Как си, брато
Мохамед бе нашия последен шофьор към летището в Хамбург. Усмихнат и подвижен, бързо натовари куфарите, а после галантно ни помогна да се качим в електричката. Няма как да не го харесаш! Широка усмивка, видимо лек характер, отличен британски английски. Заблудих се, че е миленеал, връстник на сина ми. Оказва се, че е на тридесет и шест.
- Моят дом е в Пакистан, започна той. Там са жена ми, майка ми, баща ми, братята и сестрите ми. Връщам се често. С моята заплата тук издържам десет човека.
Всеки в Пакистан живее със своето семейство. Жена ми живее с моите родители. Няма човек, който да живее сам.
Всички мислят, че Пакистан е лоша страна. Не, тя е мирна страна. Там е рай - планини на север, равнини на юг.
- Елате в Пакистан. Ще ви хареса. В Пакистан е възможно престоят ви да е напълно безплатен, защото ще ви приемат като гости..
- Вие сте от България? Как си, брато? Изненадва ни той и се смее. Белите му зъби блестят. И допълва:
- Имам приятели от Сърбия...
Юбер ни пита за бакшиша. Избрахме максималния.
В Пакистан един мъж издържа десетима!
Наръчник за проблема кандида
Михримах
Аз така лекувам болката
Проф. Златимир Коларов с нова книга
Три и седем
Нова книга за родители
Наръчник за хора с хашимото
Издадоха навигатор за онкоболни
Труд за „Дигиталната деменция“ и у нас