Българската ваксина – спасителка на милиони деца

Тя е разработена от проф. Сребра Родопска в БулБио, предшественикът на предпритието е създаден с меморандум на княз Батенберг

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

името на проф. Сребра Родопска – жената, внесла през 1948 г. нелегално от Франция разработваната, все още експериментално, в института „Луи Пастьор" жива ваксина срещу туберкулоза. У нас, именно в предшественика на днешното дружество БулБио тя я адаптира, използвайки съветския ваксинален субщам 374А. Така проф. Родопска създава най-устойчивата БЦЖ ваксина срещу бацила, използвана десетилетия наред успешно в цял свят.

Още преди това да се случи историята на 

дружеството е повече от завидна. Едва ли има друго предприятие в страната, която да помни датата на своето създаване – 1881 година. Вярно, основано е като Противовариолна лаборатория към Окръжната болница в Разград, но с меморандум на княз Батенберг. Лабораторията се ръководи от д-р Борис Окс, поканен лично от княза. Борис Абрамович Окс (1851 – 1926) е лекар-имунолог. По произход той е руски еврейн, учи медицина във Вюрцбург, Цюрих и Хайделберг, където се дипломира. Продължава да се развива във Виена, Берлин, Милано, Париж и Лондон. В Разград той, в периода 1881-1883 г. той работи и създава първата ваксина срещу едра шарка в България. През 1888 г. в София е открит Противовариолния институт, който по-късно е преобразуван в Бактериологичен институт. 

През 1890 г. Противовариолната лаборатория 

в Разград се слива с Бактериологичният институт в столицата. Осем години по-късно към тях се присъединява и Противочумният институт. Така преструктуринаното звено, вече с много по-голям капацитет, започва производството на противовариолна ваксина и мащабни проучвания за нейната ефективност и странични реакции. Разработена е и влиза в производство и противочумна ваксина. Началото на ХХ век доказват още по-ярко, че българската държава не е инвестирала напразно средства. През 1908 г. институтът започва производството на антихолерна ваксина, поливалентен антистрептококов серум и типовоспецифични серуми за диагностични цели. През 1910 г. обединените бактериологични противовариолни и противочумни институти са преименувани в Централен институт по хигиена. 

Висшият медицински съвет издава нов правилник, 

който дава по-висок статут на института, което му позволява да разшири своята дейност. Това се случва през месец март 1921 година. Дейностите му привличат вниманието на фондация „Рокфелер", посещава го нейния упълномощен представител проф. Селектар, а по договор от 1928 г. фондът, захранван със средства от милиардера Рокфелер отпуска 19,5 милиона лева за нова сграда. Корпусът, който добре познаваме днес в центъра на София е открит на 3 март 1938 г., а представителят на фондацията по това време Р. Колинс е назначен за изпълнителен директор на института. 

Самият институтът е разделен на три отдела -

микробиология, химия и хигиена, като към него има и прикрепена ферма за отглеждане на необходимите животни и производство на серуми от тях, намираща се в полите на Люлин планина. Разработват се и се произвеждат серуми срещу газова гангрена, коремен тиф, паратиф, антракс, ботулизъм, E. coli инфекции и други. Широко се въвеждат нови методи за диагностика на инфекциозни заболявания. Разширява се и производството на хранителни среди. През годините на Втората световна война институтът работи върху решаването на новите проблеми, свързани с разпространението на малария, туберкулоза, антракс и сифилис.

След създаването на Медицинска академия 

през 1972 г., институтът влиза в нейните структури и е наречен Научноизследователски институт по заразни и паразитни болести. Научната дейност на някогашната лаборатория остава една от централните – УНИЦЕФ десетилетия наред доставя БЦЖ ваксини за своите ваксинопрофилактични програми сред децата по света. Продукция от серуми се изнася и в чужбина. Така структурата става една от печелившите и вкарваща в държавата немалко средства по т. нар. „второ направление". Така прези 1989 г. се наричаше износът на български стоки и услуги в страни извън обхвата на Съвета за иконовическа взаимопомощ, което на практика беше търговската мрежа на социалистическите страни. Като търговско дружество Бул Био - НЦЗПБ ЕАД е, със 100% държавна собственост, е обособено в края на 2000 година.