Подводните камъни на здравеопазването

За първи път от години властта има възможност да осъществи реални промени на системата, въпросът е дали няма да се препъне в тях

Финансирането

Парите определено са най-големият проблем на здравната ни система. Средствата не са малко, както не спират да обясняват заинтересованите страни в лицето на БЛС, болниците и фармацевтичните компании. Всъщност парите изглеждат недостатъчно заради начина, по който се разпределят.

Здравеопазването е един от малкото сектори в страната, в който са налице над 6 млрд. евро на година обществен ресурс от НЗОК, МЗ и общините за преразпределение в доста ограничен брой бенефициенти. Отделно от тях още приблизително толкова са частните плащания и доплащания в системата. Това означава, че около 12 млрд. евро влизат ежегодно в сектора, като основната част от тях - около половината, отиват в болниците, а другото голямо перо - над 30%, са за лекарства и големите фармацевтични производители. Казано иначе - ресурс има.

Основният проблем е, че той се разпределя неправилно, като се дава приоритетно не за запазване здравето на хората, а за евентуалното му възстановяване в лечебните заведения. Тоест, здравната каса плаща на лекарите най-много на преминал пациент през болница. Това означава, че колкото повече пациенти влязат в болница, толкова повече пари може да получи един лекар и автоматично той ще се бори за това.

Другият феномен на финансирането на здравеопазването в България е, че здравната каса няма право да откаже да сключи договор с нито една болница, без значение дали в мястото, където се намира тя, има нужда от нея или не, защото вече има такава или пък защото там не живеят достатъчно хора.

Комбинацията от тези три обстоятелства - голям финансов ресурс, заплащане на пациент и гарантиран договор за финансиране, доведе до много изкривявания в здравеопазването ни.

Болниците

Високият брой на лечебните заведения за болнична помощ - над 370, е най-ясно видимото следствие на порочния модел на финансиране в здравеопазването. Според данните на Евростат България трайно се превърна в първенец по болнични легла на глава от населението - 864 на 100 000 при 510 средно за ЕС през 2023 г. Оттогава насам за съжаление леглата се увеличават, а не намаляват. Всяка година заявленията за нови дейности на болниците не спират, нито заповедите за реализирането им. Както вече clinica писа, само през миналата година 34 болници са заявили над 2770 легла. А болници и болнични легла не се затварят. Тоест, не става въпрос за прелокация на медицински дейности и медицински екипи, а за откриване на нови и нови легла, отделения, клиники. Въпреки че населението на страната намалява, болничните легла парадоксално се увеличават, а край на роенето им няма изгледи да се сложи.

Кадрите

Неконтролируемото разрастване на лечебните заведения за болнична помощ, провокирано от сбъркания модел на финансиране на системата, доведе и до безпрецедентен кадрови дефицит сред медицинските специалисти. Към момента съотношението клони да достигне невъзможното ниво от една медицинска сестра на един лекар. Роенето на лечебните заведения и съответно захранването с кадри от съществуваща болница в нова, постави всички тях в условията на липса на персонал, а оттам и до психическо и физическо изтощение на работещите в системата.

Друга негативна тенденция, която се оказа следствие на кадровия дефицит е оставянето на пенсионерите в системата, които не могат да изпълняват задълженията си, но за сметка на това запълват „места на хартия". Трето негативно последствие е фактът, че заради ниското заплащане и липсата на персонал почти всички медицински сестри работят на по две и три места, което допълнително ги изтощава. Всичко това снижи много качеството на здравните грижи и дори ги обезсмисли.

Контрол

Липсата му е другото слабо звено, което доведе до сегашното състояние на здравеопазването. Защо говорим за пълна липса на контрол? На практика в България контрол се осъществява само по документи и то постфактум. Ярък пример в това отношение е НЗОК. През м.г. фондът положи усилия да повиши контролната си дейност в болниците заради преразхода на лимитите им и за деветте месеца провери 42 лечебни заведения, а нарушения почти не откри. При оповестяването на резултатите самият управител на фонда заключи, че институцията, която управлява най-големия обществен ресурс в здравеопазването, няма потенциал, за да реализира качествен контрол.

Дори да се установят нарушения обаче, като при пациентите играли хазарт, докато са били в болница, санкциите са толкова нищожни, че ефектът от контрола е нулев. И към момента - половин година след констатациите на НЗОК и НАП, не е ясно дали има виновни.

Но не само размерът на санкциите е парадоксален. Парадоксален е и фактът, че в много случаи те не могат да влязат в сила. На практика няма болница, която да не оспори наказанието си в съда, докато делото приключи минават година, а размерът на самата глоба понякога е такъв, че лечебното заведение предпочита да я плати и да продължи да нарушава правилата.

Причината за всичко това се крие в самите регулации и начините, по които те се правят. Голяма част от тях се намират в Националния рамков договор, в който са правилата, по които касата финансира лечебните заведения. Тези правила се договарят с БЛС като съсловна организация на лекарите, тоест с представителите на изпълнителите на медицинската помощ. И ако това е резонно в някаква степен, то е абсолютно абсурдно в частта за контрола – изпълнител преговаря с контролиращия изпълнението за размера на наказанието си при неизпълнение.

Контролът обаче не е единственият проблем на регулацията в страната, който да има нужда от ревизия. Тук са всички опити за въвеждане на медицински стандарти, които веднага след приемането им се обжалват от заинтересуваните страни - най-често болниците. Тук е и прословутата методика, по която се изготвя националната здравна карта и се определя какви са потребностите в страната от нови болници и дейности. Благодарение на сбърканата формула в нея, която отчита и използваемостта на леглата, се оказва, че колкото по-голям става броят им, от толкова повече имаме нужда, защото използваемостта им пада. За парадокса знаят всички последни управляващи, но никой не промени формулата. И сега е добре те да се замислят не толкова за формулата, колкото за смяна на модела въобще. Каквато и здравна карта да се начертае, ако не се промени моделът на финансиране, инвеститорите и болничните мениджъри винаги ще намерят начин да излъжат системата.

В обобщение

За съжаление подводните камъни в здравната система не са малко. Без да бъдат отстранени те обаче, тя със сигурност няма да стане по-добро за пациентите, а здравните показатели на страната ни няма да се оттласнат от дъното на ЕС в не една и две сфери, като смъртност, заболеваемост, продължителност на живота при добро качество. Ясно е, че новите управляващи имат пълно мнозинство и техническата възможност да ги отстранят, въпросът е дали ще бъде налице желанието и волята за това.