Постепенно ставаме бездуховно общество без устои

За съжаление храмовете се пълнят само около големите празници, казва отец Стефан Стефанов

Мая
Ковачева
kovachevamaya@yahoo.com

- Истинското тайнство е събитието, раждането, а не празникът. Раждането на Месия е предсказано от старозаветните пророци векове преди да се случи исторически. На стотици места в Стария Завет библейските писатели говорят за идването на Божи Помазаник на земята.

Самото раждане се предшества от тайнството на Благовещението, когато Архангел Гавриил се явява на девицата Мариам от град Назарет и ѝ казва, че ще роди Младенец, Който ще се нарече Син на Всевишния. Той се ражда в градчето Витлеем, тъй като по това време в Римската империя се извършвало преброяване на населението и всеки трябвало да се запише в града, откъдето произхождал родът му. При раждането Му идват мъдреци от Персия да Му се поклонят и да Му поднесат символични дарове – злато, ливан и смирна. Цар Ирод узнава от тях, че се е родил Цар и се опитва да го погуби, но остава подигран, защото Бог закриля Своя Син, за да бъде извършено чрез Него спасението на човешкия род. Повечето от тези удивителни събития са описани в Новия Завет, а за някои от тях разказва Свещеното Предание.

- Защо е избрана датата 25 декември? 

В първите векове, когато Църквата е била гонена, не е празнувала Рождество Христово, празнувала е единствено Възкресение Христово. През ІІ-ІІІ век започва да се празнува Богоявление на 6 януари, като в този празник се съдържало и Рождеството – така, както и до днес се празнува от Арменската църква.
Ние не знаем исторически достоверно нито точната дата, нито дори точната година на раждането на Младенеца Иисус. Събитието е подробно разказано от евангелистите, но дати не са посочени, защото Евангелието не е исторически очерк. Раждането на Христос е съпроводено с драматични събития, става в никому неизвестно градче и не е реалистично да си представяме, че някой ще води подробни исторически бележки за това.
За първи път през 525 г. монахът Дионисий Малки въвежда летоброенето „От Рождество Христово". Той изчислява годината на раждането като съпоставя историческите събития от този период, но допуска грешки, които са забелязани по-късно при подобни исторически съпоставки. Древният църковен историк Евсевий Кесарийски смята, че Христос се е родил през 42 г. от управлението на император Август. Като се вземат предвид годините на управлението на император Тиберий се оказва, че Христос е роден в 3-2 г. преди годината, от която броим Рождество Христово. Но относно датата не могат да се намерят точни исторически ориентири. За първи път в средата на ІV век в Западна Европа започват да честват Рождеството на 25 декември. Няколко десетилетия по-късно постепенно тази дата е приета и от Източната Църква.

- Непосредствено след Рождество следва поредица от още няколко големи християнски празника – Васильовден, Богоявление, Ивановден... Може ли да кажете нещо повече за това наситено празнично време?
- Всеки от тези празници има свой исторически и богословски смисъл. Както споменах, през първите векове Богоявление е включвало и Рождеството на Спасителя. Сега на този празник се чества кръщението на Христос в река Йордан от Йоан Кръстител. На следващия ден след този празник почитаме самия Предтеча и Кръстител Йоан. А 1 януари започва да се отбелязва като начало на новата година много късно – чак след ХVІІ век. На този ден почитаме също паметта на един от най-забележителните ранни отци на Църквата – свети Василий Велики, който е живял през ІV век и е бил епископ на град Кесария в малоазийската област Кападокия.

- Забелязвате ли от вашия личен опит на духовник в последните години тенденция все повече хора да търсят отговори на своите житейски въпроси в църквата, от православните свещеници, или обичайното е храмовете да се пълнят само около големите празници?

- За съжаление, второто е по-близо до истината. Празниците се отбелязват традиционно, ритуално и без да се вниква в техния духовен смисъл. Най-комично ги представят медиите, които всяка година преписват и повтарят едни и същи суеверия, които нямат нищо общо с истинската духовност. Така комичното се превръща в трагично, защото постепенно ставаме бездуховно общество без устои, без ориентири, без ценности и в края на краищата без посока. Повечето хора живеят консуматорски и не се замислят над мирогледните житейски въпроси. До тези въпроси не може да се стигне с палене на свещ в църква. Днес вече се издава и стойностна духовна литература, има и немалко сайтове, където могат да се прочетат истински духовни текстове – дано следващите поколения да се обърнат към духовните ценности, които на предишното поколение бяха забранени, а сегашното с лека ръка пропиля.

- Има ли нещо в начина, по който българите традиционно честваме празника на Христовото Рождество, което не одобрявате?

- Споменах за тези неща – битовизмите, ритуалното, често примесено със суеверия, опошляват както този, така и другите празници. Всъщност малцина са тези, които празнуват Рождество Христово, мнозинството от хората наричат празника Коледа и го честват като светски празник – с хапване, пийване и пътуване до някой курорт, раздаване на подаръци от Дядо Коледа. Не би имало нищо лошо във всичко това, ако празникът не се свежда само до това.

- Вашето пожелание към всички за Рождество

- Христос се роди, за да ни изкупи и спаси от злото, от греха и от смъртта като донесе Божието послание за милосърдие, покаяние, пожертвователно служение, мир, любов. Раждането Му беше посрещнато с ангелски химн, който възвестява слава на Бога във висините, мир на земята и благоволение между човеците. По-късно раждането Му се приема като нова ера в човешката история. Но, за съжаление, хората не се ръководят от добродетелите, които възвести Христос, затова светът остава все така враждебен към Него, както когато Той се роди в бедните Витлеемски ясли. От нас зависи да се роди в нашите сърца, да ги обнови, да ги възроди и да ги огрее с божествена светлина, която носи много повече радост от празничните фойерверки. Това пожелавам – да следваме светлината на Витлеемската звезда, за да не живеем в мрак.