Доболничната помощ пак е забравена от бюджета

Предложеният бюджет за доболничната помощ за 2026 г. не дава никаква възможност за надграждане на постигнатото дотук, казано дипломатично. Тоест, няма да направим и крачка напред, защото няма да можем да предоставим нищо повече от досегашните медицински услуги на нашите пациенти. А те очакват от нас – общопрактикуващите лекари, повече и по-качествени услуги в областта на профилактиката, на поддържащата терапия и управлението на диагнозите в доболничната помощ, така че хората с хронични заболявания да не стигат до болнично лечение.
Нелогично е недопустимо е при най-големия досега бюджет на НЗОК, доболничната помощ да бъде ощетена по такъв начин.

 

Всичко това е пряко зависимо от бюджета

 

а той не е увеличен достатъчно дори да покрие разходите, които вече са изядени от инфлацията. Профилактиката изисква, освен сегашните медико-диагностични дейности, и прилагането на маркери за сърдечносъдови болести, биомаркери за онкологични заболявания, които пациентите все още са принудени да плащат сами. Всичко това очаквахме да бъде включено в новия пакет. За съжаление, не е.

Предлаганото увеличение е меко казано символично

и ние няма да можем да предложим нищо повече на пациентите си. И моето, и на колегите усещането е, че сме излъгани.

 

Големите ни надежди отново са изпепелени

 

с този бюджет. Не бих казал, че пациентите са тласкани умишлено към болниците. На един пациент се налага болнично лечение по две причини. Едната е социална – поради невъзможност в доболничната помощ да му бъдат осигурени елементарни изследвания, необходими за поставяне на диагноза и прилагане на лечение. Другата причина е медицинска – реална необходимост от болнично лечение. И в двата случая, ако доболничната помощ разполагаше с достатъчен капацитет, ресурси и качествено обслужване, голяма част от тези пациенти биха могли да не стигат до хоспитализация.

 

В доболничната помощ имаме лимит

 

на медико-диагностичните изследвания. Например направленията за скъпоструващи изследвания като ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) и скенер свършват в първите 7–10 дни на тримесечието и се прави лист на чакащите за следващото тримесечие. Естествено, не може да бъдат обхванати всички, които имат нужда, и хората са принудени да си плащат. А това не може да се нарече качествено обслужване. Първичната извънболнична медицинска помощ отново е забравена от властта. Имаше заявки за промяна на модела на здравеопазване, но, ако съдим от представения проектобюджет на НЗОК, такова нещо не се очаква.

 

Отдалечените региони, в които няма високотехнологични лечебни заведения

 

какъвто е и нашият, разчитат предимно на доболничната и на спешната помощ. Центровете за спешна медицинска помощ също издъхват поради недостиг на кадри, остарели и недостатъчно оборудвани линейки. Това също е огромен проблем. Ако в един голям град линейката може да стигне за 10–15 минути, при нас това няма как да се случи. Има села, които са на 30–35 и повече километра от общинския център. Ако в момента линейката е в областния град, където е транспортирала пациент, следващият спешен случай трябва да чака повече от час, за да дойде кола от съседна община. Отделен въпрос е, че в спешните центрове не достигат лекари, сестри и фелдшери, които да бъдат на разположение и при необходимост да излязат на терен.

Ако ви се струва стара тази картина, тя няма да се подобри и през тази година.

С промените в политическия живот хората очакваха положителни реформи и в здравеопазването. И по-конкретно – хората от малките и отдалечени населени места. Сега те пак са забравени, въпреки че разчитат основно на доболничната помощ.

 

Болничната помощ в такива райони също е в окаяно състояние

 

заради натрупани с години проблеми и неглижиране от страна на държавата. Общинските болници са доведени до състояние, в което не могат да се самоиздържат. И когато се казва, че една малка болница не успява да предостави качествена услуга, това не се дължи на липса на опит и умения у персонала, а на финансови причини. Те от своя страна не са следствие от лошо управление, а от системно недофинансиране. От години управляващите казват, че общинските болници са много. В същото време не се инвестира в доболничната помощ. Ако тя е достатъчно разгърната и обезпечена финансово и с кадрови ресурс, може да се помисли за свиване на общинския болничен сектор. 

 

Но сегашното положение е нонсенс

 

- от една страна се притискат общинските болници, от друга - не се инвестира в доболничната помощ, а хората от малките населени места са оставени почти без никаква медицинска помощ и здравни грижи.