Със здравната система не бива да се правят грешки

- Със сигурност общественото мнение е много чувствително към всички теми, свързани със здравеопазването. За съжаление голяма част от тях са с отрицателен знак. От политическа гледна точка това е деликатна тема, с която не бива да се правят грешки. Трупа се напрежение от една страна от професионалната общност на заетите в здравеопазването, от друга всички пациенти. Прави ми впечатление, че в оформящата се дискусия, която дори може да се нарече скандал, тезите и стилистиката на пациентите са изключително силни. Смятам, че именно поради тези причини последните скандали със сигурност влияят върху настроенията вътре в обществото.
- Скандалът с мораториума на нови терапии и лекарства, опасността от фалити на общински болници, излизането на светло на проблемите с реекспорта... Бяха ли това грешки от страна на управляващите и как ще се отразят на отношението на обществото към Министерски съвет и по-специално към Министерството на здравеопазването?
- Струва ми се, че от гледна точна на общественото мнение и политическата стабилност това беше грешка. Трябва да се внимава много в тази сфера. Има области, в които управляващите са по-предпазливи, тук обаче не беше така и това няма как да не повлияе негативно на обществото. Вижте какво се случва с втория лифт над Банско... Те са много внимателни, правят крачка напред, после една назад, за да се удовлетворят всички страни и да няма протести, недоволства, всички страни да се удовлетворени. За тях е важно да се запази мирът преди и по време на европредседателството Ето защо с последните си решения и правителството, и депутатите трябва да са по-внимателни. Възможни са изненади. Негативните настроения на хората се трупат с десетилетия и ми се струва, че в един момент е възможно те да се радикализират. Проблемите са много, качеството на живот е ниско, на здравеопазването, също. Все още не са решени ключови проблеми като този със спешната помощ, лекарствата, лечението на социално значимите заболявания, профилактиката, репродуктивната сфера.
- Може ли да говорим за моментно недоволство или процесите ще са по-дълги?
Иво Желев е социолог по образование и изследовател по професия. През 2002 година основава и ръководи до момента изследователско-консултантската компания ЕСТАТ, изпълнила над 700 проекта през последните 16 години. Преди това е работил като журналист и като заместник-директор на Националния център за изучаване на общественото мнение при Народното събрание. През последните две години е и директор „Развитие" на Центъра за икономическо развитие. Професионалните му интереси са в областта на общественото мнение, държавното управление и институциите, медиите и социално-икономическото развитие. |
- БСП се обявиха против мораториума, дори дават закона за бюджета на НЗОК на Конституционния съд. Възползват ли се от протестите на пациентите за свои цели?
- В момента не наблюдавам подобно нещо, но е много възможно БСП като основна опозиционна сила да се радикализира по отношение на управляващите и да се опита да използва тази вълна на недоволство. Но не знам колко би било успешно и колко морално е подобно нещо, ако нямаш по-добро предложение.
Проблемът е че както с всичко, и тук нямаме политика, концепция, устойчивост и приемственост. Политиканстваме, но политики нямаме.
- Доколко социални теми в сферата на здравеопазването и образованието могат да повлияят на общественото мнение?
- Не поставям равенство между образование и здравеопазване, защото едното касае директно живота ни, а другото определя неговото качество. И двете теми са много масови и засягат всеки от нас. Но докато образованието и културата сме ги отписали, със здравеопазването не е така. Има обаче известно социално примиренчество. Хората предпочитат да се справят индивидуално в рамките на семейството и най-много приятелски кръг и не натискат държавата, понеже и ни очакват почти нищо от нея.
- Значи не може да говорим, че съществуващото напрежение ще прерасне в огромно недоволство?
- В момента имаме по-скоро мърморене, отколкото гняв. Ясно е, че когато говорим за здравеопазване няма как хората винаги да бъдат щастливи. За съжаление и критериите, и претенциите им не са толкова големи.
Вижда се, че правителството се радва на относително добър комфорт. То е подкрепяно от 23-24% срещу 17-18% за основната опозиционна партия. При липсата на почти всякаква алтернативи не мисля, че в близко бъдеще може да се случи нещо по-драстично, да падне кабинетът, да се предизвикат предсрочни избори... Хората трудно ще излязат на улицата, може би защото обективно животът се подобрява по отношение на някои социално-икономически показатели.
Има обаче хроничен дефицит на справедливост, за който много изследователи и наблюдатели говорят. Това чувство за безнаказаност, фактът, че продължава да няма осъдени за публичните скандали. Странно е, че опозицията реши да внесе вот на недоверие за корупцията като първо обявиха този повод, а след това казаха, че ще търсят доказателства за корупция и проявленията й в конкретни сфери. Мисля, че трябваше да е обратното и трябваше да намерят друга тема. Корупцията е по-невидима, корупцията не отнема живот директно, макар че румънските протестиращи, когато свалиха правителството протестираха с плакати – „Корупцията убива".
- Заговори се, че акциите на МВР и Прокуратурата по отношение на реекспорта на лекарства е показен ПР за туширането на напрежението.
- Може и да е така, но този ПР е с краткосрочни ефекти. След акциите на МВР хората няма да станат по-здрави, по-щастливи, няма да получат по-добра здравна услуга. Необходими са други действия – кампании, превенция... България има изключително ниска продължителност на живота. На практика нямаме култура на профилактиката, на едно от първите места в Европейския съюз сме по пушене и пиене, остават неразрешени проблемите в сферата на психичното здраве... Мерките трябва да се насочат в тези сфери.
- Какво е мнението ви за негативно отношение към медицинската съсловие?
- Има много причини. От една страна хората са недоволни от лекарите. Широкоразпространеното мнение е, че медиците не си вършат добре работата, съществуват плащания под масата, цените на здравните услуги са високи, непрекъснато има лекарски грешки. Не бива да пренебрегваме и фактът, че някои от случаите, свързани с тези проблеми са крещящо преекспонирани от медиите. Това няма как да не настрои болните. Медалът има и обратна страна – огромен брой хора са безкрайно благодарни за грижите, които се полагат за тях.
Важно е в тази сфера да има медиатори, които да разясняват, да тушират напрежението, да повлияят върху това негативно отношение.
Специализираните медии като вашата могат много да помогнат в тази насока. Трябва да се правят и повече изследвания в сферата на здравеопазване – за здравната култура, за нивото на удовлетвореност. Не знам дали някои от големите чуждестранни болници, които стъпиха на българския пазар направиха подобна оценка на общественото мнение. Според мен трябваше да се погрижат за това. Чувал съм за една, две големи болнични вериги, които обмисляха да поръчат подобни изследвания, но се въздържаха. Това ми се струва изключително неадекватно, защото на фона на огромните инвестиции, които правят, 15 000 -20 000 лева за изследване, са малко перо от бюджета. А резултатите от проучванията щяха да им дадат много добра база за бъдещите им адекватни публични действия.

Документите за Детската болница на финала

Иззеха близо 3000 капсули с райски газ

Българчетата водещи по пиене и пушене

Дела – шамари срещу лекари

Раждаемостта ни е нормална за европейска държава

Правят стандарт за медицинския туризъм

Ръководителите на специализанти вече с 3 години стаж

27 станаха пострадалите от ботулиновия токсин

България все още с нисък ръст на ХИВ
