Спешните медици са с чувство за мисия

Кадровите проблеми в центровете за спешна помощ в страната се натрупват с всеки изминал ден. Средната възраст навсякъде в тях гони пенсионната. Много малко са хората на 30-40 години, преобладаващо са над 50-60. Имаме колеги на 70, дори на 80 години. В бъдеще не знам как този проблем може да бъде решен. На всички е известно, че един лекар учи шест години, следва специализация. 

нови кадри още утре или дори догодина. Лошото е, че няма особен интерес от страна на младите колеги да вземат специалност „Спешна медицина". Нашата работа не е атрактивна. Ние сме постоянно на разположение – рамо до рамо сме с пожарната, с полицията, първи сме при катастрофи, инциденти. Към това се прибавя и проблемът с агресивните паценти и техните близки – нещо, което определено отблъсква хората да започнат работа при нас. За всеки, набрал телефон 112, времето тече много бавно. Десет-петнадесет минути, в зависимост от адреса, до идването на линейката на него му се струват много време и някои започват да правят скандали. 

на екип, сме проверявани и от Министерството на здравеопазването. Правили сме и наши, вътрешни проверки, но екипите са се оказвали в рамките на необходимото време. Не всеки обаче разбира това и дава воля на гнева си върху нас. Колкото и банално да звучи, но повишаването на заплатите е начин, който би помогне, да се повиши интересът към спешността. Като се замисля обаче, не знам доколко ефективно ще е и това. 

специалности, в кабинет и да спазват своето работното си време. Малко са хората, желаещи да се чакат в линейка и да са все в стресова ситуация. Спешните медици са хора с чувство за мисия. Иска ми се да съм оптимист, да дойдат по-млади – и лекари, и лекарски асистенти, които са ни от огромна помощ в нашата система. Ситуацията по отношение на дефицита е толкова критична, че на някои места дори назначават медицински сестри, макар и те да нямат право да работят самостоятелно, а само в реанимационен екип с лекар и под негово ръководство. 

да обърна внимание. До идването на спешен екип, често пъти, оказаната помощ на място е от съществено значение. Не всички хора обаче знаят, какво да правят, ако например човек падне пред тях на улицата или някой по време на поход в планината счупи крак или бъде ухапан от змия. Децата също се раняват при игра или при битови инциденти. 

не са сигурни в своите умения по оказване на първа долекарска помощ, да преминат някакво обучение. Много болници организират курсове за родители. БЧК също прави курсове за първа долекарска помощ. Често пъти, когато тя е оказаната навреме и правилно до идването на спешния екип, може да бъде животоспасяваща.