Стресът взривява дебелото черво

Смяна в режима на хранене и напрежението във всекидневието засилват оплакванията, казва д-р Велина Праматарова, казва д-р Велина Праматарова

Аида
Паникян
aidovpan@gmail.com

- Говорим за коремен дискомфорт, а не за стомашен. Той има връзка с този синдром – синдром на дразнимо дебело черво, защото през пролетта променяме начина на хранене. Човек изпитва болки, дискомфорт в корема, подуване при някои пациенти, запек, при други разстройство, при трети редуване на запек с разстройство. Най-често се дължи на стрес, на промяна в климата, както се случва пролетта – от зимата, когато ядем туршии, по-мазни меса, минаваме повече на фибри. Те съответно раздуват дебелото черво, защото имат повече целулоза, която не се усвоява и може да доведе до подуване и дискомфорт. Но хора нервни, напрегнати в ежедневието, някои професии – например лекари, учители, или други, които са свързани със стрес, имат такива оплаквания целогодишно.

- Какво представлява синдромът на раздразнените черва?

- Болка, дискомфорт, подуване, чувство за тежест в корема, редуване на запек с разстройство, или поотделно само запек, или само разстройство, които не са инцидентни, а регулярни – това е типичното раздразнено дебело черво.

- Какво го причинява?
- Стресът, храната, липсата на режим на хранене. В забързаното ежедневие много хора трудно могат да се хранят спокойно сутрин, обед и вечер. Винаги е на крак, винаги е нещо набързо, или нещо, което не е здравословно. Хубаво е да се яде често, по малко, храната да е съчетана добре – да има в едно хранене фибри, мазнини, въглехидрати, протеини, да има баланс.

- Но радетелите на намаляването на инсулиновата резистентност твърдят, че трябва да има дълги периоди на глад. Къде е златната среда? Да ядем често или по-рядко, за да нямаме инсулинова резистентност?

- За резистентността най-правилно могат да се изкажат ендокринолозите. Като гастроентеролог мога да кажа, че за дразнимото дебело черво не е хубаво да има абсолютен глад. Трябва да се яде на често, по малко и да е балансирана храната.

- Кои са рисковите фактори за появата му? Каква роля играят наследствеността, околната среда, начинът на живот - хранителен и двигателен режим?

- Наследствеността по-скоро не. Има значение начинът на живот и на първо място - стресът.

- Каква е честотата на проява?

- Честотата на проява е вече все по-честа, непрекъснато и включително в кабинета основните пациенти, които идват са с такива оплаквания. Да, усилват се лятото, и в тези периоди на промяна на времето. Но като цяло са целогодишно.

- Кои са симптомите му? Може ли симптомите да се разделят на лека и тежки?

- Да, има хора, които са по-чувствителни и трудно и драматично приемат промените, които се случват в организма им. Много трудно преживяват промените, когато са свързани с честотата на дефекация – запек или разстройство. Хората със запек много се измъчват, а тези, които са с разстройство – цялото им ежедневие се променя, защото трябва да се съобразяват къде има тоалетна.

- Голям ли е броят на хората с тежки симптоми?

- Все повече се увеличават хората с такива оплаквания.

- Как се диагностицира?

- Първоначално с разговор, изслушване. След това се пускат определени изследвания, които да изключат други по-тежки и патологични заболявания, които изискват друго лечение и оперативна намеса. Може да се наложи гастро и колоноскопия – инвазивно изследване, което е важно за отхвърляне на патологична причина – рак, полипи, или по-тежка патология на дебелото черво. Щом всичко е наред с лигавицата и червото, поставяме диагнозата „дразнимо дебело черво".

- Лечимо заболяване ли е и какво е лечението?

- Лечимо е до такава степен, в която гастроентерологът трябва да съчетае на първо място успокояването и съчувствието към пациента. Второ – да му даде една добра представа за баланса му на хранене в ежедневието, да го изслуша, да му помогне да не се тревожи, да не се притеснява. Следващото нещо е – да, има хранителни добавки, лекарствени средства, които подпомагат по-бързо да излезем от тези оплаквания. Но промяната в начина на живот – повече спокойствие, по-малко стрес, има голямо значение.

- Какви са последиците, ако се неглижира? Това може ви да доведе до усложнения или други заболявания и кои са те?

- По принцип тези хора страдат непрекъснато. И наистина тук е много важна ролята на гастроентеролога, за да успокоим, да балансираме човека, за да не се стига до задълбочаване или по-сериозни оплаквания от стрес – рак или други подобни заболявания.

- Може ли синдромът на раздразнените черва да причинява промени в чревната тъкан или увеличава риска от колоректален рак?

- По-скоро стресът може да го отключи. Голяма част от самото заболяване е в резултат на стрес.

- Какви са Вашите препоръки към хората, диагностицирани със синдром на раздразнените черва?

- Човек като дойде в кабинета с такива оплаквания, първото нещо, което правя е да ги успокоя, че няма проблем и няма това нещо да доведе до някакъв по-сериозен проблем. Защото те обикновено са притеснени, че имат рак, или друго тежко заболяване. Препоръчвам колоноскопия, за да изключим по-сериозни заболявания, предписвам съответните медикаменти.

- През май отбелязваме Световния ден за борба с възпалителните чревни заболявания. Те свързани ли са с този синдром, или не?

- Това са сериозни болести – Болест на Крон, улцерозен колит. Още не е ясна причината за тях, но се упоменават автоимунни причини, както и генетични – наследственост. Ние не знаем дали синдромът на раздразненото черво в някакъв момент няма да отключи тези сериозни заболявания. Възможно е, но обикновено има автоимунна и генетична обосновка.

- Но и при тези заболявания хората са „привързани" към тоалетната, защото има чести позиви за дефекация. Как да ги различим?

- Ендоскопски. Там имаме лабораторни показания, които ни насочват, определени изследвания, които пускаме. Затова когато дойдат хора с дразними дебели черва, първото нещо, което правим, е да изключим тази част. Пускаме изследвания, ако те намекват и дават посока да се съмняваме за улцерозен колит или Болест на Крон, трябва да се направи задължително колоноскопия.

- Какво означава за Вас мотото на тазгодишния световен ден – „Възпалителните чревни заболявания нямат граници – достъп до грижи за пациенти", който бе неотдавна? Имат ли хората достатъчен достъп до медицински грижи?

- Да, в момента медицината напредна много, има много центрове в България, които въвеждат нови биологични лечения на тези заболявания. Пациентите имат дълготрайна и добра ремисия, възвръща им се нормалният ритъм и начин на живот. Те не са затворници в дома и тоалетната. Алтернативата е много добра, започне ли се рано –а обикновено това са заболявания при млади хора – им се връща начина на живот. Могат да водят нормален и пълноценен живот.

- Финално – човек да има разстройство или запек, трябва ли да посети гастроентеролог?

- Да, първо да се прегледаме, да се изслушаме, да се пуснат подходящите изследвания да се отдиференцират заболяванията и като поставим диагнозата, каквато и да е тя, да започнем правилното лечение.