От 7 юни край на „тайната“ за заплатите

Изменения и допълнения в Закона за защита от дискриминация (ЗЗД) се правят в спешен порядък и трябва да влязат в сила до 7 юни, за да бъдат изпълнени изискванията на европейска директива за прозрачност в заплащането. Това става ясно от проект на Министерството на труда и социалната политика (МТСП), публикуван на електронната страница на ведомството.

 

Работодателите вече нямат право

 

вече работодателят няма право да уговаря в индивидуален и/или в колективен
трудов договор условия, които ограничават работниците и служителите да разкриват
информация за своите възнаграждения. И в момента няма закон, който да позволява на шефовете да налагат това ограничение, но няма и контролен механизъм. Досега кандидатстващите за работа не знаеха какъв е диапазонът на заплатата за позицията, а работещите нямаха доказателства, с които да предявят иск за равно заплащане в съда.

 

Задължителни отчети те трябва да

 

подават вече фирмите към Комисията за защита от дискриминация (КЗД) дали има разлика в парите, които дават на мъжете и жените. Ако се окаже, че има и тя е повече от 5% или повече в средното заплащане за една и съща позиция между мъже и жени, и няма обосновка за това (опит, квалификация и др.), шефовете ще имат 6 месеца да коригират заплатите.

 

Законът официално влиза в сила

 

на 7 юни 2026 г., но бизнесът ще се адаптира поетапно в зависимост от размера си. За големите предприятия с 250 и повече служители от 7 юни тази година. Те трябва да подават въпросната информация към КЗД всяка година. За работодатели с наети 150 и повече работници и служители промените влизат в сила от 7 юни догодина. За бизнес със 100 до 149 - от 7 юни 2031 г. Предприятията със 100 до 249 души ще подават информация към КЗД за нивата па запбащане на половете на три години.

 

Статистиката на Евростат

 

показва неприятна тенденция: средностатистическата българка получава около 88 евроцента за всеки 1 евро, изработен от мъж на същата позиция (разлика от 12%, което е над средното за ЕС - 11,1%). В здравеопазването и социалните дейности

обаче ситуацията е още по-сериозна, защото жените вземат 21,5% по-малко от мъжете. От друга страна, жените у нас са масово представени в традиционно по-ниско платените, но жизненоважни сектори като здравеопазване, образование, социални дейности.

 

Досегашните закони забраняваха

 

дискриминацията на хартия, но не задължаваха болниците и фирмите активно да мерят и поправят тази асиметрия вътре в структурата си. Промените дават реални инструменти в ръцете на служителите да изискат това, което им се полага по закон: равно заплащане за равен труд. Промени и в Кодекса на труда се въвеждат чрез преходни и заключителни разпоредби по отношение на засилване на прозрачността в заплащането.

 

Приемането на законопроекта се налага

 

от необходимостта България да изпълни задължението като държава членка на Европейския съюз за транспонира не
на Директива (ЕС) 2023/970 до 7 юни 2026 г.