Коментар

Без ограничения за две длъжности – шеф на отделение и депутат

16-07-2026 13:12

Нито едно от последните здравни министерства нямаше ясна, конкретна и дългосрочна концепция за медицинските кадри, казва Мария Шаркова

Без ограничения за две длъжности – шеф на отделение и депутат

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Кризата за лекари, най-вече специалисти, в страната достига до размери, в които за запълване на дефицита вече се прибягва до рядко срещани решения. Депутатът от ГЕРБ д-р Красимир Събев спечели конкурс за началник на ОАИЛ в областната болница в Смолян, където съвместяваше и досега работата си с тази на народен представител. Допуска ли се това от закона, попитаха същевременно читатели. Доколко възможно и законосъобразно е млади лекари да работят определен период от време в болницата, където са придобили специалност, нарушава ли това европейските директиви, какви мерки следва да бъдат приети, за да се реши кадровата криза. Тези въпроси зададохме на адвокатът по медицинско право Мария Шаркова.

Д-р Красимир Събев и досега съвместяваше работата си на народен представител и началник на ОАИЛ в областната болница в Смолян. Той вече няколко мандата е депутат, както и шеф на отделението там. Законодателно, аз не откривам ограничения и несъвместимост по отношение на заемането на тези две длъжности. Д-р Даниела Дариткова дълго време беше както депутат, така и общопрактикуващ лекар по време на цялата си кариера в парламента. Пречка няма.

Друг е въпросът, как човек може да управлява

отделението при положение, че е и народен представител, който трябва да заседава в столицата, а същевременно болницата да е в друг град. Аз лично не мога да си представя, как точно става това, но вероятно е намерен някакъв начин. По отношение на ангажирането на лекарите да работят в дадено лечебно заведение, където са взели специалност за определен период от време, казусът е малко по-особен. Преди седмица стана ясно, че има запитване от съдия по отношение на висящо дело за спор точно между специализант и лечебно заведение, доколко подобни изисквания са съвместими с правото на Европейския съюз.

Тълкуване трябва да даде съдът в Люксембург.

Дали младите специалисти могат да бъдат задължени да полагат такъв труд за определен период след придобиване на специалност и дали, ако напуснат преди приключването на този срок се заплащат неустойки заради неизпълнен ангажимент? На този въпрос чакаме отговор. Затова, не смятам, че е време да се правят промени в тази посока преди да се получи отговор, дали те съответстват на духа на директивите и редица документи, действащи в Европейския съюз. Те са както в контекста на правото на свободно придвижване, така и за какъв вид договор става дума и още редица други неща.

Едва след получаването на отговор оттам, може

да се коментира по-подробно какви мерки биха могли да бъдат подходящи за запазване на специалистите в България, съответстващи на правото в Европейския съюз, което е задължително за всяка държава негова членка. Тъй като бях продължително време и в Обществения съвет за изграждането на Националната детска болница, наблюдавах доста отблизо процесите. Ние, от съвета, често повдигахме доста въпроси по отношение точно на дефицитните кадри и липсващата адекватна и дългосрочна политика за увеличаване на персонала в лечебните заведения.

Проблем с недостига на лекари имаме, но по

отношение на медицинските сестри ситуацията е бедствие. Нито един от съставите на последните здравни министерства нямаше някаква ясна и конкретна, още по-малко дългосрочна концепция за стимулиране на персонала, увеличаване на кадрите и задържането им в страната.

Още по темата