Медицина

Комплексната грижа е модел на съвременната медицина

16-07-2026 14:31
Успешното лечение зависи и как пациентът преживява заболяването и доверието към екипа, казва д-р Олга Мицова  Комплексната грижа е модел на съвременната медицина
Clinica.bg

press@clinica.bg
Интегрирането на психологичната експертиза в клиничния процес е сред отличителните белези на съвременната университетска медицина. Все по-ясно се утвърждава разбирането, че качеството на медицинската помощ зависи не само от диагностичната и терапевтичната прецизност, но и от способността различните професионални компетентности да работят като единен екип в интерес на пациента. Неотдавна в УМБАЛ „Лозенец" бе създаден Психологичен център, който последователно развива клинична практика, основана на тясното взаимодействие с отделните клиники и отделения. Работата с пациенти, техните близки и медицинските екипи е част от ежедневния лечебен процес и се изгражда върху постоянен професионален диалог, а не върху единични консултации. Как точно се осъществява този подход и какъв е ефектът. За това разказват изпълнителният директор на болницата д-р Олга Мицова и ръководителят на Функционалното звено по психосоматична и психологична помощ д-р Виолета Азис.
-Д-р Мицова, университетската медицина се развива не само чрез нови технологии, но и чрез нови модели на медицинска грижа. Какво място заема Функционалното звено по психосоматична и психологична помощ в тази посока на развитие на УМБАЛ „Лозенец"?

 

- Д-р Олга Мицова: Вярвам, че развитието на медицината не се измерва единствено с технологичния напредък. Истинският напредък настъпва тогава, когато успеем да организираме медицинската грижа така, че различните професионални компетентности да работят заедно в интерес на пациента. Практиката ми като кардиолог ме е убедила, че успешното лечение не зависи само от точната диагноза и правилната терапия. От значение е и как пациентът преживява заболяването, адаптира се към лечението и изгражда доверие към медицинския екип. Именно затова психологичната експертиза е естествен партньор на медицинската грижа. Важно е да подчертая, че с откриването на Функционалното звено не поставяме начало на нова дейност. Психологичният център на УМБАЛ „Лозенец" вече години наред работи в тясно взаимодействие с клиниките и отделенията, подпомагайки пациенти, техните близки и медицинските екипи. Новото звено е закономерното институционално развитие на една вече изградена и доказала своята ефективност практика. За мен това е израз на едно по-широко разбиране за медицината. Не можем да разглеждаме физическото и психичното здраве като отделни измерения. Те са взаимно свързани и именно затова медицинската и психологичната експертиза трябва да работят в партньорство. Създаването на звеното ни дава възможност да надградим постигнатото - чрез обучение на бъдещи специалисти, научноизследователска дейност и развитие на международни професионални партньорства. Така инвестираме не само в развитието на болницата, а и в развитието на съвременната университетска медицина.

 

- Все по-често говорим за психичното здраве като обществен приоритет. Как университетската болница превръща този обществен разговор в реална клинична практика?

 

- Д-р Олга Мицова: Общественият разговор е необходим, но отговорността на университетската болница е да го превърне в професионална практика с реална полза за пациента. В ежедневната си работа срещаме хора, при които заболяването не се изчерпва с клиничната диагноза. Начинът, по който човек преживява болестта, приема лечението и изгражда доверие към медицинския екип, често оказва съществено влияние върху целия терапевтичен процес. Именно затова психологичната експертиза не трябва да бъде възприемана като допълваща услуга, а като естествен елемент от комплексната медицинска грижа. В УМБАЛ „Лозенец" тази философия не е нова. Между Психологичния център и клиничните екипи през годините се изгради устойчива професионална връзка, основана на ежедневно взаимодействие и взаимно доверие. Функционалното звено надгражда именно тази практика, като създава още по-добри условия пациентът да получава навременна и координирана подкрепа, а лекарите да разполагат с допълнителна експертиза при комплексни клинични случаи. Според мен това е една от най-важните мисии на университетската болница - не само да прилага достиженията на медицината, но и да създава нови стандарти за качеството на грижата.

 

- УМБАЛ „Лозенец" традиционно съчетава клинична дейност, обучение и научно развитие. Как Функционалното звено по психосоматична и психологична помощ се вписва в тази философия?

 

- Д-р Олга Мицова: Университетската болница има призвание не само да лекува, но и да развива професионални модели, които да намират приложение в медицинската практика и обучението на бъдещите специалисти. Именно затова за мен е особено ценно, че това звено стъпва върху вече изградена основа. През годините Психологичният център натрупа значителен клиничен опит и се утвърди като надежден партньор на медицинските екипи. Създаването на функционалното звено е естествено продължение на тази работа и възможност тя да бъде развивана още по-целенасочено. Новата структура ще разшири възможностите за обучение, научноизследователска дейност и международно професионално сътрудничество - направления, които са неразделна част от мисията на всяка университетска болница. Ръководител на Функционалното звено е д-р Виолета Азис - клиничен психолог с дългогодишен практически опит, който последователно развива психосоматичния подход в болничната среда. Именно нейният професионален път и ежедневната ѝ работа с пациенти и медицински екипи стоят в основата на концепцията за тази структура. Затова е съвсем естествено разговорът да продължи с нея.

