Най-смелата крачка е да помогнеш на непознат

Доброто съществува много по-често, отколкото понякога си мислим, казва старши лейтенант д-р Мартина Москова

-Още когато започнах следването си, знаех, че ВМА е мястото, където бих искала да се развивам като лекар. А на първата ни среща с генерал-майор проф. Венцислав Мутафчийски той ни каза нещо, което всички запомнихме – че курсантът с най-висок успех има възможността да избере да остане и да работи в столичната военна болница. Това беше голяма мотивация за всички нас през годините на обучението. Конкуренцията беше сериозна, защото всеки искаше да се докаже и да заслужи това място. За мен беше огромна чест да завърша като първенец на випуска и да получа възможността да започна професионалния си път именно тук. ВМА е институция с традиции, авторитет и изключителни специалисти. За един млад лекар това е шанс ежедневно да се учи от най-добрите и да бъде част от екип, който поставя високи стандарти както в медицината, така и във военната служба. Разбира се, това е и голяма отговорност. Когато си получил такова доверие, трябва всеки ден да доказваш, че си го заслужил.

-Какво означава за Вас да бъдете едновременно лекар и офицер?

-За мен двете роли се допълват много естествено. И като лекар, и като офицер служиш на хората. Разликата е, че го правиш по различни начини. Униформата напомня, че представляваш институция с традиции и авторитет, а медицината ти напомня, че зад всяка диагноза стои човешка съдба.

-В момента сте част от екипа на Центъра по трансфузионна хематология. Какво научихте за хората през тази работа?

-Научих, че доброто съществува много по-често, отколкото понякога си мислим. В ежедневието виждаме хора, които доброволно отделят от времето си, идват след работа, между ангажименти или в почивен ден, за да помогнат на непознат човек. Това е нещо много силно. Работата в кръвния център ми показа колко много хора са готови да бъдат съпричастни, без да търсят признание. Това е урок по човечност, който получавам всеки ден.

-Често участвате в кръводарителски акции във военните формирования. По-различни ли са срещите с военнослужещите?

-В известен смисъл да. При военнослужещите много ясно се усещат чувството за дълг и готовността да бъдат полезни. Когато посещаваме военни формирования, виждаме хора, които възприемат кръводаряването като естествен начин да помогнат. Те много добре разбират значението на думите „служба" и „отговорност". Но истината е, че независимо дали сме във военно формирование, държавна институция или частна компания, навсякъде срещаме хора с големи сърца. Това е най-хубавото в тази работа – виждаш, че желанието да помогнеш няма професия и няма униформа.

-Как приемат каузата кръводаряване хората в униформа?

-Много от тях я приемат като част от своята мисия. Военнослужещите са свикнали да мислят за екипа, за взаимопомощта и за отговорността към другите. Именно затова много често срещаме редовни дарители сред тях. За мен е впечатляващо, когато видя цял колектив, който застава зад каузата на ВМА „Бъди един от нас: Дари кръв – спаси живот!". Това показва, че кръводаряването е ценност.

-Има ли случай или среща по време на изнесена акция, която помните и до днес?

-Честно казано, има много такива моменти, защото всяка акция е среща с различни хора и различни истории. Но има един случай, който много ясно си спомням. Млад мъж дойде да дари кръв за първи път. Още от самото начало беше много притеснен и не криеше страха си. Няколко пъти ни каза, че се страхува от игли и че дълго време е отлагал този момент. Въпреки това беше решил да направи нещо полезно за някого. През цялото време разговаряхме с него, опитвахме се да го успокоим и да му покажем, че няма от какво да се притеснява. Когато процедурата приключи, той буквално въздъхна с облекчение, усмихна се и каза: „Толкова години ме беше страх, а се оказа, че най-трудно беше да прекрача прага." Тези думи много ме впечатлиха. Защото понякога най-големият ни противник не е самата ситуация, а страхът преди нея. Най-хубавото беше, че няколко месеца по-късно го видяхме отново на друга акция. Този път влезе усмихнат и много по-уверен. Тогава си дадох сметка, че понякога нашата работа не е само да организираме едно кръводаряване. А да помагаме на хората да преодолеят себе си и да открият колко голямо удовлетворение носи това да помогнеш на непознат.

-Смятате ли, че младите хора са по-ангажирани с подобни каузи днес?

-Аз съм оптимист. Мисля, че младите хора имат желание да бъдат полезни и да участват в значими обществени каузи. Виждаме го и по време на кампаниите, в които участваме. Те задават въпроси, интересуват се, търсят информация. Това показва осъзнато отношение и ме кара да вярвам, че доброволното кръводаряване ще продължи да се развива. Разбира се вярвам, че за това допринасят и усилията, които ВМА полага през годините за популяризиране на процеса. Чрез кампанията „Бъди един от нас: Дари кръв – спаси живот" успяваме да достигнем до все повече хора и да им покажем, че кръводаряването не е нещо трудно или страшно, а един лесен начин да помогнеш. Мисля, че именно постоянството е ключът. Когато говориш за една кауза не само по повод празници или при спешна необходимост, а всеки ден, хората започват да я припознават като своя. Радвам се, че все по-често срещаме млади хора, които идват не защото някой ги е помолил, а защото сами са решили, че искат да бъдат част от тази мисия. А когато един млад човек дари кръв за първи път, много често той става и посланик на каузата сред своите приятели и колеги. Именно така се изгражда културата на доброволното кръводаряване – човек по човек, пример след пример.

-Доколко личният пример е важен в работата на един военен лекар?

-Изключително важен. Хората много по-лесно вярват на това, което виждат, отколкото на това, което чуват. Когато говориш за отговорност, трябва самият ти да бъдеш отговорен. Когато говориш за съпричастност, трябва да я показваш с действията си. Личният пример е най-силният начин да вдъхновиш някого да направи нещо добро.

-Какво бихте казали на хората, които все още не са дарявали кръв?

-Бих им казала поне веднъж да опитат. Не защото някой ги призовава, а защото това е преживяване, което променя гледната точка. Когато дариш кръв, осъзнаваш, че си направил нещо истински значимо. Не търсиш признание, не очакваш благодарност. Просто знаеш, че някъде има човек, на когото си помогнал.

-Какво Ви дава най-голямо удовлетворение в тази работа?

-Най-голямото удовлетворение идва от усещането, че си част от нещо по-голямо от самия себе си. В кръвния център, например, виждаме как доброто се предава от човек на човек. Това ми дава надежда и смисъл. Защото в крайна сметка медицината не е само лечение. Тя е доверие, съпричастност и човечност. А когато виждаш тези качества всеки ден, разбираш колко привилегия е да бъдеш част от тази професия. Вижте по-малко