Доверието е най-голямата защита срещу наркотиците

Общественият дебат често се фокусира върху наказанието и контрола, но не и на училищната превенция и достъпа до психолози, казва Цветомир Стефанов

- За психоактивните вещества е уместно да започнем говорим с децата още когато са в детската градина, съобразявайки се с индивидуалните им особености, социална зрялост и ниво на развитие. В контекста на настоящето този разговор е част от запознаването на детето с опасностите в околния свят: както говорим за пътната безопасност, общуването с непознати хора и животни, така и за това, че има вещества, които вредят на здравето на човека. Ранната информираност, поднесена спокойно, премахва „мистиката" на забранения плод, която често привлича подрастващите по-късно. Когато детето възприема темата като нормална част от разговорите за здравето, рискът да потърси информация от несигурни източници намалява. Това е добре да се случва по спокоен и подкрепящ начин, а не през страх. И нека не забравяме, че относно нагласите на децата личният пример на възрастния е по-важен от думите му.

- Как е най-правилно да се води разговор с дете за наркотици, така че да бъде разбираем и ефективен, а не назидателен и наказателен? Има ли конкретни фрази, които един родител може да използва в зависимост от възрастта на детето?

- Във всеки възрастов период от израстването на детето базовите му нужди са от любов, уважение, изслушване, разбиране, подкрепа..., затова зрелостта на възрастния при воденето на такъв разговор е ключова. В случая по-важно от това какво казва родителят е ефективното емпатично слушане или доколко той успява да предразположи детето към открит и спокоен диалог. Използването на отворени въпроси, постепенното надграждане на информация по темата, съобразена с възрастта на детето, и извеждането на изводи в сътрудничество предразполага към доверително споделяне и повече откритост в бъдеще.

- Като родители да предпазваме или да посочваме ясно последствията? Кое е по-важното?

- Пълноценната превенция от страна на родителите води началото си от личния пример и ранното изграждане на здравословна доверителна връзка с детето. В 21-ви век възпитанието през страх, сплашване и манипулации, било то и чрез онагледяване на „страшните" последици, е доказано неефективно. Ако се опитваме да ги предпазим чрез „страшни истории", те лесно ще открият противоречия онлайн, което мигновено ще разруши нашия авторитет и доверието помежду ни. Родителите трябва да бъдат партньори на децата си в анализирането на информацията, а не цензори. Децата имат достъп до изключително много информация. Въпросът е – доколко дадена информация е вярна и дали е подходяща за ситуативната осъзнатост на детето? Ако децата имат възможността да споделят и коментират свободно доколко и с какво са запознати, относно последствията от употребата на ПАВ, ако проявяваме интерес към източниците им на информация – например ако предложим да гледаме заедно предоставени от тях видеа с търпение, изслушване и диалог през уважение, е много по

вероятно да достигнем до последващи съвсем естествено желано споделяне от тяхна страна.

- Какво кара децата и тийнейджърите да посягат към наркотиците – кои са основните психологически и социални причини?

- Причините са комплексни. Въздействието и натиска от социума (включително чрез социалните мрежи) е сред водещите причини за първоначалния контакт с ПАВ. Желанието за принадлежност към дадена група и любопитството – типично за подрастващите, са други предразполагащи фактори. От родителска гледна точка: насилие или зависимости в семейството; неадекватни родителски личен пример; авторитарен, либерален или неглижиращ стил родителство; семейни конфликти. Сред причините са и желание за бягство от напрежение или травма, ниска самооценка, усещането за самота, тревожност, депресивни състояния и емоционална болка.

- Как бихте описали първите сигнали за употреба на наркотици при деца и тийнейджъри, които родителите често пропускат? За какво да следим?

- Много родители попадат в капана на „защитното отхвърляне", като подсъзнателно отказват да видят знаците, за да защитят собственото си его от усещането за провал. Важно е обаче да бъдем бдителни, ако забележим съчетание от няколко конкретни промени. Първите сигнали за употреба често се бъркат с особеностите на пубертета, имайки предвид и първоначалното защитно отхвърляне при повечето родители. Но ако се появят едновременно някои от следните признаци: прекомерна необичайна сънливост или превъзбуденост; смяна на приятелската среда; необоснована раздразнителност; внезапна промяна в поведението; затваряне и изолация; спад в успеха; липса на мотивация за любими дейности; чести искания за пари; изчезване на вещи; необичайни миризми по дрехите; зачервени очи с разширени или свити зеници; резки промени в апетита – тогава е уместно родителите да обърнат внимание и да потърсят по адекватен начин причините за промените в поведението на детето.