 

- Д-р Азис, същественото при Функционалното звено не е, че въвежда още една форма на психологична подкрепа, а че интегрира психологичната работа в самия лечебен процес. Какво реално променя това за пациентите и за работата на медицинските екипи?

 

- Д-р Виолета Азис: Променя се начинът, по който се изгражда грижата за пациента. В болницата човек не постъпва единствено със своята диагноза. Той идва със своята лична история, със страховете и надеждите си, с близките, които споделят неговата тревога, и с начина, по който преживява заболяването. Всичко това може да окаже влияние върху лечението и възстановяването и има нужда да бъде взето предвид. Психосоматичният подход не търси психологично обяснение на всяко заболяване. Той помага да разберем кога психологичните фактори са част от клиничната картина и как могат да повлияят на адаптацията към лечението, комуникацията с екипа или процеса на възстановяване. Именно това е смисълът на consultation-liaison модела. Психологът не работи паралелно на медицинския екип, а заедно с него, когато това е необходимо. Той не замества лекаря и не променя медицинските решения, а допълва клиничната оценка със своята професионална перспектива. Така различните специалисти могат да изградят по-пълно разбиране за състоянието на пациента и заедно да предложат най-подходящата грижа.

 

- Сред основните дейности на звеното е и подкрепата за медицинските екипи. Защо това е толкова важен акцент?

 

- Д-р Виолета Азис: Защото добрата медицинска грижа е мултидисциплинарен резултат. Съвременната болница е среда, в която ежедневно се вземат трудни решения, водят се тежки разговори с пациенти и близки, а професионалната отговорност е изключително висока. В подобна среда подкрепата за медицинските специалисти не е привилегия, а необходимост. Функционалното звено подпомага клиничните екипи при случаи с повишена психологична и емоционална сложност, участва при обсъждането на комплексни клинични ситуации и развива дейности, насочени към превенция на професионалното прегаряне. Вярвам, че когато медицинските специалисти разполагат с подобен професионален ресурс, това неизбежно се отразява и върху качеството на грижата за пациента.

 

- Наред с клиничната работа, звеното развива и обучение на бъдещи специалисти. Защо това е толкова важно за Вас?

 

- Д-р Виолета Азис: Обучението е естествено продължение на клиничната работа. Стремим се натрупаният опит да бъде предаван чрез стажове, супервизия и практически обучения, така че следващите поколения специалисти да развиват този модел на работа. Бих се радвала, ако с времето психосоматичният подход намира все по-широко място в болничната практика и се възприема като естествена част от комплексната грижа за пациента.

 

- Ако трябва с едно изречение да обобщите философията на Функционалното звено по психосоматична и психологична помощ, какво бихте казали?

 

- Д-р Виолета Азис: За мен най-важното е това звено да бъде място, което създава повече възможности за съвместна работа и клинично мислене. Всичко останало е въпрос на време, опит и последователност.


Важните урологични въпроси след 50 години

Важните урологични въпроси след 50 години

Д-р Петър Петров от МЦ „Лозенец" за кръвта в урината, камъните в бъбреците, честите цистити и PSA изследванията
Бременност в жегите - дискомфорт или риск

Бременност в жегите - дискомфорт или риск

Д-р Борко Исаков разяснява ефектите на високите температури, отоците, дехидратацията и безопасното пътуване през лятото
Бум на болки в кръста и врата след края на отпуска

Бум на болки в кръста и врата след края на отпуска

Цената на летния рестарт или защо ваканцията, жегите и лятната активност водят до скок в травмите, коментира доцент Христина Миланова от ВМА
Спорен закон може да спре животоспасяващи лекарства

Спорен закон може да спре животоспасяващи лекарства

Текстът урежда доставките на лекарства, които не са разрешени за употреба в България, но са необходими
Кърменето да започне в първите часове след раждането

Кърменето да започне в първите часове след раждането

Най-честите затруднения, които срещаме при младите майки са неправилно поставяне и плитко засукване, казва Недка Атанасова
Сексът е възможен 2-4 седмици след инфаркт

Сексът е възможен 2-4 седмици след инфаркт

Ако човек изкачи 20 стъпала за 10 секунди без болка в гърдите и силна умора, е годен за полова активност, казва д-р Ивайло Ценков
Светослав Маслев по пътя към мечтата да стане неврохирург

Светослав Маслев по пътя към мечтата да стане неврохирург

Подкрепата от колегите идва веднага след новината за приема му.
11 симптома, при които чакането може да бъде опасно

11 симптома, при които чакането може да бъде опасно

При всеки от изброените симптоми самолечението и изчакването крият сериозен риск
Пресипнал глас може да е симптом за рефлуксна болест

Пресипнал глас може да е симптом за рефлуксна болест

Ако не се лекува, може да доведе до хранопровод на Барет, които увеличават риска от рак на хранопровода, казва д-р Милица Стефанова
Обновиха ръководството за хепатоцелуларен карцином

Обновиха ръководството за хепатоцелуларен карцином

То е факт в резултат на работата на експертен борд СОНМ-МОРЕ 2026, в него взема участие 42-ма водещи български специалисти, съобщиха оттам
1 2 3 4 5 ... 78 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Август 2026 Предишен Следващ
Close Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквитките Съгласен съм