Живот без рождени дни

Теодора се ражда на 31 януари 2003 година. Терминът бил съвсем скоро и цялото семейство очаквало бебето с огромно нетърпение. „Водите ме изтекоха и веднага ме закараха в частна клиника в Сливен. Бях решила да раждам там и се чувствах спокойна и нетърпелива да видя бебето", казва Цонка. За съжаление нещата бързо се променили. Раждането не вървяло както трябва и лекарите казали, че ще се наложи детето да бъде поставено в кувьоз. По спешност преместили родилката в държавна болница в Сливен. Плацентата се отлепила и трябвало да се направи спешно секцио.
Веднага след раждането Цонка разбира, че нещо с бебето не е наред. „Теодора се появи на бял свят с големи увреждания. Веднага я сложиха в кувьоз и не ми даваха да я виждам", спомня си мъчителния период майката. „Преливаха ми кръв, защото имах огромен кръвоизлив. Бях изключително слаба и отпаднала." Въпреки това на третия-четвъртия ден тя помолила да я изпишат и да се прибере у дома. Навсякъде била заобиколена от щастливи жени, гушкащи своите бебета, а тя не можела да види малката Теодора. Единственото, което знаела било, че детето е с много сериозни увреждания, но така и не получила друга информация. Оказало се, че момиченцето се е родило с хидроцефалия, пареза, спина бифида... „Накараха ме да подпиша някакви декларации. Казаха, че бебето не може да се гледа в домашни условия, а трябва да бъде в болнично заведение. Подписах и

 

документ за отказ от родителство",

Въпреки трудния старт Теодора продължава да се бори за всеки следващ рожден ден.

казва Цонка. След 40-ия ден семейството отишло в лечебното заведение да види Теодора, но им казали, че малката госпожица е преместена в социален дом в града. Два пъти Цонка и съпругът й Теньо Тенев посещавали дома, така и не получили информация за състоянието на дъщеря си. „Служителите направо ни изгониха", разказва майката и допълва „Нямаше какво друго да направим."
През юни същата година семейството заминава за Гърция на гурбет. Години наред те не знаят какво се е случило с Теодора. Едва през 2010 година получили писмо чрез свои приятели, в което се казва, че малкото момиче ще бъде преместено в социалния дом в Гермен. „Когато видях писмото, реших, че е известие от банката. Оказа се нещо съвсем различно. Веднага щом го прочетохме, със съпруга ми помолихме чорбаджията да ни оправи сметките и тръгнахме за България", казва Цонка. „Не разбрах защо никой не ни беше казал до момента нито думичка за Теодора", ядосва се тя. Септември същата година семейството отишло в детския дом, в който вече седем години живеела тяхната дъщеря. Майката останала ужасена –

детето било слабо, изпито и в окаян вид.

„Не можеше да дъвче, да седи. Налагаше се да я подпираме с възглавници. Главата й беше деформирана от хидроцефалията. Държавата отпуска толкова много средства, защо ръководството на дома така и не са намерили пари, за да й направя операция през всички тези години", гневи се Цонка. През лятото на 2010 г. директорът на социалния дом в Герман все пак се консултирал с лекари за проблема на Теодора. Оказало се, че тя може да бъде оперирана в София.
И така започнала борбата– адвокати, специалисти, социални работници, съд. Цонка и Теньо искали да си върнат детето. „На 3 декември 2010 г. я приеха в болница. Бях с нея само като придружител, защото тогава още не нямах родителски права", разказва майката. Операцията преминава добре и малката госпожица получила разрешение да се прибере най-сетне у дома. Семейството направило всичко възможно, минали всички законови процедури и усилията им се увенчали с успех. В началото на януари 2011 г. Теодора се завърнала при семейството си. Радостта била голяма. Всички заедно празнували първия й рожден ден осем години след раждането й.
„След това се тръгна по мъката. Болестите се нижеха една след друга. Тъкмо се справяхме с едно и идваше друго. През април 2012 година чаровното момиче преживява поредната операция. Този път за спина бифида.

„Един ден рехабилитаторката на Теодора ми разкажа за инициативата „Българската Коледа". Попита ме защо не кандидатствам. Накара ме да изтегля документи, попълнихме ги и четири месеца по-късно получихме средства. Исках да заведа момичето си на балнеосанаториум, на море или планина. Тя трябваше

да се подложи на по-специална рехабилитация,

която й се отразява изключително добре", разказва майката. С получените средства цялото семейство отишло в Слънчев бряг. „Всеки ден й правеха масажи, упражнения. Състоянието й започна да се подобрява."
Днес Цонка обмисля възможността красивата госпожица да започне работа с логопед, който да й помогне при проблемите с говора. „Убедена съм, че детето ще напредне повече и ще преодолее някои проблеми", допълва тя.
За съжаление Теодора все още има сериозни проблеми. Семейството й е често идва в София за специални процедури, които могат да се извършват само в столицата. Обикалят болница след болница – уролог, невролог, хирурзи. Няма и кой да им помага. „Аз сама се грижа за Теодора, баща й ходи на работа. За съжаление от първи януари държавата спира средствата, предназначени за лични асистенти. Остават само парите, който получава детето, а те не са достатъчни. Заболяванията на Теодора са много, трябва да се купуват лекарства, да се плаща за терапии. Но ние не се отказваме, ще се борим", позитивна е Цонка и съветва всички родители, които тепърва ще тръгнат по нейния път да имат кураж: „Проблемите са много, но ще се справим. Ако се наложи, пак бих минала по този път. Той е труден, но усмивката на детето е безценна."