Работим с 80-годишен хирург и пулмолог

Болниците да са с нива на компетентност, а не отделенията, за да се знае къде какво може да се върши, казва Янита Андреева

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Очаквам увеличението да се отрази в цената на клиничните пътеки при по-нататъшното договаряне на НРД. Ние, общинските болници, формираме приходи и работим само чрез клинични пътеки. Други приходи нямаме. Цената им сега е несъизмериха с поскъпването на консумативите, лекарствата, разходите за електричество, отопление, вода и други. Всички тези разходи скачат нагоре, а стойността на КП е тази от преди две години. Това е и причината да трупаме неразплатени фактури, да изпадаме в криза. Да не забравяме, че от последния Национален рамков договор досега цените се покачиха, а се увеличи и минималната работна заплата. Всичко това рефлектира върху разходите ни. Ние имаме и обслужващ персонал на минимална работна заплата, която няма как да не увеличим, а с това и средствата за осигуровки. След като на тази категория заплатата се увеличава и започва да приближава тази на сестрите, ние трябва да повишим и техните. Към всичко това имаме основни приходи от ниско остойностени КП. Това е проблемът.

- Как се справя МБАЛ-Дулово, имате ли натрупани задъжения и колко са те?

- Отговарям с очебиен пример. До миналата година купувахме една кутия обикновени, нестерилни ръкавици 100 броя за 6 лева, сега вече те се търгуват за 5 или 6 евро. Нищо не е стана от това, което се очакваше. Цифрите са същите, но вече в евро. Това не е изолиран случай. Такова увеличение има при някои лекарства, марли и т.н. Поскъпването е факт, но цените на КП са същите. Идеята е цената на пътеката да покрива вложеното за лечението на един пациент. Нашите болници са с ниски нива на компетентност. При нас второ ниво е само Отделението по неврология, което идва от лечението на инсулти – около 2000 лева. Иначе сме първо ниво на компетентност. Естественото раждането е смешна сума – около 600 евро, като парадоксът е, че Цезаревото сечение е по-евтино от него.

- Как при това положение дотук, в условията на удължителен бюджет, се справя болницата в Дулово?

- Благодарение на това, че съм в болницата вече 14 години. Познавам се лично с доставчиците, с които работим. Справяме се за сметка и на техен гръб, като постоянно ги моля за отсрочка на плащанията, за разсрочени плащания. Ние трупаме задължения. Например, фирмата, спечелила обществена поръчка за доставката на електричество, чака да им изплатя фактура за месец февруари. Ако не ме познаваха, едва ли щяха да ме чакат толкова дълго време. Дължимата сума е 17 000 евро. Едва сега ще успея да я погася, като ще започна да мисля за сумата пред март, която е за малко над 16 000 евро. Имаме и хладен април, в който също има немалка сума -12 000 евро. Чак през май и юни сметките понамаляват зарази топлото време. Много фирми също чакат повече от три месеца плащания за доставените ни лекарства. Проблемът идва от това, че се забавя привеждането на субсидиите от МЗ за лечебните заведения в отдалечените райони. Към този момент оттам очакваме да ни приведат субсидията за месец май – 34 000 евро. Тя е малка на фона на други болници, които взимат много повече. За нас обаче тези пари са много. Ние нямаме голяма надлимитна дейност, само 19 000 евро. Има обаче болници с доста сериозни суми, които не са изплатени от касата, някои от тях са завели и дела. Ясно е, че по договор не би трябвало да имаме надлимитна дейност, но щом има болни хора и имаме места, ние не можем да ги върнем.

- Как се движат възнагражденията в болницата?

- Основната заплата на медицинските сестри при нас е 920 евро. Към нея извънреден, нощен труд, работа на празници и почивни дни. Засега са доволни, защото се събира прилично възнаграждение. На лекарите заплатите не са увеличавани в последните две години. Тогава МРЗ тръгна от 760 лв и стана 933 лв., после 1077 лв, а през 2026-та вече е 1213 лева. Тя повлече с 300 лева и заплатите на сестрите, защото няма как тези на немедицинския персонал за се изравнят с техните. Всеки път се моля на лекарите да изчакат, като им казвам, че имат и частни практики, от които също допълват бюджета си, за да стигнем до момента, в който ще можем да вдигнем и техните заплати. Те заслужават повече, защото цялата дейност се крепи на тях.

- Страда ли болницата в Дулово от кадрови дефицит?

- При нас няма.

- Изненадващо е, как го постигате?

- Завършват достатъчно медицински сестри от района и след дипломирането в колежа постъпват на работа при нас. През 2025 г. съкратих седем сестри пенсионирани и за пет от местата веднага дойдоха новозавършили. Във всички отделения имаме почти по двама лекари при това от града. За дежурства допълваме с такива от други места. Обяснението е, че в гимназията има и хуманитарен профил. Учители са ми споделяли, че голяма част от учениците кандидатстват в медицинския колеж за сестри, клинични лаборанти, лекари и биват приети. Лекарите се връщат по-трудно, защото болницата ни не е база за специалност, но останалите са обратно тук почти на 100 процента. Все пак, в годините е имало и такива, които се връщат.

- До неотвдавна имахте пулмолог на 80 години. Все още ли работи, намерихте ли друг лекар?

- Колегата, макар и на 80 години, продължава да работи. Жив и здрав да е, защото друг няма. От Шумен е и пращаме кола да го докарва на работа и да го връща. Имаме и възрастен хирург на 80 години, който също работи. Върна се обаче и хирург на 50 години при нас, което е радостно.

- Периодично се лансира идеята, че общинските болници не бива да са многопрофилни за активно лечение, а да са за долекуване или да станат медицински центрове. Как гледате на нея?

- Вероятно някъде в някои общини, това би бил добър ход. В по-големите общини и отдалечените от областната болница, такова нещо ще е пагубно за населението. При нас в периода 2010 – 2015 г. беше затворено Отделението по хирургия. За това време имахме няколко смъртни случая в града. Единият беше на човек с отрязана ръка от машина, друг беше протрелян на лов. След като на момента няма хирург, нещата са изгубени. Ето защо, като цяло, областните болници за нужни. Работа на МЗ е да прецизира разположението им, капацитетът на кадрите, на оборудването и да бъдат променени нивата на самите болници, а не на отделенията, както е сега. Мисля, че болниците трябва да са с нива, а не отделенията, за да се знае къде какво може да се върши. Така ще се работи по-лесно. Сега различните отделения са с различни нива на компетентност, което определено е затруднение. Ако се направи такава промяна, това ще улесни спешните центрове накъде да карат дадения пациент директно, а не първо да минават през общинските болници. Освен това, редно е общините да си дадат ясна представа дали здравеопазването им е приоритет, а оттам и да подкрепят своите лечебни заведения.

- Какви са очакванията Ви от кабинета – вече редовно избран, от здравния министър и депутатите в ресорната комисия?

- Очаквам субсидирането и заплащането да влезе в крак и да е месец за месец, както и трябва и да бъде. Ние разчитаме на тези пари, а е много трудно със задължения към доставчиците. Ако МЗ има волята, вероятно ще има и силата да реши начина на финансирането по отношение на заплатите така, че медиците да са доволни от заплащането. Сега то е горещ картоф в ръцете на управителите. Договарянето е индивидуално според нуждите на съответното лечебно заведение за конкретен специалист. Сега трудно можем да задължим хората, след като частни структури им дават двойни заплати. Реши ли се този въпрос, ще се сложи край на т. нар. лекарски туризъм.