Общинските болници издържат трудно

Има опасност и сега да бъде закрито лечебно заведение, надяваме се на повече диалог с новите управляващки, казва д-р Неделчо Тотев

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- По отношение на новия бюджет зависи, как впоследствие ще бъдат разпределени средствата за болнична, извънболнична помощ, лекарства и т.н. При една клинична пътека от 300 евро, изпълнявана от общинските болници, дори да бъде увеличена с 10%, това е едва 30 евро, докато при скъпите и увеличението е много по-чувствително. Към момента нещата са зле, особено за общинските болници. Още в началото на годината огромната част от тях алармираха, че трудно издържат, не могат да заработят средства, с които да дадат на персонала заплати в пълния обем. Тук не визирам заплатите, залегнали в последния колективен трудов договор, които бяха добри, но трудни за изпълнение. Затова управителите настояха да проведем срещи на всички възможни нива, да алармираме за ситуацията още преди изборите. Направихме няколко срещи, обяснихме, че недофинансирането ни води до риск от закриване, а едно затворено веднъж общинско лечебно заведение, трудно би могло да бъде отворено отново.

- Сега има ли реална опасност от закриване на общински болници още повече, че вече имаме такъв прецедент в Пазарджишка област?

- Да, това вече се случи веднъж, има известна опасност и сега да бъде закрито лечебно заведение. Причината е, че цените на клиничните пътеки са същите, както през 2024 година. Междувременно минималната работна заплата е повишена. Говореше се, че с влизането в еврозоната нищо няма да се промени, левът – евро ще се изчисляват по обявената формула. Това не се случи, просто се смени паричният знак на сумите – вместо лева вече е изписано евро, а цифрите останаха същите. При тези условия ние, управителите на общински лечебни заведения, трябва да се справяме, да разчитаме средствата така, че да има и за издръжка, за заплати, за плащане на доставчици на лекарства, консумативи, реактиви, за да не се налага хората да доплащат. Тук искам категорично да подчертая, че при нас, в общинското здравеопазване доплащане няма. Не ми е известно и да има избор на екип или друг някакъв източник на приходи, освен този от НЗОК. Нашите пациенти са с нисък социален статус. Затова ние разчитаме изцяло на средствата по линия на клиничните пътеки, а цените им са от преди няколко години. При тези обстоятелства, работещите при нас, а те са предимно пенсионери, в един момент решават да спрат работа. В същото време има липса на млади кадри. Освен това, има доста наложени ограничения, които за общинските са направо изкуствени. Те ни пречат да разгърнем потенциала, който сме имали и имаме.

- Кои ограничения имате предвид?

- Спъва ни ограничението по отношение на обема дейност, който може да бъде извършват някои лекари, например специалистът по вътрешни болести. Това е една от най-интегралните специалности, но такъв колега не може да работи сърдечносъдова недостатъчност в болница, макар и в извънболничната помощ някои да го работят. Заболяването е най-масовото. Ние обаче трябва да работим само по някои кодове с редица условности. В общата хирургия възможностите на хирурга са орязани до такава степен, че за консервативното лечение на илеус (преплитане на червата). Тази чревна непроходимост може да се овладее с няколко клизми и лечение, без да бъде опериран пациентът. Ако обаче той е с такава диагноза, ние трябва да го приемем като случай с перитонит, за да мине по клинична пътека, т.е. трябва да бъде опериран задължително. Наистина, ние няма да вземем никакви пари, ако не сме го оперирали. Има още много други такива несъответствие. Тези ограничния в дейностите също за мотив хората да заминават на работа в чужбина. Сега не можем да работим куп неща, ако нямаме тесен специалист, но при този дефицит на кадри, няма откъде да го изпишем.

- Вече споменахте, че болницата се крепи на хора в пенсионна възраст. Какви кадри липсват и заради дефицита има ли опасност от затваряне на отделения – нещо, което напоследък се случва доста често?

- Необходими са ни педиатри, защото в района на нашата болница децата са доста голям контингент. При нас има доста малцинствено, ромско население, сред което патологията е голяма. Тези хора боледуват често, заболяванията рецидивират заради начина на живот. Друг е въпросът, че при тях деца раждат деца. Сега наблюдавам 12-годишна бременна, която скоро ще ражда. Как ще се грижи това дете за друго, не ми е ясно. Друг е въпросът, че трудно комуникираме с младото население, тъй като не знае български. Превеждат ни техните баби и дядовци, които са ходили на училище, но се налага понякога да викаме някоя от санитарките ни, да помага да се разберем. Освен от педиатри, имаме нужда още от акушер-гинеколози, пулмолози, кардиолози, а също и от вътрешни болести. Една общинска болница не съществува сама за себе си. Тя задоволява потребностите на населението, но обслужва и спешна помощ. Ако я няма, няма рентген и клинична лаборатория. В такъв случай филиалите на спешните центрове няма да има кого да ползват за консултации.

- Какви са средните заплати в една общинска болница, като тази в Чирпан?

- Заради факта, че медицинските сестри са с много трудов стаж и клас прослужено време, могат да вземат дори повече пари от един млад, наскоро завършил лекар. Брутно те могат да вземат и 2000 евро с всичките дежурства и извънреден труд, начислени в тази сума. Лекарите получават малко над 2000 евро.

- Периодично се лансира идеята, че общинските болници ще са по-ефективни, ако бъдат преструктурирани от многопрофилни в такива за долекуване, или в медицински центрове. Как ще я коментирате?

- Подминавам такива идеи с насмешка. Лансират ги хора, които не са излизали от столицата и не знаят за какво иде реч. Вече казах каква е ползата от нашите болници още повече, че в селата няма постоянно общапрактикуващи лекари – посещават определени часове в даден ден от седмицата. Ето защо ще попитам тези, които лансират такива идеи, хората в провинцията по-долна категория ли са?! По Конституция те имат право на същия достъп до медицинска помощ, като онези, които живеят на пъпа на София. Подхвърлянията на такива намерения, според мен, са безотговорни и са от хора, нямащи представа от здравеопазната система извън големия град.

- Какви са очакванията Ви от новия здравен министър – Катя Ивкова, то депутатите в ресорната комисия?

- Очакванията ми от новите управляващи сектора са за много диалог и конкретен резултат от него. Предходните само говореха и обещаваха, но нищо не даваха. Сега се надяваме да се намерят добри решения на всички нива на системата.