НСИ отчете ръст от 864 легла в болниците

Лечебните заведения

През миналата година НСИ отчита 338 лечебни заведения за болнична помощ, което е по-малко с три в сравнение с предходната година. Реално обаче затворените структури, като болницата в Кърджали, или влети в други лечебни заведения, какъвто бе друг от случаите във Велинград, не могат да компенсират ръста на болничния пазар. Така равносметката за броя на леглата отново е стряскаща. В края на 2025 г. в страната 56 925 легла в болниците, което е повече с 864 в сравнение с 2024 г. Най-голямо е нарастването на леглата в многопрофилните болници - с 633, докато при специализираните е с 235. От НСИ допълват, че броят на частните болници е трайно висок - 114, като при тях се наблюдава по-значителен ръст на легловия фонд, който вече заема 31.3% от този в страната.

Според населението

Осигуреността с болнични легла към края на 2025 г. у нас е 886.2 на 100 000 души, с което България оглавява класацията на ЕС за най-много легла на глава от населението. Най-високи са стойностите на показателя в Плевен (1 347.2 на 100 000 души), Смолян (1 247.5) и Пловдив (1 107.6), а най-ниски са в областите Перник (424.4), Ямбол (432.2) и Видин (446.3).

Медицинските специалисти

Тук картината е разнопосочна - докато броят на лекарите се увеличава, този на медицинските сестри продължава да намалява. В края на 2025 г. на основен договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 30 409 лекари или с 260 повече в сравнение с 2024 г. В заведенията за болнична помощ на основен договор практикуват 18 437 лекари и 43 лекари по дентална медицина. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 26 102, от които едва 17 983 медицински сестри. Това означава, че в болницата на един лекар се пада по-малко от една сестра, което не отговаря на никакъв стандарт за качество. Проблемът става още по-голям, когато се вземе предвид и възрастовата структура на тези кадри. От всички 28 357 медицински сестри най-голям е броят на тези във възрастовата група 45 - 54 години - 8 722 (30.8%), следвани от групата 55 - 64 години - 7 706 (27.2%). Над 65 години обаче са 5 213 медицински сестри или 18.4%. Тези до 35 години са едва 3 327, или 11.7%.По-добро е положението сред акушерките. Там най-голям е относителният дял във възрастова група до 35 години - 873 (26.2%), следвана от групата 45 - 54 години - 792 (23.7%). На възраст над 65 години са 446 акушерки, или 13.4%.

Лекарите

При тях също има проблем с възрастовата структура, но той не етолкова голям заради по-високия им брой като цяло, както и заради желанието на младите хора да учат за доктори. Там най-голям е броят на тези между 55 и 64 години - 8 890, или 29.2%. На второ място е групата на практикуващите лекари на възраст 65 - 74 години - 6 126, или 20.1%. Най-младите лекари (до 35 години) са 5 959, или 19.6%, а най-възрастните (на 75 и повече години) са 1 591, или 5.2%.

Извън болниците

В заведенията за извънболнична помощ на основен договор работят 10 153 лекари и 7 623 лекари по дентална медицина, включително всички лекари (6 589) и лекари по дентална медицина (6 922), които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 7 348. В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) на основен договор работят 1 819 лекари и 414 лекари по дентална медицина, показват данните на НСИ.