Средната възраст в центровете за спешна медицинска помощ гони пенсионната, имаме колеги на 80 години, казва д-р Станислав Поломски
Силвия Николова silnikol@gmail.com
Центровете за спешна медицинска помощ у нас посрещат с остър кадрови дефицит Световния ден на спешната помощ, който се отбелязва днес, на 28 май. Какво може да се направи, за да има по-голям интерес към специалността и работата в тях, защо години наред проблемите в този сектор от здравеопазването се трупат все повече и повече, но не се вземат мерки, какво може да се направи. Това попитахме д-р Станислав Поломски. Той е директор на ЦСМП – Видин.
Кадровите проблеми в центровете за спешна помощ в страната се натрупват с всеки изминал ден. Средната възраст навсякъде в тях гони пенсионната. Много малко са хората на 30-40 години, преобладаващо са над 50-60. Имаме колеги на 70, дори на 80 години. В бъдеще не знам как този проблем може да бъде решен. На всички е известно, че един лекар учи шест години, следва специализация.
Затова не можем да очакваме, че ще се появят
нови кадри още утре или дори догодина. Лошото е, че няма особен интерес от страна на младите колеги да вземат специалност „Спешна медицина". Нашата работа не е атрактивна. Ние сме постоянно на разположение – рамо до рамо сме с пожарната, с полицията, първи сме при катастрофи, инциденти. Към това се прибавя и проблемът с агресивните паценти и техните близки – нещо, което определено отблъсква хората да започнат работа при нас. За всеки, набрал телефон 112, времето тече много бавно. Десет-петнадесет минути, в зависимост от адреса, до идването на линейката на него му се струват много време и някои започват да правят скандали.
Винаги, когато сме имали сигнали за забавяне
на екип, сме проверявани и от Министерството на здравеопазването. Правили сме и наши, вътрешни проверки, но екипите са се оказвали в рамките на необходимото време. Не всеки обаче разбира това и дава воля на гнева си върху нас. Колкото и банално да звучи, но повишаването на заплатите е начин, който би помогне, да се повиши интересът към спешността. Като се замисля обаче, не знам доколко ефективно ще е и това.
Повечето лекари предпочитат да работят по–леки
специалности, в кабинет и да спазват своето работното си време. Малко са хората, желаещи да се чакат в линейка и да са все в стресова ситуация. Спешните медици са хора с чувство за мисия. Иска ми се да съм оптимист, да дойдат по-млади – и лекари, и лекарски асистенти, които са ни от огромна помощ в нашата система. Ситуацията по отношение на дефицита е толкова критична, че на някои места дори назначават медицински сестри, макар и те да нямат право да работят самостоятелно, а само в реанимационен екип с лекар и под негово ръководство.
Тук се отваря още един въпрос, на който бих искал
да обърна внимание. До идването на спешен екип, често пъти, оказаната помощ на място е от съществено значение. Не всички хора обаче знаят, какво да правят, ако например човек падне пред тях на улицата или някой по време на поход в планината счупи крак или бъде ухапан от змия. Децата също се раняват при игра или при битови инциденти.
Препоръчвам на родителите, а и на всички, които
не са сигурни в своите умения по оказване на първа долекарска помощ, да преминат някакво обучение. Много болници организират курсове за родители. БЧК също прави курсове за първа долекарска помощ. Често пъти, когато тя е оказаната навреме и правилно до идването на спешния екип, може да бъде животоспасяваща.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквиткитеСъгласен съм