Грешна диагноза

Или накратко - защо ни е трудно да оправим здравната си система и не само

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

За изминалите близо три месеца чухме много за здравната ни система и то от различни трибуни в държавата - парламент, МЗ, активни граждани. За съжаление много често експертността отсъства от този диалог, а крайната му цел сякаш носи един не особено обществено полезен подтекст, а именно - "стани, за да седна".

Диригентът

Изненадващо или не това не са настоящите управляващи от "Прогресивна България". Безспорно разговорът за здравната система се ръководи от ДБ и ПП. Всъщност този диалог започна не сега, а с появата на тези два политически субекта на политическата сцена преди няколко години. Сега обаче разговорът загрубя. Подготовката за това развитие видяхме още по време на служебния кабинет на Андрей Гюров. А поредната ескалация настъпи тези дни не просто с нормалното искане на оставките на досегашното ръководство на НЗОК, но с демонизирането на част от него и на новото. И тук идва логичният въпрос – защо.

Причините

Според опозицията те се крият в огромната корупция в сектора, в неговата неефективност и нуждата от промяната на тези недъзи. Спор за последното няма, проблемът е, че зад тези думи прозират други мотиви.

Здравеопазването е голям и отдавна добре разпределен пазар.

Исторически в него място са заемали не само определени икономически субекти, но и политически в лицето на по-старите системни партии, като БСП, ГЕРБ, СДС, ДСБ, ДПС и техните коалиционни партньори, дори и НДСВ за определен период от време. Въпреки че голяма част от тях вече не са така жизнени, техни представители се оказаха донякъде възкресени с "Прогресивна България" . В тази редичка обаче не липсват и ДБ, и ПП, които периодично управляваха здравния сектор, с кратки прекъсвания през последните 5 години. Явно обаче това не е достатъчно, особено когато говорим за 5 млрд. евро на година само по здравна каса, както стана дума много пъти напоследък. Отделно имаме още милиард през МЗ и общините, а доплащането от пациентите е цяла една вселена, която ЕК оценя на около 40%, тоест още почти 5 млрд. евро. В този смисъл ДБ и ПП искат да запазят своето място в сектора.

Тонът

Доказателство за това е тонът на разговора за реформи, който от известно време се води напълно не експертно, а с цел политически дивиденти. И тук примерите са доста.

Ограничаването на злоупотребите с онколекарствата е една от основните теми на ДБ и ПП. Благодарение на това преди две години бяха извършени нормативни промени, с които здравната каса плаща на болниците до среднопретеглена цена, ако няма финализиран е-търг на МЗ, който да замени тази пределна стойност. Това ограничи драстично злоупотребите, а през есента на 2025 г. МЗ финализира своя е-търг, с което се въведоха и единни цени. Въпреки това в редица политически изказвания от ДБ твърдят, че проблемът не е решен. Ако целта е така да мотивират въвеждането на търгове за частните болници, донякъде тази лъжа би била обяснима. Ако обаче наистина искат да подобрят регулацията, така че да затегнат максимално контрола в разходването на средства по това перо, трябва да предложат касата да плаща най-ниската цена на болниците измежду тази на клиниката, среднопретеглената и стойността в е-търга на МЗ. Сега подобно сравнение няма между последните две величини няма, в резултат, на което не винаги касата плаща на най-ниската възможна цена. Подобно предложение обаче липсва.

Явен пример за липса на желание за реално запълване на пробойните е темата с нерегистрираните лекарства, която бе подета още от служебния кабинет. Според ДБ това е и най-големият грях на бившия подуправител на НЗОК проф. Момчил Мавров, който е толерирал възможността държавните болници да купуват такива медикаменти на различни цени. Доказателства за това към момента няма. В същото време никой не попита защо не се подписват рамкови споразумения от МЗ, с които цените на нерегистрираните продукти могат да се вкарат в някакви рамки. Накрая ще се окаже, че нито касата, нито Мавров отговарят за това. Но тук по-важният въпрос би трябвало да е за промените, с които ще се ограничи прекомерното харчене.

Както clinica пише от 2022 г. насам, това може да стане само с въвеждане на външно рефериране с цените на тези медикаменти в другите държави, защото проблемът е в това, че страната ни купува лекарства сираци за милиони, по-скъпо от страни като САЩ, Германия, Англия или Франция. Тази промяна обаче оттогава досега не само ДБ-ПП, но и останалите партии не поискаха да направят, включително и този на Андрей Гюров. И когато това е съчетано с вторачването на течовете върху един малък пазар от около 50 млн. евро на година при над 6 млрд. евро обществен ресурс, се пораждат много въпроси, като този - каква е истинската цел всъщност, ограничаване на щетите или пренареждане на играчите в него.

