Доверието е ключът към дарителството

Съпричастни сме, когато съчувстваме, но не вярваме, че можем да променяме нещата, казва Красимира Величкова

Слава
Аначкова
slava.anachkova@gmail.com

„Моята лична дефиниция за благотворителност е вътрешната потребност човек да участва в промяната, която иска да види, като дарява. И нямам предвид само пари, а по скоро ресурси – време, усилия, знания, умения, идеи“, споделя Краси. Ако всичко това може да свърши работа, за да се случи промяна или да се разреши даден проблем, финансите остават съвсем на заден план, убедена е тя.

Едно от най-ценните неща при благотворителността всъщност е

да научиш някого на нещо полезно, за което не винаги трябват пари.

Показателно в случая е, че в началото на декември, по повод Международния ден на доброволеца, Националният алианс за работа с доброволци и Фондация „Лале“ отличиха и връчиха награда на проект за обучение на възрастни хора по компютърна грамотност и работа в интернет. Още по-хубавото е, че авторите са деца и те са готови съвсем безплатно да предадат знанията и уменията си на десетки родители, баби и дядовци, които искат да общуват с близките си в чужбина, разказва Краси. „Много често виждаме хора от екипите на големи фирми и корпорации да доброволстват – чистят градинки, ремонтират, боядисват, садят дръвчета. И всичко това, разбира се, е чудесно, но ако този тип хора, които имат специфични умения, подпомагат други граждански организации или институции да обучат безплатно техните екипи, със сигурност това би дало много повече смисъл на доброволния им труд“, убедена е Краси.  

Красимира Величкова е завършила културология в СУ "Св. Климент Охридски". Директор е на "Български дарителски форум" от 2008 г. Преди това е работила като мениджър "Развитие и партньорства" в сдружение "Алтера" и като мениджър "Финансирания и развитие" във фондация "Работилница за граждански инициативи". Занимавала се е със стратегии за организационно развитие и набиране на средства за социални и културни проекти, както и с инициирането и осъществяването на проекти в сферата на културата и културните политики.

Поради тази причина силна популарност у нас придобива и т. нар. социално предприемачество. Все повече компании избират да бъдат публично отговорни и да решават обществени проблеми чрез инструментите на бизнеса. „Не просто прявят кампании за набиране на средства, а създават

устойчив механизъм, който се самоиздържа и самофинансира,

като в същото време подпомага някаква група хора или решава някакъв социален, екологичен, образователен или друг проблем в обществото». И това според Краси е добре, защото позволява на хората да видят бизнеса не само като машина за пари, а като структура със съвършено друга роля в обществото. Повдига и дебата за мястото на гражданите – дали трябва да останат на позицията «искащи дарения» или да инициират сами решенията за промяна.

Всяка година Български дарителски форум прави анализ за състоянието на дарителството в страната и данните показват, че въпреки многообразието от кампании, набраните през тях финанси намаляват. През 2016 г. дарените средства са малко над 96 млн. лв., докато в предходната 2015-а сумата е 108 млн. лева. Въпреки това личните пари, дадени от физически лица са най-много в сравнение с предходните пет години – 8,5 млн. лева. Дарени са предимно за здравеопазване, социална подкрепа, а също така бедствия и аварии. «Да не забравяме, че миналата година по това време се случи нещастието в Хитрино и тогава много хора се включиха с дарения, включително и доброволчество. Като цяло,

основният мотив за дарителство е личното отношение към проблема.

Когато хората са преживели нещо подобно и знаят какво им коства да се справят с него, са изключително съпричастни и даряват, без да се замислят“, разказва Краси.

Има обаче и друг феномен – да искаш да дариш за конкретна кауза, а да няма кампания или организация, към която да се обърнеш. „Скоро ме потърси компания, която иска да инвестира в мъжкото здраве и да подпомогне по някакъв начин диагостиката или лечението на заболявания, характерни за силния пол. Обаче се оказа, че няма организация, която приоритетно да се занимава с този проблем“, сподели Краси. При друг подобен случай един човек е искал да помага на младежи от трудово-възпитателни училища, които са имали проблеми със закона. Целта му е била да им сътрудничи, за да си намерят подходяща работа, да се социализират и да водят нормален начин на живот, но не се е намерила организация, която да поеме този вид посреднически услуги. „Като цяло има цели сфери, които са изолирани от дарителството. Например,

рядко се дават пари за демокрация, човешки права и маргинализираните групи.

