Благословеният тандем

Доц. Николай Велинов и д-р Петър Илков от „Пирогов“ доказват всеки ден, че чудесата съществуват

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Това се случва всеки ден, всеки час, всяка минута. Такава нежелана участница, въвлечена в играта, в се оказала и бъдещата 39-годишна майка. Сблъсъкът на автомобила й я отвърлил назад. По-нататък дошла в съзнание чак в „Пирогов". Травматична фрактура на поясен прешлен и неврологична симптоматика, получени в резултат от катастрофата. Да бъде оперирана, но как? Без хирургическа интервенция влошаването на състоянието й е сигурно, очакват я прогресиращо развитие на трайни неврологични увреждания. От друга страна обаче, за да се случи това, упойката може да е рискова са бебето, което носи в утробата си. Тук на помощ идва решението на мултидисциплинарен екип от специалисти по неврохирургия, акушерство и гинекология, и анестезиология. Образните изследвания са безкомпромисни – без операция, вегетиращ живот. Има обаче шанс да бъде спасено и бебето. И той е в съобразителността на хирурзите, на умението им и перфектността. Със случая се заемат двама – едни от най-опитните в „Пирогов". Единият от тях е доц. Николай Велинов - началникът на Отделението по неврохирургия за възрастни. Другият е по-младият му колега д-р Петър Илков – началник на „Отделение по спинална неврохирургия". Резултатът е успешен. Подвижността на бъдещата майка е спасена. Тя ще може да се грижи пълноценно за бъдещото си бебе, съхранено по време на интервенцията.

Полиглотът доц. Николай Велинов

Владее пет езика и сред тях един рядък – английски, немски, руски, испански и корейски език. И макар, че не му се налага често да практикува всеки от тях е категоричен, че усилието да ги научи си е струвало. Така достъпът му до чуждестранна медицинска литература е по-широк, не му се налага да се взира в субтитрите на филмите, няма езикова бариера, която да го ограничава в контактите му на симпозиуми и конференции както у нас, така и в чужбина. Иновативността и желанието му да знае все повече и повече, да надгражда знанието, го прави ръководител на ендоваскуларния център за лечение на мозъчно-съдови заболявания в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" през 2017 година. През 2022 г. става директор на практическите курсове "Hands - on courses" и e член на борда на Европейската асоциация по неврохирургия. Две години по-късно е удостоен с почетния приз на Столична колегия на БЛС „Лекар на София 2024", а от месец юни същата година е и председател на Контролна комисия на СЛК на БЛС. Завършил е Медицински университет в София през 2000 г. През 2009 г. придобива специалност по неврохирургия, а през 2011 г. защитава магистърска степен по Обществено здраве и здравен мениджмънт.

Избор и път

„Да се насоча към медицината сякаш беше предопределено. Майка ми д-р Мария Велинова беше преподавател в Катедрата по анатомия. Лекар е и нейния баща и мой дядо д-р Йордан Куличев, специалист „Вътрешни болести". Започнах като демонстратор по анатомия, т.е. извършвах дисекции – нещо много важно и полезно за всеки лекар още повече за един бъдещ неврохирург. До голяма степен това ми повлия и в избора на специалност", разказва доц. Николай Велинов. И добавя, че много негови колеги също са търсели възможности да станат демонстратори точно, за да научат повече. През лятото на 2001 г. постъпва за специализация по неврохирургия в Клиника по неврохирургия на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов". През 2017 г. придобива научна степен „Доцент по неврохирургия". От 2011 г. е Началник на „Отделение по съдова неврохирургия" към Клиника по неврохирургия в УМБАЛСМ Н.И.Пирогов .

Първият пациент

Не го забравя и до днес, макар да е минало повече от десетилетие. Докарали го с мозъчен кръвоизлив. „Извикаха ме по спешност в болницата, за да оперирам. Вече бях взел специалност и носех пълната отговорност, разказва доц. Велинов. Неврохирургията не е специалност, славеща се с леки интервенции. Не съм броил колко са оперираните от мен, но и до днес ми е много тежко, когато трябва да оперирам деца. За мен това е и емоционално предизвикателство, колкото и да се старая да потискам емоциите в себе си. Тежко е да оперираш малки деца с мозъчни тумори. Те винаги ми остават в съзнанието, както и по-големи пациенти, но в тежко, в критично състояние по време на операциите", споделя доц. Велинов. Такива операции обикновено продължават пет, шест, седем часа. Една от тези тежки интервенции беше точно на катастрофиралата 39-годишна бременна. „Нещата за пациентката бяха на кантар – нестабилност на гръбнака, която няма как да бъде лекувана по друг начин. Имаше и стеснение на гръбначния канал, което също трябваше да се третира единствено чрез операция. Основният ни мотив беше да съхраним детето. Нещата се получиха и това е повод за истинско щастие", казва той с видима радост изписана на лицето му. Трудно е да се каже колко продължава денят му в „Пирогов" – често пъти той преминава във вечер, в нощ. И макар неврохирурзи, както и специалисти, като цяло, в София все още да има, то дори в областните градове, които обаче не са университетски центрове, такива липсват. Затова му се налага поне веднъж седмично да пътува до Кюстендил, където списъкът на чакащите за преглед при него е запълнен месец предварително. Въпреки натоварената си програма, в почивните дни обича да е в планината, а по време на отпуската на плажа край морето. Латинотанците са страстта му, макар и да си признава, че няма време за тях. Липсата обаче запълва с музика, на която мислено танцува.