-Кои са най-честите грешки, които възрастните правят, когато разберат или заподозрат употреба на наркотични вещества?

-Често срещана опасна за ситуацията реакция на родителите е агресията в различните ѝ форми – физическа, крещене, унижение, заплахи, импулсивни наказания... Отричането и неглижирането също не водят до решаване на проблема. Обвиненията, квалификациите, сравненията с други деца също влошават ситуацията. Страхът от обществения натиск, самообвинения тип „аз съм провален родител..." също забавят адекватната своевременна подкрепа.

-Какво е първото нещо, което един родител трябва да направи, ако разбере, че детето му употребява наркотици – къде може да се обади, да потърси подкрепа и професионална помощ?

-Ако установите употреба, първата и най-важна стъпка е запазването на спокойствие и провеждането на разговор без агресия, заплахи или унижение. Показването на загриженост и съпричастност ще ви помогне да разберете дали става дума за експеримент или за редовна употреба. Веднага след това е жизненоважно да потърсите професионална подкрепа от специалисти. Малко известен факт е съществуването на превантивно-информационни центрове по зависимости, които работят целогодишно и предлагат анонимни, доброволни и безплатни услуги. Там родителите и децата могат да получат специализирана психологическа оценка, консултации и насоки за подходяща терапия. Важно е да се приеме, че справянето със зависимостта не е еднократен акт, а дълъг процес.

-Какви са реалистичните първи стъпки, ако вече има зависимост – и как може да се подкрепи процесът на възстановяване?

-Зависимостта е хроничен проблем, който изисква време, последователност и професионална грижа. Възстановяването е дълъг и индивидуален процес и зависи от: вида наркотик; продължителността на употреба; ресурса на зависимия; психичното му състояние; мотивацията му; подкрепящи близки и семейна среда. Реалистичните първи стъпки са професионална психологическа оценка от специалист; назначаване на подходяща терапия и наблюдение; работа с психолог; работа със семейството; смяна на социалната среда; разпознаване и ограничаване на рисковите фактори и контакти.

- Защо според Вас обществото и институциите реагират на задълбочаващия се проблем с лесно достъпните наркотици в България само след поредната трагедия и след това всичко сякаш се забравя, потулва? Какво задължително трябва да направят институциите, което към момента не се прави?

- Институциите често се задействат под натиска на общественото внимание или след като инцидент стане водеща тема в медиите. Когато общественото внимание отслабне, натискът за дългосрочни политики също намалява. Като част от Превантивно-информационен център по зависимости – Плевен мога да кажа, че превантивните дейности протичат целогодишно без прекъсване. Въпросът е, че те не водят до медиен скандал или резки промени, а резултатите се виждат в дългосрочен план. Но липсата на последователна държавна политика, неглижирането на превенцията и оттам недостатъчното финансиране и ниското заплащане водят до отлив на специалисти и правят работата в превантивно-информационните центрове непривлекателна за младите хора. Необходимо е да се обърне внимание на ранната превенция, а именно – акцентирането още в детската градина на развитието на емоционалната интелигентност, за да могат децата от ранна възраст да разпознават и назовават емоциите си, да усвояват здравословни начини за саморегулация, да развиват умения за адекватно общуване и социално включване; на финансирането на доброволчески младежки формирования, занимаващи се с превенция; повишаване на информираността и включването в превантивни дейности на родители.

-Каква е ролята на семейството и обществото в изграждането на отговорност и предпазване от зависимости?

- Употребата на наркотици е многоаспектен проблем, който е свързан с психично здраве, семейна среда, образование, социални и икономически фактори, организирана престъпност, поради което изисква координация между много институции и дългосрочен подход. В България общественият дебат често се фокусира върху наказанието и контрола и не се обръща достатъчно внимание на значими фактори като училищната превенция, достъпа до психолози, програмите за ранна интервенция, подкрепата за семейства, доброволчески клубове и занятия с млади хора. В крайна сметка всички трябва да си зададем въпроса: готови ли сме да слушаме повече, отколкото да говорим.