11 общински болници реално са във фалит

Работим по фиксирани бюджети на ниво 2006 г., казва д-р Неделчо Тотев

Слава
Аначкова
slava.anachkova@gmail.com

Общинските болници тихомълком загиват. От началото на годината акцентираме върху проблемите, защото има много смени и текучество и в Министерството на здравеопазването, и в Националната здравноосигурителна каса. Искаме да внесем яснота, че години наред политиката в сектора води до неминуема разруха в общинското здравеопазване.

И твърдението за лош мениджмънт в лечебните заведения отдавна не е актуално.

Няколко са проблемите. На първо място, това са цените на клиничните пътеки. Понастоящем работим с фиксирани приходи на ниво 2006 година. Тогава остойностяването беше направено чисто лобистки, т.е. националните консултанти, които имаха достъп до високопоставени лица, извоюваха клиничните пътеки, които бяха прилично оценени. Останалите пътеки бяха неадекватно остойностени. През 2010 г. цените на 16 от клиничните пътеки, по които работим, бяха свалени значително надолу. Като идеята тогава беше да се осигури ресурс за останалите нови дейности, например инвазивна кардиология. Отделно се вдигна минималната работна заплата – през 2006 г. тя беше от порядъка на 180 лв., а сега е 460 лв. с тенденция да стане 510 лв. след 1 януари. Горива, енергоисточници, косумативи, лекарства също поскъпнаха. Инфлационните процеси никой не може да ги отрече. През цялото това време цените на клиничните пътеки не мръднаха, а

общинските болници разчитат на приходи само от здравната каса.

Ние нямаме други източници на финансиране, като кешови пациенти, доплащане за ВИП условия и други, защото нашето население е бедно и такива услуги не може да плаща. Общините по закон са отрязани откъм възможности да ни помагат, с изключение на чл. 102 от Закона за лечебните заведения, който им позволява да инвестират средства за основни ремонти.

Отделно през последните две години се появиха твърди лимити, които не са съобразени с реалната дейност. Общинските болници не могат да разширят кой знае колко портфейла си и да приемат повече пациенти и да имат повече приходи, защото са ограничени откъм кадрови ресурс. И не може да имаме илюзии, че в една общинска болница ще започнем да правим инвазивни процедури и кардиооперативни интервенции. Според справка от миналата седмица, 

31 болници имат неразплатени средства от държавата в размер на 5 млн. лв.

за надлимитна дейност от въвеждането на първите лимити. Освен това установихме, че 83% от приходите им по каса отиват за Фонд „Работна заплата“ и осигуровки. Затова настояваме цените на клиничните пътеки да се увеличат поне с темпа на инфлацията. Защото като нямаме достатъчно приходи, ние се стремим да ограничим разходите, а това става, като започнем да „режем“ от режийните – намаляваме хранодена, намаляваме отоплението като времетраене. Но възнагражденията сме длъжни да увеличаваме, следвайки темпа на минималната работна заплата. През годините сме вдигали парите на санитарите, които са на най-ниското стъпало, но в един момент те достигат сестринските и тогава трябва и тях да увеличим. А като вдигнеш заплатата на медицинските сестри, трябва да вдигнеш и тези на лекарите, за да ги задържиш, а не да бягат към частните болници.

От въпросните 31 болници в 11 от тях трудовите разходи са повече от приходите,

които получават от НЗОК. Значи те реално са във фалит, защото всичко, което изкарат, не им стига дори да си платят заплатите. В случая предложенито на здравния министър Кирил Ананиев такива лечебни заведения да се закриват и дейността им да се прехвърли към други няма как да бъде реализирано, защото на територията на общините няма частни структури. Те са съсредоточени в големите градове и основно в София, затова за общинските няма алтернатива. Те са по една за няколко общини и няма как да бъдат закрити. Друг въпрос е, че в Конституцията не случайно е включено определението "достъпна" медицинска помощ. Не осигуриш ли такава на гражданите, нарушаваш правата им по закон.