Любовта на една майка, победила страха

В дните около най-хубавите празници ще ви разкажем историите на онези малки ангелчета, подпомогнати от Българската Коледа

Мая
Ковачева
kovachevamaya@yahoo.com

Усмихнатото момиченце и брат й се раждат преждевременно още в седмия месец, въпреки че бременността минава нормално, без никакви проблеми и сигнали за нередност.  Майка им ходи редовно на преглед, прави всички необходими изследвания. „Божидара се появи първа, тя е по-голяма от Никола с една минута. Още при раждането обаче лекарите ми казаха, че има Синдром на Даун. Беше истински шок. Бях напълно неподготвена за този развой на нещата", разказва преживяванията си Галя. За младата майка най-трудни са били първите няколко месеца докато осъзнае какво се случва. Тя започнала да чете за заболяването, консултира се със специалисти, направила всичко по силите си, за да преод

Божидара и Никола са неразделни навсякъде

олее страха и да помогне на новороденото си бебе. „Веднага започнахме рехабилитация. У дома бяхме твърдо решени да дадем всичко, да впрегнем цялата си енергия и воля, за да се справим и да й помогнем", спомня си Галя. Специалните упражнения и масажи са задължителни за деца с подобни проблеми, за да могат да се развият и да вървят с връстниците си.
„Фактът, че Божидара има брат-близнак ме караше непрекъснато да ги сравнявам – колко наддават, колко растат, какво могат да правят. И сега понякога го правя. Неизбежно е", казва майката. В началото най-важното за мъничето било непрекъснато да ходи на физическа рехабилитация, така че да не изостава в развитието си. За съжаление обаче Националната здравноосигурителна каса покрива само две седмици лечение в месеца.

"Българската Коледа"

„През годините винаги съм подпомагала инициативата "Българската Коледа". Знаех, че тези пари отиват за доброто на някое дете. Често споделях с близките си и ги насърчавах да го правят. Никога не съм предполагала, че част от средствата ще са необходими за здравето на моето дете", казва Галя. Тя стигнала до инициативата, благодарение на други майки, с които се запознала в болницата по детска церебрална парализа в София. Непрекъснато си обменяли информация, съветвали се, споделяли си.
Рехабилитацията на Божидара обаче била свързана с много средства. Семейството искало да даде възможно най-доброто на своята дъщеричка, но понякога желанието не е достатъчно. Ето защо Галя решила провери дали благотворителната инициатива не може да им помогне. „Част от физическата рехабилитация на Божидара бе финансирана от "Българската Коледа" и беше прекрасно. Дъщеричката ми беше на 4 месеца и нуждите й непрекъснато нарастваха. Това бе ключов момент в живота й. Упражненията й помогнаха да развие мускулния тонус, да се укрепи. Процедурите бяха многобройни", спомня си майката. Тя влязла в сайта на инициативата и прочела всичко внимателно. Разбрала какъв е пътят за кандидатстване, а след това се консултирала и с останалите родители в нейното положение. „Внимателно подготвих документите, попълних данните на детето, с каква диагноза е, какви други помощи получаваме, подадох всички молби и закачахме. Не знаех дали ще одобрят молбата ни, но бях убедена, че съм направила най-доброто за детето си", споделя пътя Галя. Не след дълго средствата били отпуснати и лечебните процедури, от които малката госпожица имала нужда продължили. 
Галя обмисля и тази година да кандидатства по програмата, защото Божидара се нуждае от продължителни сеанси с логопед. „Физическата й рехабилитация вече е на заден план и сега наблягаме на нейното развитие. Някой непрекъснато трябва да работи с Божидара, за да може да настигне връстниците си. Затова и логопедът е от такова значение. През последните 2-3 години средствата ни отиват само за това", казва още Галя. 

Най-гордият брат

Бъдещето

Днес малката чаровница ходи на обикновена детска градина и се забавлява с връстниците си. Майка й с гордост споделя, че вече обмисля да я запише на училище и следващата година да е първолак. „Говорих с директорката на училището, което искаме да посещаваме и тя беше много отзивчива. И преди са имали деца със специални потребности и мисля, че Божидара ще се впише идеално в обстановката", категорична е Галя. Всичко това обаче е резултат на огромните усилия и работа на цялото семейство.
Малката госпожица прекарва дните си в редене на кубчета, моделиране, рисунки, но често прави компания и на брат си играе с неговите играчки. Никола пък няма нищо против и е изцяло отдаден на своята по-голяма сестра. Грижи се за нея, наблюдава я, пази я...

За другите родители

На онези, които се сблъскват сега с тези трудности Галя казва: „Нека всички родители, които са като мен или им предстои да минат по този труден път, да имат повече кураж. Нещата не са толкова лоши, колкото си мислим в началото. Казвам го, защото добре си спомням през какво минах и какво ми предстои. Борех се, беше ми трудно, отчайвах се, че няма изход от тази ситуация. Но не е така. Малко по малко нещата се нареждат. Трябва да имаме повече търпение, повече вяра и много, много любов."
Животът е прекрасен, нали...