Ветеранът

Този път гост в литературниата рубрика на clinica e писателят проф. Златимир Коларов

С маскировъчна избеляла униформа, бели коси до раменете и сиви, безизразни очи ветеранът седеше на пейката в парка до кошчето с боклук, отпиваше бира от пластмасова бутилка и хвърляше ядки на катеричките в краката си. На гърдите му тъмнееше ръждясал кръст за храброст.

- Какво мислиш за убитите по бойните полета? – седнах до него и посегнах към бутилката с бира.

- За мъртвите трагедията започва с мобилизацията и свършва на бойното поле – отговори той.

- А за живите? – отпих от бирата и му върнах бутилката.

- И за живите трагедията започва с мобилизацията, но продължава до края на живота – отпи и допълни: – Войната превръща и мъртвите, и живите в животни.

- Какво разбра след толкова победи? – посочих кръста на гърдите му.

- Във войната няма победители, има само победени – отговори той.

- Как така? – продължих да питам.

- Убитият губи живота си на бойното поле, а оцелелият душата си. Аз съм от оцелелите – избърса с длан устните си и хвърли бутилката в кошчето до себе си.