Да се помисли за патронажни грижи за психично болните

Различна е съдбата на пациентите с психични заболявания след изписване от болница, но като цяло, системата за наблюдението им не е много добра. Една част от тях са пенсионирани по болест, имат подкрепата на близките си, които следят за приема на лекарства, за контролните им прегледи и реагират при обостряне на състоянието, свързвайки се с лекуващия психиатър. Освен това, вече има терапии за хората с шизофренно заболяване, които се поставят инжекционно веднъж на три месеца. 

но той е не само за българските пациенти, но и в много други страни. Без подкрепа, след изписването от лечебно заведение, те постепенно, но неотклонно затъват. Основната грижа на държавата по отношение на психиатрични грижи се свежда до болничното лечение за овладяване на тежките психози, които протичат с поведение, несъобразено с обществените възприятия и ред. В извънболничната помощ, в наблюдението им, имаме огромна празнота. Необходимо е ние, специалистите, постоянно да упражняваме някакъв натиск върху институциите, да им напомняме, че има и такива пациенти. По Плана за възстановяване и устойчивост бяха обновени болници, клиники, центрове. Предвижда се и закупуване на обзавеждане - нещо се прави, но бавно. 

грижа, от периодично наблюдение от специалист. Нямат ли ги, те затъват, могат да станат опасни и за себе си, и за обществото. Планирани са 28 центъра за психични грижи, но те така и не се случват. Аз мисля, че дори да не са чак толкова много, все пак трябва да бъдат създадени нови, да се поддържат, както и вече изградените. Това би облекчило състоянието на пациентите, които не са обект на болничното лечение. Вместо центрове е необходимо да се направят повече амбулаторните практики по психиатрия, те са изключително важни, като места за поддържаща грижа. Според мен по-големият проблем е, че ние нямаме достатъчен брой специалисти психиатри. Точният им брой не е ясен, но сме около 400 човека, като не се знае колко от тях практикуваме, колко не и колко се занимават със съдебно-експертна дейност. 

заедно с Министерството на образованието и науката да помисли как да направи тази специалност привлекателна за младите колеги. В тази насока биха могли да се планират повече бройки за специализации, както и да се помисли за увеличаване на броя на лечебните заведения, където те могат да бъдат правени. Колкото до медикаментите, на хората с психични заболявания у нас са осигурени най-добрите, съществуващи към момента в света. Въпросът е, как и кой ще ги насочи към регулярни прегледи и ще следи дали те прилагат редовно изписаните им терапии. Обикновено, тези наши трудни пациенти са в отдалечени райони или в малките населени места. В миналото имаше една добра практика, която може да бъде възстановена точно за тях. 

график да ходим на т. нар. групирани практики. Това беше нещо подобно на патронажните грижи. Те се изразяваха в следното – кметът на селище, където има психично болен човек имаше задължение на уведоми пациента и неговите близки, че в определен ден и часове ще дайдат лекари-психиатри, които ще го прегледат и консултират. Така на хората беше спестено време и средства за пътуване. Домакинствата, в които има такива пациенти, по правило, са хора с неммного високи доходи, по-слабо осведомени. Такава практика би могла да бъде възстановена, защото тя е в ползва както на болните и близките им, така и на обществото.