Виолета Зяпкова: Само техника не стига – в медицината трябва и сърце

Днес тя говори с истинска гордост за развитието на „Уни Хоспитал

„Това е първата и единствената ми работа до момента" – казва тя с усмивка.

Спомня си първите години като време на много труд, дисциплина и учене. Работата била почти изцяло мануална, техниката – ограничена, а дежурствата често продължавали денонощно. Именно тогава до нея застават хора, които оставят трайна следа в професионалния ѝ път.

„Имах страхотен ментор – Красимира Боева. Тя ме научи на отговорност, дисциплина и упоритост, а също и на техники, които в нашата професия са изключително важни и ценни" – разказва Виолета.

С благодарност говори и за своята старша Бисерка Нейкова, както и за целия екип, сред който като млад лаборант се чувствала спокойна и подкрепена.

„Ние лаборантите никога не забравяме, че зад цифрата, която даваме, стои жив човек, че тя е в основата на диагнозата и че от нея зависи какво ще е лечението и дали то ще е най-подходящото" – споделя тя.

Именно това усещане за отговорност я кара да остане в професията въпреки умората, напрежението и трудните условия в годините назад.

Новината за изграждането на нова болница в Панагюрище идва като надежда за много от медицинските специалисти в града. Вили си спомня ясно вълнението около първата копка на 29 април 2015 година и онова усещане, че пред очите им започва да се случва нещо, за което дълго не са смеели дори да мечтаят.

„За едно лято се построи нещо, което изглеждаше като приказка" – казва тя.

Днес тя говори с истинска гордост за развитието на „Уни Хоспитал", за модерната техника, организацията и възможностите, които болницата дава както на пациентите, така и на медицинските екипи.

Но най-голямата ѝ надежда са младите хора.

"Щастлива съм, че работя в екип от млади, ентусиазирани колеги с желание за развитие и растеж. Вярвам, че през тези 10 години заедно сме успели да изградим доверие, екипност и среда, в която всеки може да работи уверено и спокойно.

Според нея уважението между колегите, дисциплината, професионализмът и човечността са нещата, които никога не бива да се губят.

А най-голямото признание за един медицински специалист според нея често идва в най-малките жестове.

„Понякога едно „приятен ден" или „бъди здрава" от пациент е достатъчно, за да усетиш, че това, което правиш, има смисъл."

Заедно със съпруга си са възпитали двете си момчета с разбирането, че зад всеки успех стоят много труд, постоянство и лишения.

„Под айсберга на успеха и признанието има много труд, упоритост, лишения, постоянство и дисциплина" – споделя Виолета.

Един приятел ѝ казва, че животът е алчност и суета, но тя вярва, че ако човек успее да държи под контрол тези сили, със сигурност ще бъде малко по-щастлив. Затова за нея е важно да се стремим да бъдем по-добри, да не смесваме личното с професионалното и да намираме начин да се съхраним след тежък ден – било то чрез спорт, планина или друго любимо занимание.

Защото само така, убедена е тя, желанието да работиш с душа и сърце в такава динамична и отговорна среда няма да угасне.

И може би именно това е най-силното ѝ послание след 32 години в лабораторията – че бъдещето носи техника, технологии и дори изкуствен интелект, но медицината никога не бива да губи човешкото.

„Само техника не стига – в медицината трябва и сърце"- казва на финал Виолета Зяпкова.