Тъжни на Коледа

малко неразбирателство може да съсипе коледното настроение.
![]() Проф. Захарина Савова е психотерапевт. Автор е на книгата „Огледай се в празната чиния". Специализирала е аналитична психотерапия в Швейцария, както и основи на когнитивно-поведенческата психотерапия. Преподава във Факултета по обществено здраве към Медицинския университет в София. Член е на редица асоциации, сред които и Европейската асоциация по телесна психотерапия, както и на Съвета по медицинска наука в МУ. |
Друга важна причина за тъгата по Коледа е онова неписано правило да си правим равносметка в края на годината, казва проф. Савова. И ако тя показва, че нещата, които сме постигнали и направили не са достатъчно добри – даже напротив имали сме някакви загуби и провали, това допълнително ни натъжава и кара да се чувстваме зле. А кой може да оцени дали наистина не сме се представили добре през тази година? Винаги съществува възможността да прекалите със самокритиката, затова е добре да се огледате в очите на близките и децата си. Би било добре и да разгледате постиженията си спрямо тези на колегите и на хората, които се намират на същото стъпало като вашия социален статус, възраст и възможности, съветва проф. Савова. Много хора са склонни да преувеличават собствените си неуспехи и това сериозно може да повлияе на настроението им. Според експертите по-важно е си вземем поука от нещата, които са ни се случили, а не да се самонавиваме и да се тюхкаме. Не мислете какво е можело да стане, а как да не се повтаря в бъдеще.
Разбира се, ако нямате достатъчно финансови средства, за да зарадвате близките си или да купите мечтаните подаръци на децата, също може да бъде достатъчно основателна причина за тъга по Коледа. Трудно е за една майка да откаже желаното на детето си, защото няма достатъчно пари. Много хора вземат заеми и кредити, за да задоволят исканията на близките си, а по-късно съжаляват.
И освен всичко това причина за неразположението по време или след самите празници може да бъде и съвсем обикновена умора – чистене, готвене, посрещане и изпращане на гости, и след това отново – чистене, готвене... Все неща, които ни карат вместо да се отдадем на уюта у дома да чакаме и мечтаем да се върнем на работа след Коледа. Не се нагърбвайте с всички ангажименти. Разпределете ги между членовете на семейството, защото ако се съсипете от умора това не само ще развали вашето настроение, но ще повлияе и на останалите. Създайте точен план кога и кой трябва да се направи. Планирайте готвенето и чистенето няколко дни напред. В противен случай ще се чувствате напълно изтощени и съсипани.
И какво се случва след всичко това? Апатия, меланхолия, чувство за пропадане, отчаяние, безсъние, тревожност, усещане за вина... Съпроводено често и с бездънен апетит за храна или алкохол... Човек мечтае да се изолира, да плаче, да крещи. Още повече, ако в главата му кънтят мисли като „Мен никой не ме обича","За нищо не ставам", „Няма смисъл от моето съществуване"... А наоколо хората се усмихват, казват си един на друг, че се обичат, прегръщат се...
Как да се справим?
Ясно е, че при подобни причини за тъга не е възможно да се справим само в рамките на един ден. Необходимо е дълга работа (и то цяла година) в посока на осъзнаването „аз какво искам, аз в какво съм ценен сам за себе си", обяснява проф. Савова. Много важно е осъзнаването на това как се грижа за себе си и доколко обичам себе си. Колкото и лесно да звучи, а всъщност понякога е много трудно, да кажете какво искате и да се научите да казвате „не", когато имате много работа или много задължения у дома, без помощ, когато е необходимо да жертвате времето си за почивка, за да направите нещо, което няма да ви донесе удоволствие. Изобщо, опитайте се да бъдете малко повече егоисти, защото на празника е важно да се чувстват добре не само хората край вас, но и самите вие. И в същото време – потърсете баланса, защото е важно да се научите да се грижите за любовта на любимите хора, за да не я загубите.
Със сигурност в един или друг момент от живота си всеки е бил тъжен, изпитвал е чувство за неудовлетвореност или нещастие.ь Нещо, което обаче отминава и се забравя. Когато обаче тези неприятни усещания продължават повече от 2-3 седмици и се засилват периодично, то тогава може и да става дума за депресия, за чието лечение е добре да се посъветвате със специалист.
Храната не лекува настроението По празниците е нормално човек да хапва малко повече. Но не и когато няма нищо друго освен храната, което да те топли. В тези случаи храната става заместител – дава усещане за удоволствие, щастие, наслада, обяснява проф. Савова, която е автор и на книгата „Огледай се в празната чиния". И понеже по празниците човек има повече време за самовглъбяване и мислене, той започва да запълва своите липси именно чрез най-лесния начин за това – храната, допълва психотерапевтът. Но това никога не е добро решение на проблемите, напротив – вкарва те в още по-голяма дупка, причинява чувство за вина и недоволство, гняв към себе си, казва проф. Савова. И разбира си всичко това оказва влияние и върху понижаването на самооценката ни – не само, че качваме 2-3-4 килограма за няколко дни, но и не можем да се справим дори с една храна, не можем да овладеем глада... А алтернативата на преяждането е само редовното хранене с истинска храна – с хубави емоции, с хубави чувства, споделени с хора, с които ни е приятно и които обичаме, категорична е професорката. |

Човечността означава преди всичко жертвоготовност

500 в Пирогов в Новогодишната нощ
"Удолетворение" е късметът, който проф. Асен Балтов изтегли за болницата

Честита Нова Година!

Годината на трансформациите

В утвърждаване на хаоса
Четирима министри, куп скандали и липса на промени белязаха 2017 г. в сферата на здравеопазването

Разкрасителните процедури разболяват

Над 5000 книги събра „Оздравей с книга"

„Българската Коледа“ събра над 2 млн. лв.

Живеем подменен живот
Добрите книги, филми и карикатури все по-често се оказват единствената възможност да си кажем истини, за които поради различни причини не остана място в ежедневието ни. За лъжата и илюзиите, за надеждата, за доброто и лошото в здравеопазването и действителността, за това откраднат живот ли живеем, отговаря Мартина Вачкова или сестра Жекова от „Откраднат живот".
