Договори за специализанти на съд в Люксембург

Допуска ли правото на Европейския съюз масовата практика в България младите лекари да бъдат обвързвани с дългогодишни договори и тежки финансови санкции, ако решат да напуснат болницата, в която са специализирали? Този фундаментален въпрос ще получи задължителен за цялата страна отговор от Съда на ЕС (СЕС). Поводът е преюдициално запитване на съдия Мария Танева от Софийския районен съд по дело на столична болница срещу млад кардиолог.

 

Казусът не само поставя на карта законността 

 

на т.нар. договори за квалификация, но и оголва дълбоките проблеми в българското здравеопазване – дефицита на кадри, претоварването с дежурства и икономическата уязвимост, които принуждават младите медици да търсят реализация в чужбина.

 

Работници или потребители са младите лекари у нас

 

Този ключов въпрос ще трябва да реши Съдът на Европейския съюз (СЕС), след като Софийският районен съд изпрати преюдициално запитване заради масовата практика университетските болници да налагат хиляди левове кумулативни неустойки на специализантите, решили да напуснат предсрочно.

 

Повод за казуса стана дело на болница срещу млад кардиолог

 

а крайното решение на магистратите в Люксембург може изцяло да промени правилата за квалификация по Кодекса на труда и правото на свободно движение на медицински кадри.
Сред важните въпроси на съдията е дали имат ли лекарите специализанти статут на „работници" според правото на ЕС?

 

Често тези договори се тълкуват по общото гражданско право

 

у нас, а не по Кодекса на труда, което лишава лекарите от закрила. Съдията пита дали СЕС ще потвърди, че щом специализантът дава дежурства, има график и му се плаща, той е работник, независимо как се казва договорът му.

Плашенето с огромни неустойки спира ли младите лекари да отидат да работят в друга държава от ЕС, е друг важен въпрос.

 

Ако съдът в Люксембург прецени, че специализантите не са работници

 

съдия Танева задейства „план Б": да ги защити чрез европейската Директива за защита на потребителите срещу неравноправни (непредвидими) клаузи. Тук идват множество въпроси: Може ли младият лекар да се счита за „потребител", а болницата за „търговец"? Трябва ли съдът изцяло да отмени несправедливата клауза за неустойка, вместо просто да я намалява? Справедлив ли е начинът, по който се изчислява глобата? Парадоксално е, че глобата става по-голяма, колкото по-близо е лекарят до края на 5-годишния срок (защото се изчислява на база новата му по-висока заплата), вместо да намалява заради това, че вече е отработил по-голямата част от времето.

Пълният текст на преюдициалното запитване може да се види тук, посочват от lex.bg.