ИИ прогнозира епидемии седмица по-рано

Шест години след избухването на КОВИД-19, изследователите продължават да търсят инструменти, които могат да помогнат на здравните системи да преминат от реагиране на кризи към тяхното предвиждане.

 

Ново проучване от Кипърския университет

 

използва изкуствен интелект, за да оцени хода на епидемията до 7 дни предварително.Изследването се основава на опита, натрупан по време на пандемията от коронавирус. То не се опитва да предвиди кога ще се появи следващата пандемия, нито се стреми да идентифицира нов вирус, преди той да се появи.

 

То изследва дали развитието на вече започнала

 

епидемия от инфекциозно заболяване може да бъде прогнозирано достатъчно рано, за да се даде на властите допълнително време за подготовка. Проучването, озаглавено „Обучение между страните за национално прогнозиране на инфекциозни заболявания с използване на европейски данни", е проведено от изследователите Захариас Комодромос, Клеантис Малиялис, Артемис Конту и Панайотис Колиос.

 

Ключовата иновация се крие в начина, по който се обучава моделът

 

Вместо да се разчита единствено на данни от една държава, той включва информация от цяла Европа, търсейки общи епидемиологични модели, които могат да подобрят точността на прогнозите. За по-големите държави получаването на достатъчно данни не винаги е предизвикателство. За по-малките държави като Кипър обаче ограниченият брой случаи може да затрудни ефективното обучение на прогнозните модели. За да преодолеят това препятствие, изследователите възприели различен подход. Вместо да разчитат изключително на данни от Кипър, те събрали информация от множество европейски страни. Констатациите показват, че дори страни с много различен епидемиологичен опит могат да допринесат с ценни прозрения.

За седемдневна преднина изследователският екип се фокусира върху прогнозирането на траекторията на инфекциите за този период. За да постигнат това, учените установили, че моделът се представя най-добре, когато анализира данни от предходните 14 дни.

 

Седем дни по време на епидемия може да е достатъчно

 

за по-добра организация на персонала, укрепване на болничните звена, осигуряване на необходимите запаси от лекарства и медицински консумативи и въвеждане на целенасочени мерки за обществено здраве.

Изследователите не представят изкуствения интелект като заместител на епидемиолозите или експертите по обществено здраве.

Вместо това, те го описват като допълнителен инструмент за подпомагане на вземането на решения.

Отговорността за окончателните решения ще остане на учените и публичните органи, които трябва да оценят всички налични доказателства и да определят какви действия са необходими във всяка ситуация.

Следваща стъпка

 

Проучването не представлява готова система, която вече се използва от здравните власти.

По-скоро това е изследователско предложение, демонстриращо потенциалната роля на изкуствения интелект в планирането на общественото здравеопазване. Целта да се прогнозира не само броя на инфекциите, но и показатели, които пряко влияят върху здравните операции, включително приемане в болници, в интензивни отделения, както и други мерки за натиск върху здравните системи. Ако бъдещи проучвания потвърдят ефективността на модела, ползите биха могли да бъдат значителни.