Що е то българска болница

Феноменът почива на липсата на (адекватни) стандарти и се простира до сграда с персонал от 9 лекари и 3 сестри или обратното

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Трима лекари и осем сестри, четирима лекари и седем сестри, девет лекари и три сестри. Това са примери за кадровия състав на болници за активно лечение в България. Първата е СБАЛПФЗ-Варна, втората - СБАЛВБ-Тополовград, а третата - МБАЛ-Девня. Те не са единствените подобни, поне според последните публикувани данни на МЗ за състоянието на държавните и общинските болници за 2025 г., но дават ясна представа за част от феномена, наречен "българска болница".

Кадрово

Общо 3494 лекари и 5664 професионалисти по здравни грижи са работели в 118 общински болници и диспансери през м. г. у нас, това означава, че средно на лечебно заведение се падат по 29 доктори и 48 медицински специалисти. Поне в 20 от тях обаче лекарите и сестрите са по-малко от 10. Сред тези лечебни заведения попадат, както малки болници за активно лечение, така и такива за долекуване и центрове за психично здраве или за кожно-венерически болести, тоест бившите диспансери.

Емблематични примери в това отношение се оказват ЦКВЗ-В. Търново, където работи един лекар или ЦПЗ-Смолян, където медиците са двама. Не е ясно как в тях може да се направи дори работен график, за повече дори няма да мислим. Аналогичен въпрос изниква и за болниците за долекуване или активно лечение с по трима, четирима или петима лекари, особено, когато се работи по повече от една специалност.

В 60-те държавни болници положението е по-добро, въпреки че персоналът и за тях не стига, когато говорим за медицински сестри. Там м.г. са работели 8 265 лекари или средно по 137 на лечебно заведение. При сестрите съотношението е средно 193 на болница. Сред тези лечебни заведения под десет лекари има само в болниците за рехабилитация и долекуване, като НСБФТР, СБР-БМБ, СБПЛРПФЗ "Св. Петка Българска" във Велинград, СБАЛББ "Свети Пантелеймон" в Перник, СБР "Тузлата", СБР "Мездра", СБР "Марикостиново" и СБПЛББ "Роман". Доколко това е редно, отново е риторичен въпрос.

Легла и използваемост

Общинските болници в България разполагат с 12 244 легла или средно със 118 на болница, като използваемостта им м.г. е била 55%. Според възприетите в света норми, за здравословна, се счита използваемост около 80-85%. Въпреки че средната у нас е ниска, тя варира в широки граници, като при 50 лечебни заведения е била под 50%, като при някои от тях стига до по-малко от 40 или 20 на сто. Пример за това са общинските болници в Гоце Делчев - 17%, Поморие - 24%, Провадия - 37%, Девня - 28%, Никопол - 16%, и т.н.

По-добро отново е положението в това отношение сред държавните болници. При тях наличните легла са били 21 776, а средната използваемост 62%. Въпреки това и тук има болници с използваемост под 50%, при това и не малко областни. Сред тези лечебни заведения са СБАЛИПБ "Проф. Иван Киров" - 36% (но тук патологията е специфична - инфекциозни болести и задължително предполага наличието на резерви), НКБ - 35%, МБАЛ-Ловеч - 38%, "Св. Анна" Варна - 46%, МБАЛ-Видин - 47%, МБАЛ-Кюстендил - 47%, под 50% е и използваемостта в МБАЛ-Перник, МБАЛ -Пловдив, МБАЛ-Разград, МБАЛ-Смолян, МБАЛ-Търговище и МБАЛ-Ямбол.

Брой пациенти

В абсолюти цифри броят преминали болни през 118-те общински болници средно на месец е бил 39 988 пациенти или по 338 на болница. Отново обаче разликите са огромни. В болницата в Девня например са преминали 263 пациенти, но за 9 месеца, тоест средно по 29 на месец или почти по един на ден. Аналогичен е случаят с болницата в Никопол - 371 пациенти за 9 месеца или 41 за месец, Белоградчик - 48 на месец, Каварна - 85 на месец и т.н.

При държавните болници средно на месец са минавали по над 88 хиляди души или на болница са се падали по над 1400 пациенти на месец. И тук обаче имаме лечебни заведения при това за активно лечение с много по-малък брой пациенти от средния - например под 300 на месец са били пациентите в "Проф. Бойчо Бойчев" и др.

Частните болници

Публични данни за тях по показателите брой кадри, пациенти и леглодни, няма. От сайта на здравната каса обаче може лесно да се види броя на леглата и използваемостта им, изводите, които могат да се направят в това отношение са аналогични на досегашните. И при тези клиники често срещано явление е използваемост под 50%, а голяма част от тях са малки - диализни центрове или офталмологии с минимален брой или никакви легла, с еднодневна дейност, която учудващо много прилича на амбулаторна дейност.

Въпросите

Всички тези цифри повдигат няколко логични въпроса, като например какво е качеството на лечение при липса на персонал, ниска използваемост и малък брой болни, защо се поддържа ненужна леглова база и амбулаторни дейности в болничната помощ. Или казано в едно изречение - защо имаме толкова много клиники.

Обещанията

В отговор на някои от тях, в началото на мандата си здравният министър заяви, че се готвят промени в болничната помощ. Сред тях Катя Ивкова изброи както ревизия на националната здравна карта, която трябва да определя потребностите от легла и лечебни заведения, така и преглед на съответствието на болниците с нормативната уредба. Реализирането на тези намерения би било чудесно, особено, ако преди това законите и наредбите се актуализират адекватно. В противен случай профилът на българската болница ще продължи да се свежда до сграда с поне един лекар и сестра, който има договор за финансиране с НЗОК или МЗ за лечение на болни хора. А обществото ще продължава да се чуди защо броят на нелепите болнични инциденти непрекъснато расте и какъв всъщност е проблемът в болничната помощ, защо тя не е квалифицирана, своевременна и качествена, въпреки огромния брой болници и болнични легла.

Прототипът

Причината е, че моделът на този профил е заложен нормативно. В Закона за лечебните заведения, където се дават базовите изисквания се казва, че "многопрофилна болница е лечебно заведение, което има отделения или клиники най-малко по две медицински специалности", а "специализирана болница е лечебно заведение, което има отделения или клиники по една медицинска или дентална специалност". Също така се очаква тези структури да осъществяват 24-часова медицинска помощ на пациентите. Оттук нататък изискванията за брой лекари, медицински сестри, за апаратурата и оборудването им се залагат в медицинските стандарти по всяка специалност. Тези наредби обаче често не са конкретни и не визират минимален обем дейност или брой персонал. Ако има такива изисквания в тях, тогава те услужливо се обжалват от сдруженията на болниците и обикновено не остават дълго време в сила, последният такъв пример е стандартът по здравни грижи. Тоест, казано накратко - неудобни норми няма. Ако все пак някъде такива са останали, лечебните заведения намират начин да ги заобиколят, а институциите услужливо си затварят очите и дават договори по изключение за финансиране от НЗОК. Дали всичко това ще се промени и Дивият изток поне малко ще се цивилизова - на ход са управляващите.