Само 14 болници с безплатни палиативни грижи

Потребностите

Средно около 26 хиляди са хората с онкологични диагнози на медикаментозно лечение всеки месец по здравна каса според данните на фонда. В същото време палиативни грижи за първите три месеца на годината са получили около 600 души или средно по 200 на месец, което е по-малко от 1% от всички болни. Въпреки че палиативните грижи не са нужни на всеки пациент с онкологична диагноза, потребностите от тях са много по-големи, тъй като те се прилагат не само за пациентите без възможност за друго лечение, но и при такива, които са с възможност за активно лечение.

Достъпът

Палиативни грижи в страната по каса за първите три месеца на годината са предоставяли едва 14 от 370 договорни партньора за болнична помощ на фонда. Това са предимно общински болници - КОЦ-овете в Русе, Враца, Шумен, Бургас, СБАЛОЗ - Варна, "Св. Мина" в Благоевград, "Княгиня Климентина" в София, "Св. Николай Чудотворец" в Лом, както и някои държавни - "Св. Марина" във Варна, областните болници в Габрово, Монтана, Кюстендил, Добрич. Има и една частна - "Сердика", отново в столицата. Освен, че лечебните заведения, които предоставят безплатни палиативни грижи се броят на пръсти, още по-малко са градовете, в които са те - 12, от 11 области. Това означава, че в останалите 17 области на страната хората изобщо нямат достъп до безплатни палиативни грижи.

В света

Оценката за развитието на палиативните грижи в страната ни не е ласкаво и в сравнение с останалите държави в света. Това показват данните от Глобалната класация на палиативните грижи за 2025 г., която включва 201 страни. Тя се изготвя от университета в Навара в Испания. Според множество индикатори създателите му разделят държавите в 4 категории - от напреднали до изгряващи. България е в предпоследната колонка на развиващите се държави по отношение нивото на палиативните грижи. Сред най-напредналите страни са Великобритания, САЩ, Австралия.

Решенията

Проблемът не е нов за България, но досега не получи решение. А такова може да се намери съвсем скоро, тъй като предстои приемането на нов бюджет за тази и следващата година, както и на нов рамков договор за медицински дейности. Вариантите за това са много. Нищо не пречи в него да се вмени задължение на всички болници, които се занимават с активно лечение на онкологични пациенти да им осигуряват и палиативно при нужда и то по каса или пък КП 253 да се направи атрактивна за общинските болници в страната, които и без това са на последни издихания. Разбира се, би могло да се потърсят и други решения, стига да има политическа воля за това.

Надежда

Наскоро темата за не доброто състояние на палиативните грижи в страната бе повдигната от Английския посланик у нас. Тогавашният здравен министър доц. Михаил Околийски пое ангажимент да обърне внимание върху нея и да се преработи наредбата, която определя дейността им. В отговор на парламентарен въпрос неговият наследник Катя Ивкова потвърждава, че такава е сформирана и се очакват резултати от дейността й.