Има силни инструменти срещу тютюневата епидемия

България е изправена едновременно пред висока тежест на употребата и бързо променящ се никотинов пазар, казва Кристина Мауер-Стендер

Кампанията „Да разобличим примамката"

означава да погледнем зад ароматите, цветовете, устройствата, опаковките и маркетинга. Тези продукти не стават привлекателни случайно. Те са проектирани, конструирани и популяризирани така, че да привличат нови потребители и да задържат вече съществуващите. Примамката е стратегията. Ароматите правят продуктите силно привлекателни и по-лесни за опитване. Елегантният дизайн ги кара да изглеждат безвредни или модерни. Дискретните формати улесняват скриването на употребата от родители, учители и здравни работници. Дигиталният маркетинг, инфлуенсърите и брандирането като част от определен начин на живот правят употребата на никотин да изглежда нормална, социална или дори желана. Това е особено опасно за децата и юношите. Нито едно дете не трябва да развива никотинова зависимост. Ако децата биват привличани към употреба на никотин чрез аромати, дизайн и маркетинг, това е проблем на общественото здраве, на който трябва да отговорим. 

Ароматите са един от най-ефективните начини 

да се смекчи първата стъпка към употреба на никотин. Те могат също да създадат впечатление, че продуктите са по-малко вредни, отколкото всъщност са. Съществува и погрешното схващане, че ако нещо има познат вкус, то трябва да е безопасно. Това не е вярно. Един аромат може да е приемлив в храна, но това не означава, че е безопасен при вдишване. Основният въпрос остава същият: тези продукти доставят никотин, а никотинът води до силна зависимост. Дизайнът формира възприятието и може да направи продуктите да изглеждат по-малко вредни, отколкото са. Някои продукти приличат на технологични устройства, козметика, сладкиши, химикалки, часовници или малки аксесоари от ежедневието. Тези характеристики намаляват възприятието за риск и увеличават социалната приемливост. 

Маркетингът го подсилва, а думи като 

„модерен", „дискретен", „без тютюн", „чист" или „по-безопасен" могат да създадат фалшиво усещане за сигурност, когато прикриват факта, че тези продукти доставят никотин и могат да поддържат зависимост. Съдържанието в социалните мрежи и чрез инфлуенсъри може да размие границата между реклама и лична препоръка. Продуктите се свързват със самоувереност, забавление, облекчаване на стреса, активности и принадлежност. Продуктите са нови, но тактиките не са. Хората, които искат да се откажат от тютюна, имат нужда от подкрепа, а не от алтернативен продукт, който ги държи зависими. Одобрената подкрепа за отказване включва съвети от здравни специалисти, горещи линии за отказване, поведенческа подкрепа и регулирани терапии, когато това е уместно. За разлика от тях, новите никотинови продукти се продават като потребителски стоки. Те могат да доставят високи нива на никотин. 

Много електронни цигари също позволяват 

значителна персонализация, при която потребителите могат да променят настройките на устройството по начин, който увеличава доставянето и усвояването на никотин, както и излагането на вредни емисии. Данните показват, че тези продукти насърчават започването на употреба, те се развиват бързо. Никотиновите паучове са ясен пример за това. Първият глобален доклад на СЗО предипруди, че продажбите на дребно надхвърлят 23 млрд броя през 2024 г., което е ръст от над 50% спрямо предходната година, а около 160 държави все още нямат специфична регулация за тези продукти. Това е сериозно притеснително, защото никотинът води до силна зависимост и е вреден, особено за децата, юношите и младите хора. Затова тези стоки изискват цялостна регулация като част от по-широките усилия за защита на младите хора от никотинова зависимост. Когато един продукт е ароматизиран и цветен, и се представя като забавен или като част от идентичността, изборът се формира още преди първата употребаНе трябва да обвиняваме младите хора. Трябва да попитаме защо вредни продукти се правят привлекателни за деца и им се позволява да достигат до тях толкова лесно. В Европейския регион на СЗО около 40 процента от жените пушат, около 4 милиона юноши на възраст от 13 до 15 години употребяват тютюневи продукти, а около 4,2 милиона юноши употребяват електронни цигари. България е част от тази по-широка картина. 

По оценки на СЗО, 39.4 % във възрастта 15 и 

повече години в България в момента употребяват тютюн — около 2 милиона души — което поставя страната сред държавите с най-високо разпространение на употребата на тютюн сред възрастните в Европейския регион на СЗО и на първо място сред страните от ЕС. Сред юношите на възраст 13–15 години, 23.6 процента в момента употребяват тютюн, приблизително един на всеки четирима, а употребата на електронни цигари също буди нарастваща тревога: 23.3 процента са съобщили за текуща употреба през 2023 г., включително 27.2 процента от момичетата. Това означава, че България е изправена едновременно пред висока тежест на употребата на тютюн и бързо променящ се никотинов пазар. Затова контролът на тютюна е приоритет на общественото здраве, а разпространението на вейпове, никотинови паучове и други никотинови и свързани с тях продукти добавя нова спешност. За страни, като България, задачата е двойна. 

От една страна, да се намали високата тежест на 

употребата на тютюн и да се предотврати създаването на ново поколение потребители чрез по-нови никотинови продукти. Това е важно, защото превенцията често започва в ежедневните разговори, в които здравните работници, родителите, учителите и местните авторитети помагат на младите хора да разберат, че по-новите никотинови продукти не са безвредни тенденции, а продукти, които водят до зависимост и са създадени да привличат и задържат потребители. Вече съществуват силни инструменти за справяне с тютюневата епидемия. Рамковата конвенция на СЗО за контрол на тютюна остава основата. MPOWER — пакетът на СЗО от шест основани на доказателства мерки за контрол на тютюна — помага на страните да я превърнат в действие, като наблюдение на употребата на тютюн и политиките; защита на хората от тютюнев дим; предлагане на помощ за отказване; предупреждение за опасностите; прилагане на забрани върху рекламата, промоцията и спонсорството; и повишаване на данъците.