Това са ЛГБТ обществото, емигрантите, малцинствата и дори възрастното население. „Каузи, които са свързани със системна промяна, за която са необходими анализи или застъпничество, по-рядко се припознават като значими. Хората предпочитат да подкрепят хора или кауза, при които бързо ще видят резултата от дарението, което са направили“, допълва Краси.

Вароятно това е и причината, поради която най-популярни са кампаниите за набиране на средства. За добро или за лошо, 2017-а беше белязана от такива кампании, като в по-голямата си част те събираха пари за лачение, основно на деца. Тенденцията може да се обясни с проблемите в организацията и начина на работа на Център „Фонд за лечение на деца“ (ЦФЛД), които той изпитва през последните години, но е факт, че гражданите даряват, когато виждат, че от помощта им има смисъл. Затова е изключително важно

да виждат резултата от своята добрина и да не стават жертва на злоупотреби.

„Когато организираме кампания за набиране на средства за лечение, ние в Български дарителски форум идискваме страшно много неща, за да гарантираме истинността на камапнията пред дарителите. На първо място настояваме нуждаещите се от помощ да си отворят дарителска банкова сметка, защото това е защитена сметка, от която може да се тегли само при педоставяне на документи, свързани с лечението. Изискваме също епикриза, както и документ, че терапията не може да бъде покрита от различните институции в държавата – НЗОК, ЦФЛД, Комисия за лечение в чужбина, Агенция за социално подпомагане и прочие, за да сме сигурни, че няма да има двойно финансиране. Консултираме се и със специалисти, които да потвърдят, че медицинската помощ ще подобри състоянието на пациента. Съответно изискваме и оферта за самата процедура – лечение в чужбина, медицинско изделие в България или друго, за да е ясно каква сума трябва да се събере. Набирането се следи чрез извлечения от дарителската сметка и когато парите са налични, кампанията се спира. После изискваме и отчетни документи за направените разходи. При промяна в обостоятелствата, ако се окаже, че са нужни допълнителни средства, кампанията може да се поднови. Но ако останат пари по сметката, в договора със системата DMS е записано, че собствениците са длъжни да ги дарят за друга и кампании за лечение в DMS“, разказва за стройните правила за работа на Български дарителски форум неговият директор.

Любопитен факт е, че всички гаранции за това, че дарителите няма да бъдат подведени в добрите си намерения да помогнат, са истинско ноу-хау на организациите, които се занимават с дейността.

Тази година стотици благотворителни организации в България отбелязаха 1 октомври - Международния ден на дарителя, и 10 г. от пускането на първия DMS номер с кампания в подкрепа на дарителството.

Публичното набиране на средства в България не е регламентирано

и на практика всеки може да открие кампания, без да изиска дарителска сметка и всякакви писмени документи, че каузата си струва и е оправдана. Затова често се появяват инициативи, които подвеждат хората и подкопават общественото доверие към благотворителността. Последният подобен пример са офертите за евтини самолетни билети, които се появиха във Фейсбук през октомври. Стотици потребители бяха подлъгани да преведат пари или да предоставят данните от кредитните си карти, без да осъществят пътуването си. „ Точно затова винаги призоваваме да не се дават пари за каузи, които не са проверени. Сега почти всички имаме смартфони и информацията за една или друга организация е на един клик разстояние. Въпрос на 5 минути е да проверим има ли сайт, извършва ли дейност и тя съвпада ли с това, за което се набират средства, публикувани ли са отчети и прочие“, коментира Краси.

Съветът й е да се доверяваме на организации с утвърдени имена и разпознаваем бранд, каквито са системата DMS, платформата на Фондация “BeCause”, Българският червен кръст (БЧК), Unicef и прочие. Или пък на местното читалище, където подзнаваме всички.

„Не бива да се дарява чрез купуване на картични по улиците,

защото без да имам импирични доказателства съм сигурна, че в 100% от случаите се касае за измама. Или за злоупотрба с доверието на хората, които се нуждаят от средства, но са допуснали те да се набират по този начин. По всяка вероятност до тях достига минимален процент от събраните пари, а това лишава дарителския акт от смисъл“, категорична е Краси.

По думите й страната ни се нуждае от правила за публичното набиране на средства, но не под формата на строги регулации. Достатъчно е да се въведат базисни правила за дарителство, които с времето биха катализирали повече доверие в обществото. А то е ключово при този вид дейност.

Другото нещо, в което също изпитваме дефицит, според Краси, е самочувствието ни като граждани. Много често хората не се включват като доброволци или дарители, защото не вярват, че техния жест или тяхната помощ ще променят нещата. С малко повече вяра и отношение към обществото, със сигурност ще станем по-добри граждани и ще си помагаме повече, убедена е Краси.