Клиничната пътека покрива леглодена наполовина

Да мислим за медицината, като за медицина, за изкуство, а не като за търговия, казва д-р Стела Денчева

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- И при нас, както и в останалите лечебни заведения, ситуацията никак не е розова. Не бих искала да коментирам проектобюджета, докато официално не излезе като бюджет в Държавен вестник. Лошото е, че повече от половината година мина без да е приет такъв. Другото лошо нещо е, че ние работим по клинични пътеки, чиито цени за последно за определени до края на 2023 година. Анексът от миналата година не ги промени дори със стотинка. Нещо повече. Това, което се случи е, че със Закона за държавния бюджет от 2025 г. бяха променени потребителските такси. Толкова ги намалиха, че тези центове дори вече не могат да се нарекат такса. В същото време за последните две години инфалцията е достатъчно сериозна, но през 2026-та тя е изключително висока. Всички изнемогваме, издъхваме и за нещастие това не се отнася само до нашето лечебно заведение. Ние успяваме, някак си, да стабилизираме болницата, макар и приходите ни да намаляват. Ако сега успеем да осъществим една сделка с община Велико Търново, ще имаме по-малко задължения. Ще ги редуцираме до нива, които дори са били преди 2011 година, когато болницата е била вкарана във фалит.

- Каква е тази сделка с общината?

- Прези две години оттам ни отпуснаха кредит, за да решим наш проблем с НАП. Към агенцията имахме задължения около 40 000 евро. Кредът от общината, който е 400 000 лева, изплащахме го в началото до 2025 г. От миналата година, когато започнаха инфлационните процеси и от началото на тази, ние нямаме възможност да го погасяваме. Всичките ни доставчици покачиха цените си с минимум 30, но някои от тях със 70, че и със 100 процента. Всички обясняват, че животът е поскъпнал. Да, той поскъпна, но при нас приходите намаляват.

- По какви цени на клиничните пътеки работите?

- При нас не е голяма разликата между най-ниска и най-висока цена на клинична пътека. Най-скъпите са „Гнойно възпалителни заболявания на белия дроб" – 870 евро и „Пневмонии". При първата от тях нощувките са шест, което означава седем дни лечение, хранене и изключително качествени медицински грижи. Лекуваме пациентите си докато ги излекуваме, а не до края на клиничната пътека, което означава, че голяма част от тях стоят повече, отколкото се плаща по нея. Така разходите стават изключително високи – включени са високите цени на медикаментите, тъй като КП „Гнойно възпалителни заболявания на белия дроб" изисква и най-сериозно лечение. В същото време леглодена на един пациент ни излиза малко над 200 евро. Отделно разходите за персонал, режийни разходи на лечебното заведение, за обгрижване и т.н. Отделно са разходите за медикаменти. Като се сумира всичко това, цената на клиничната пътека не ги покрива достатъчно. Като се раздели цената й, тя е около 100 евро за леглоден. Ето защо, ние имаме проблеми с разплащанията с доставчиците. Опитваме се да бъдем коректни, но ги забавяме, а както разбирам, това вече започва да се случва с почти всички лечебни заведения. Освен това, ние имаме дейност и по линия на Министерството на здравеопаването, откъдето плащанията също се бавят. В миналите години, до началото на 2026-та, оттам плащаха авансово за дейността, която се извършваше през дадения месец, а към 15-то число правеше изравнително плащане за дейността от предходния месец. Така имахме редовни плащания, но от тази година авансите от МЗ вече ги няма. На 6 юли дойдоха средствата за извършена дейност през месец май, което допълнително ни затруднява финансово. Всички лечебни заведения имаме еднотипни проблеми, тъй като цените на КП са от 2023 г., а разходите хвъчат неустоимо нагоре оттогава досега.

- Освен „сделката" с общината, каквато дума вече е модно да се казва, имате ли друга визия за справяне с финансовия проблем?

