Замразяват минималната заплата и майчинството

Днес законопроектът за държавния бюджет за 2026 г. влезе на второ четене. Той залага дефицит от 5,7%, замразяване на минималната заплата на 620 евро (до приемането на нов механизъм за определянето ѝ) и задължение за държавните служители сами да плащат осигуровките си. Заложеният икономически растеж е 2,6%, а прогнозната средногодишна инфлация – 4,3%. Проектът предвижда редица социални плащания да запазят сегашния си размер до края на годината - обезщетението за втората година от майчинството, помощите за деца и др. Тези параметри предизвикаха сериозни сблъсъци в парламентарната зала по време на обсъжданията.

 

Критиките от опозицията

 

очаквано заваляха, като се фокусираха на заемите, инфлацията и субективните разходи. Теменужка Петкова (ГЕРБ-СДС) коментира, че заложеният дефицит означава дупка от 7,2 млрд. евро в хазната, което неизбежно води до по-висок дълг и по-висока инфлация. Според нея управляващите грубо нарушават Закона за публичните финанси и европейските регламенти. „Заложени са повече разходи за издръжка, за част от които липсва обяснение какво ще покрият, както и увеличени капиталови разходи. Сега приоритет на управляващите е борбата с държавните служители, а не с олигархията", каза министърът на финансите в кабинета „Желязков". Мартин Димитров от „Демократична България" заяви, че днес бил последният шанс дефицитът да бъде свален под 3% чрез предложенията на партията му за съкращаване на капиталовите разходи и вдигане на ставките за хазарта. В същия дух се изказа и Мирослав Иванов от „Продължаваме промяната" като каза, че "дотук няма промяна на модела – сменена е само емблемата. Всичко се прави от „Прогресивна България" (ПБ), а финансовият министър е решил да насочи повечето пари към неизвестни общински проекти." Атанас Славов (ДБ) заяви, че групата им подкрепя бюджета в частта за Министерството на отбраната, но е твърдо против съкращаването на субсидията за регистрираните вероизповедания, което би засегнало дейността им, а Хамид Хамид от ДПС се противопостави на намерението да отпадне автоматичното обвързване на заплатите в сектор „Сигурност" със средното възнаграждение за страната. Петър Петров от „Възраждане" поиска предвидените 2,9 млн. евро за съхранение на класифицирано американско оборудване да се пренасочат за ремонт на съоръженията на яз. „Огоста" като обект на националната сигурност. Колегата му Коста Стоянов предложи въвеждането на новата методика за такса „смет" (на принципа „замърсителят плаща") да се отложи за края на 2028 г., за да не се натоварват допълнително домакинствата.
Припомняме, че вчера при обсъжданията в Комисията по бюджет и финанси бе прието от 1 август 2026 г. минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се да се повиши на 620,20 евро от 550,66 евро, а максималният - от 2111,64 евро да стане 2300 евро.

 

В защита на проектобюджета

 

Здравко Марков ат „Прогресивна България" цитира данни на Евростат, според които за първото тримесечие на 2026 г. дефицитът е бил 7,6%. „Една част от разходите не са направени от нас. В този бюджет се изпълнява голяма част от капиталовата програма, заложена от предишните управляващи. Всички внушения, че Бюджет 2026 е изпълнен само с безсмислени харчове, не отговарят на истината – напротив, ние се опитваме да спасим публичните финанси, а не се държим като предишните управляващи – като „луд с картечница", заяви Марков.

 

Парламентът удължи заседанието си

 

до приключване на разискванията по законопроекта за държавния бюджет за 2026 г. Но гласуването му е включено в дневния ред за утре. Бюджетите на НЗОК и на ДОО вече са приети.

 

Синдикатите са категорично против

 

отмяната на действащия механизъм за минималната заплата, което се прави чрез преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2026.