За съжаление липсата на експертност и на истинност засяга още много теми, като заплатите на директорите на болниците, които всяка година се оповестяват публично от КПКОНПИ и всяка година не спират да ни изненадват, но нито една власт не промени драстично, само смени получателите им.

Друга подобна дъвка станаха младите лекари и потенциалният дефицит на доктори в бъдеще, без да се отчетат тенденциите за осигуреност с лекари в страната, както и на каприза на някои от тях да работят точно в София и то точно в една определена болница. За сметка на това реалният и крещящ дефицит от медицински сестри остава тенденциозно незабелязван, защото те не са онова силно съсловие, което да определя реда и диктува решенията в здравеопазването като лекарите, например.

Да не говорим за другите дъвки за разрастването на болниците, за това все така невъзможно преструктуриране, за въвеждането на диагностично свързаните групи или дори за прозрачността в системата, за които слушаме над 20 години.

Прозрачността

Въпреки че тя е сред най-честите обещания на всяка власт, реализацията й става прекалено бавно и с не малко грешки. А дефицитът й в здравеопазването кара гражданското общество да търси алтернативни форми за осигуряването й. Само че те не винаги са достатъчно компетентно реализирани. Автоматичното събиране на данни от един сектор дори, когато е само по една тема, се оказа, че може да доведе до гаф дори в администрацията - справка "Сигма", да не говорим, когато се смесят повече от едно направление - например лекарства, болници, търгове и т.н., както се случи напоследък в една нова е-платформа. Тогава изведнъж може да се окаже, че България е страната с най-ниско доплащане за болнично лечение - средно 48 лв. за 2025 г., а най-високо то е в една държавна болница край морето. Сама по себе си тази теза може да разсмее всеки, който е имал някакъв досег с болничната ни система. Аналогични чувства буди уличаването в сериозни злоупотреби на малка общинска болница в труднодостъпен регион, която е сключила договор за 12 вместо за прогнозирани 10 хил. лв., или пък обвинението, че е настъпило ощетяване на публичния ресурс на НЗОК за онколекарства през м.г., след като има в сила среднопретеглена цена, по която тя е плащала, а разликата, ако е имало по-висока договорена стойност, е оставала за търговеца на едро и т.н. За да не се стига до подобни грешни диагнози, е важно да има диалог, само че друг - честен и експертен. И историята е доказала, че това не е невъзможно.

Диалогът като сила

Въпреки че диалогът в здравеопазването има своите огромни проблеми, той доведе и до някои положителни промени, при това точно с помощта на опозицията в лицето на ПП-ДБ. Както вече казахме, това бе въвеждане на среднопретеглената цена за онколекарствата, също така електронни бели рецепти за лекарствата, допълнителен финансов ресурс от НЗОК за публичните болници, а сега вероятно ще се приемат и търгове за частните болници при работа с фонда. Някои от тези промени се финализираха в рамките на няколко години, по време на различни управляващи партии, макар че като философия тръгнаха от ПП-ДБ, понякога се реализираха по времето на служебния кабинет, в който министър бе д-р Асен Меджидиев или докато на власт беше ГЕРБ. И точно тук е силата на политическия диалог, в своята експертност той може да стигне не само до правилни решения, но дори да генерира критична маса за приемането им. В този смисъл не е нужно една партия задължително да е овластен играч в един сектор, за да го нормализира, ако това е нейното искрено желание, напротив дори е здравословно. Но явно всичко се променя - дори добрите практики.

Диагнозата

За съжаление политическия и публичен диалог у нас, и не само в здравеопазването, все по-често се превръща в постмодерна фикция, която възпитава ценностен релативизъм, води до тотална загуба на вяра в авторитетите и интелектуално принизява обществото ни. Особено взети заедно, тези пороци няма как да родят по-добро общество или казано по-просто - една лъжа не може да изтрие друга. Ако искаме да нормализираме здравната система и не само нея, нека първо сменим тона с повече експертност и искреност в него, другото ще означава грешна диагноза, която неминуемо ще води след себе си и безполезна терапия.