- Хубавото е, че в сравнение с нечии други, нашите финансови проблеми не са толкова сериозни. Лошото е, че плащанията се бавят, което ни бави нас пред доставчиците. По-старите задължения, покрити с кредита от общината, са от времето преди аз да поема болницата, а вече съм управител десет години. Когато аз застъпих, лечебното заведение практически беше фалирало, но с много усилия, успяваме да се справим. Ако успеем да се споразумеем с общината, ще изчистим напълно задълженията, натрупани от 2011 година. До 2025 г. успяхме да погасим друг кредит от общината, който ни бе предоставен за покриване на разходите към доставчици, защото вече никой не искаше да работи с нас, както и за изплащане на заплати на персонала.

- При това положение – без актуален колективен трудов договор и отговаряващи на реалните разходи цени на КП, как се движат възнагражденията в болницата?

- Последният КТД беше разписан през 2022 г. – времето, когато нашата болница беше в тежка криза за персонал. Тогава давахме едни от най-високите заплати в нечастни лечебни заведения. Благодарение на това успяхме да доведем хора да работят при нас. Сега по отношение на специализирания пулмологичен персонал нямаме проблеми. За да можем да задържим хората, възнагражденията трябва да са конкурентноспособни. Смея да твърдя, че нашите са едни от най-добрите. Средната лекарска заплата е около 1600 евро, а на медицинските сестри около 1400 евро. Над тези суми се начисляват нощни, празници дежурства и т.н. Много важно при нас е, че допълнителният, например нощен труд и в неработни дни, се заплаща по тарифа два пъти по-висока, отколкото във всички останали лечебни заведения. Това е въз основа на максимума в тарифата за такъв труд, ние се придържаме към него. Освен това, нощният труд е по ставка съотносима към дневния, който при нас е също на максималната стойност. Персоналът е най-важното нещо, ние работим с млади хора, екипът ни е отличен. За съжаление, имаме недостиг на медицинските сестри и рентгенов персонал. Тук искам да блатодаря на „Медика"-Плевен, които в това отношение много ни помогнаха. Екипът на рентгенологичното им отделение и ръководството бяха креативни и бързи, за да ни осигурят колега, който е с необходимата квалификация.

- Преди време бяхте един от мениджърите, който пръв започна да търси и назначава специалисти от трети държави. Задържахте ли ги, дойдоха ли още кадри?

- Имахме проблем с персонала в Пулмологичното отделение. Благодарение на това, че успяхме да увеличим заплатите и с помощта на медиите популяризирахме нашия проблем. Откликнаха колеги от други държави. В нашата болница вече работят лекари с друга националност – сърби, турци, рускиня, за което сме изключително благодарни. И с българите, и с колегите –чужденци сме изградили страхотен екип, който наистина прилича на семейство. Казвам го без никаква поза. Това се оценява и от пациентите. В момента търсим хора за параклиничните дисциплини – клинична лаборатория и рентгенология. Нашата болница е акредитирана база за обучение на специализанти и студенти. Вече имаме 7 специализанти по пневмо-пфтизиатрия. Скоро на повечето от тях предстоят изпитите за придобиване на специалност. Надявам се след това те са останат в нашата болница. За нещастие, с останалите отделения ситуацията стои по по-различен начин. Както казах, в Рентгенологията имаме титуляр и още няколко колеги на допълнителни договори, които при отсъствие могат да поемат работата. За нещастие, титулярът ни почина, а намирането на такъв специалист е изключителн трудно. За радост, вече все повече млади лекари остават в България за разлика от преди десетина години. Ще ни трябва обаче време, докато дефицитът в страната, като цяло, бъде преодолян.

- Ако управляващите здравния сектор Ви попитат, какво следва да се направи, какво ще им отговорите?

- Заслужава си да се помисли за медицината, като за медицина, а не като търговия. За нещастие, особено в болничната помощ, ситуацията се превръща в търговски терен и по отношение на финансирането, и на грижите. Исками се да напомня на всички, че ние сме лекари и работим с нашите пациенти. Смея да твърдя, че всички лекари в България работят всеотдайно за своите пациенти особено в по-малките населени места. Лошото е, че ние, лекарите сме малко, а болните стават все повече и повече. Надявам се да дойде време, когато всичик ще си спомним, че медицината е медицината, че е изкуство, а не търговия.