бих казал, че съм оптимист за българското здравеопазване, би трябвало да бъдем. В пртивен случай, би било безпредметно въобще да коментираме тези теми и да се откажем да бъде направено нещо по-добро.