Възнесение

Този път гост на литературната рубрика на clinica е д-р Весела Димова

Възнасяй се...

Над зрящите и незрящите

(който има очи, да види...)

Над ходещите и пълзящите,

за които сигурно си невидим...

Възнасяй се...

Над главите наведени,

дето сабя не ги сече -

от памтивека...

Над първия,

който стана последен...

Над безверието,

победило човека...

Възнасяй се...

Над калта, в която

така удобно червеите живеят...

И те са нужни, Господи,

на земята -

остави ги да си дълбаят в нея...

Възнасяй се...

Към светлината -

с лице ожулено,

с пробити длани...

С последните останки святост,

под миглите ти издълбани...

Какво, че няма да те следва

по пътя ни един апостол...

Непостижимо е небето.

И е самотно да си Господ.

Възнасяй се...

Над всички Юди

(дори над още неродените...).

Надявай се да се събуди

поне един от заслепените

и да усети светлината...

В сърцето си да я усети.

Ще слезе раят на земята -

от сънищата на поетите...

Но днес е ден за Възнесение

и ти си толкова далечен,

а ние - временни и тленни -

сме стадото ти от човеци...