Д-р Петър Илков

Завършил е Медицински Университет – София и вече десет години, откакто е в Клиниката по Неврохирургия на УМБАЛСМ "Н.И. Пирогов". И при него предопределението в рода го обрича на медицината – дядо му е лекар, а майка му – медицинска сестра. Затова и д-р Илков не помни някога, като момче, да е мечтал за друга професия, футболист или пожарникар, например. Интересът му към гръбначната хирургия, в това число и минимално инвазивни техники в гръбначната хирургия, невроонкология, невротравматология, е голям въпреки, че когато завършил дълго се колебаемл какво да специализира – неврохирургия или ортопедия. Неврохирургията надделяла. Специализирал в годините, когато трудно се намираше работа точно по тази специалност „По една щастлива случайност се започнах с колега-неврохирург. Започнах да работя като доброволец. Скоро разбрах, че това ще е моят специалност и тя стана моята специалност", казва д-р Илков. Харесва му нейната динмичност, възможности за внедряване на иновации и за професионално развитие. За еталон пред себе си винаги има видните наши професори- неврохирурзи, баща и син Габровски. И макар вече да е утвърден специалист, постоянно търси начини да надгражда познанията си с участие в конференции и семинари. Преминал е редица допълнителни квалификационни международни курсове и специализации в областта на гръбначната неврохирурги. Член е на Българското дружество по неврохирургия , индивидуален член на Европейската Асоциация на Неврохирургичните Дружества и АОSpine, като ежегодно участва в конгресите им.

"Неврохирургията е изключително изискваща и трудоемка специалност. За мен обаче, е най-интересната област на медицината и най-динамично развиващата се в технологично отношение специалност, даваща възможност всекидневно да повлияваш и подобряваш функцията на най-сложната система в човешкото тяло – нервната", споделя д-р Петър Илков.

Има ли място за страх

„Страх не бива да се допуска и не го допускам. Място за притеснение при по-особени случаи обаче винаги има. Най-неприятно и тревожно ми е, когато ме извикат по спешност през нощта и то за операция на дете, особено бебе. Такъв малък пациент винаги ме държи под свръхнапрежение. Отговорността е несъизмеримо по-голяма, притеснението – също. Страх обаче няма", споделя д-р Илков. Удовлетворенето обаче е неописуемо, когато след години види дете, вече пораснало, а родителите кажат, че това неговият бивш пациент бебе. Случва се да му изпращат и техни снимки, което по думите му, е най-голямата професионална награда. И за него, както и за останалите му колеги, една от нелеките задачи извън операционната е разговорът с близките – нещо, на което никой никого не учи в университета. Лекарите се учат сами, в крачка да търсят и намират най-верния, най-приложимия за момент, според ситуацията, подход. „Някои разговори са изключително трудни особено, когато трябва да коментираме заболяване, което е с много лоша прогноза. От една страна си длъжен и е редно да кажеш абсолютно всичко на близките, за да подготвени какво да очакват. От друга обаче винаги съм вярвал и вярвам, че колкото и безнадежно да е положението, трябва да направя максимума, на който съм способен. Не е редно да отнемам надеждата на човек. Затова за всеки такъв разговор и аз, и колегите, търсим правилните думи", споделя д-р Илков.

Да плачеш от мъка и радост

Не крие, че най-тежко му е, когато е направил всичко за пациент, на изходът е фатален. „Винаги е тъжно. Носи разочарование. Носи обезверяване", казва без поза специалистът. Но и не крие, че се е просълзявал от радост най-вече, когато види дете, на което е помогнал. „Наскоро ми се обади майката на оперирано от мен бебе. Изпрати ми снимка на детето, което ме гледаше в репортаж по телевизията. Беше изключително вълнуващо", казва той. Почивните си часове посвещава на своето семейство. Това, по думите му, са и най-щастливите му мигове. Колкото до пристрастията, това е спортът. За него обаче, когато и колкото остане време.